Гонка

Исках да споделя една снимка от Кордоба. Началото на октомври 2008 г., температура около 27-28 градуса, лек пръскав дъжд, а ние се разхождаме по сандали и дъждобрани. В парка попадаме на поредното огромно ято бели гълъби, които са толкова оядени, че не искат да летят хич. Дори за да може да ги снимаме в цялата им шашавиня. След половинчасово неуспешно дебнене на Антония ѝ писва, връчва фотоапарата на Тото, а тя самата…

cordoba

… погва енергично глупавите птици с тропкане, подвикване и размахване на ръце, карти и жилетки.

И няма как да не отбележа, че май напоследък всичко е така – нещата не искат да се случват сами, уви, и се налага да ги подюркваш яко. А колко по-лесно би могло да бъде. Само ако вселената беше поне малко готова да сътрудничи.

Публикувано на 12 декември 2008, петък, в 5:36 pm, в категория По пътя.

Коментари

  1. Gravatar gery
    20:42:29 ч., 12.12.2008 г.
    1

    хихик 😉 как си се вживяла 😉 снимахте ли ги поне тези гълъби? ххх

  2. Gravatar maumyh
    01:47:03 ч., 13.12.2008 г.
    2

    Хахахаха 🙂
    Било е невероятна гледка:)

  3. Gravatar itilien
    16:27:31 ч., 14.12.2008 г.
    3

    И понеже трябва да е на кирилица: Крейзи Антония! 🙂

  4. Gravatar Антония
    18:19:58 ч., 14.12.2008 г.
    4

    Трябваше да напиша велемъдри слова от сорта на:

    1. Екипната работа е за предпочитане пред самосиндикалната (защото чак когато и Тото се включи в снимането, успяхме да щракнем гъбълите).

    2. Няма срамна работа (защото въпреки че на Антония не й отива да гони гъбълите, се оказа, че е добра в това занимание, отдава й се и води до добри резултати).

    3. Трябва правилно да се разпределят задачите в екипа (защото на спокойния и небързащ Тото му е по-лесно да дебне, а на нетърпеливата Антония й дай да подтичква нагоре-надолу).

    И т.н. Ама не съм такъв човек 😆

Leave a comment

« Познавателно
Годината в идеи, идеите в годината »