Здрасти, как си

Реклама по ТВ:

Искате да сте като батковците и какичките от CSI Лас Вегас, Маями и Ню Йорк? Обадете се на това телефонче и ще ви обяснят как да станете правителствен служител и как да направите кариера в попрището.

Нямам думи просто 🙂

Иначе сме добре, Тото и Иван работят много, даже си самоназначават нови задачки, с Ели попазарувахме, поразходихме се и чакаме да дойде неделята. Само като се сетя колко се смях на предишния парад – пак се ухилих.

Извинете, че не пиша по-често, обаче почти съвсем не стоя онлайн. Днес вали мизерничък дъжд, затова заседнахме на топло и сухо пред телевизора, лаптоп на скута и… почти никаква идея какво да рапортувам. Всичко е точно, нямам никакъв мрънк на разположение, щастлива и доволна съм от всичко.

А, сетих се за едно нещо, дето си го прегърнах като кауза! Почнах да казвам на висок глас „Не разбирам корпоративния ви речник, чужденка съм“ на всички от обслужващия персонал, дето ме притесняват с измислени думички. Отначало ме поглеждат стреснато, след това веднага коригират отношението си и превклюват на разбираем език. Пробвах фразата в два Starbucks-а (венти-менти), в кварталния супер (показано ми бе как се използват устройствата за плащане с кредитна карта, ужасно са сложни), в някакъв магазин за обувки (отново битка при плащането, системата е съвсем различна от европейската), в няколко магазина за дрехи (предлагат промоции, които са с толкова сложни схеми, че надали могат да бъдат разбрани от турист) и в една сандвичарница. Та така.

Личи си, че ми липсват софийските несгоди, нали? При толкова лесен живот човек трябва сам да си измисля предизвикателства, за да не свали напълно гарда и като се прибере в България – да се срине още при първия сблъсък. Който обикновено е още на летището. Не искам да се присещам дори.

Коментари

  1. Gravatar Djgeorgie
    04:31:05 ч., 12.03.2009 г.
    1

    Я разкажи по-подробно за машините за плащане в супермаркета. Да нямаш предвид машините за Self Checkout в които сам си сканираш купените неща и си плащаш с картата без да занимаваш касиерка да те обслужва или говориш за някакви пос терминали? Любопитно ми е.

  2. Gravatar Антония
    14:38:32 ч., 12.03.2009 г.
    2

    За POS става дума, да 🙂

    Проблемът е, че съм индианец и винаги съм имала карта с чип. Която в цяла Европа се използва по един начин – пъхаш я с металната част напред, набираш си PIN-a и готово.

    В Щатите тази технология явно е космическа и разчитат само на магнитната лента. Което води до сложни хватки с прекарване на картата през устройството (ама да не е много бавно, нито пък много бързо), код не се набира, но пък трябва да нацъкаш дали кредитна или е дебитна, трябва да се подписваш (понякога на нещо като таблет, друг път на разпечатка)… И най-важното – всичките POS-и са различни! Два еднакви не съм видяла засега дори. Затова обслужващият персонал дава указания на потребителите – обаче обикновено мънка толкова неразбираемо, че ако не си им свикнал… ще чуеш таратанци. Тук вкарвам даскалския си глас и бавно, любезно, но и леко строго им напомням, че не трябва да предъвкват думите.

    А self checkout-ът го пробвахме веднъж, голяма забава е. Ама обикновено сме с пълна количка и не върви да правим задръстване пред машинката.

  3. Gravatar Djgeorgie
    03:26:25 ч., 13.03.2009 г.
    3

    Хах за пореден път се убеждавам как от идеята да е най-елементарно Американците са го превърнали в нещо супер трудоемко. Иначе, надявам се да ги научиш как трябва да се държат с чужденци и да не ломотят бързо бързо като изоглавени а да говорят slowly, slooooowly! 😛

  4. Gravatar Антония
    16:03:27 ч., 13.03.2009 г.
    4

    Нямам проблеми като говорят бързо, честно. Обаче като ползват термини, които не разбирам, при това ги сдъвкват… Голямо мазало настава.

    Вчера се сборих с няколко магазина за панталони – вече си знам американската номерация, успявам да си поискам L (long) дължина, формулирам точно изискванията си към материите (да не са stretchy), но все още не съм научила жаргона за кройките. Low cut май е панталон с ниска талия, а flarе – с разширяващ се крачол, но не мога да се закълна, че съм разбрала правилно. Наложи се на въпросите какво точно търся да отговарям с „Виждате ли панталона, с който съм в момента? Ей такова нещо като кройка ми дайте“. Защото моите „not too tight“ и „free“ (което според мен трябва да означава, че искам панталони с по-свободни крачоли, дето не ти прилепват като пиявици) продавачките посрещат с очевидно недоумение 🙂

  5. Gravatar instinct
    20:00:09 ч., 13.03.2009 г.
    5

    Just some basics for the jeans measurements:

    „leg cut“ – this is used to determine how wide the leg bottoms are… from the most narrow leg (straight leg) to the widest (flare or bellbottom)… the (boot cut) may be the most common, where the leg bottom is slightly wider than the leg width.

    „rise“ – the rise is used to sdetermine where the pants sit (waist or hip, normal or low rise)… this is measured fron the pants top in front (waist above the zipper) to the crotch seam… the lower the measurement, the lower the pants sit on the body. In general, less than 4″ is called (ultra-low-rise), 4-7″ is (low-rise), 7-10″ is (mid-rise) & 10-12″ is (normal rise)

    May be you can try with „a little loose“ instead of „not too tight“

    И малко кирилица, за да мине коментара ми (надявам се…)

  6. Gravatar Антония
    20:27:57 ч., 13.03.2009 г.
    6

    Благодаря 🙂 Определено помага като инфо. В понеделник пак ще се пробвам да закупя някой и друг панталон и ще видя дали с новопридобитите знания ще е по-лесно. И дали няма да се наложи да си измисля друга кауза 🙂

Leave a comment