Лековато в цвят
Вчера ходихме в Западния парк с Теда. Карахме тротинетката й, даже малко я повредихме, играхме федербал, смяхме се, бяхме щастливи със слънцето.
Влачехме и голямата раница с фототехниката, включително един Canon EF 300 mm 1:4 L IS на Давид – да го тестваме и да решим ще се прежалим ли да дадем гигантски много пари за гигантски обектив или ще ни се заскръндзи иии… ще го караме по-спокойно.
Та въпросният доста дълъг обектив изглежда наистина впечатляващо, всички в парка ни заглеждаха с интерес. А две тийнейджърки проведоха даже следния разговор:
Тийн #1: Леле, това какво е огромно, сигурно може да ти снима през гащите!
Тийн #2: Говори по-тихо, че ще те чуят.
Тийн #1: Много важно, те са чужденци и няма да ме разберат.
Тийн #2: Сигурна ли си, че са чужденци?
Тийн #1: Разбира се! Кой българин би дошъл в парка с такъв апарат?!
Та така. И те имат една логика…
Иначе паркът е напъпил и тук-таме разцъфтял.
Тото издебна малко катерички, имаше и пиленца (косове, врани, сойки, синигери и едно дуде с оранжево коремче), някой бе подкастрил по-нуждаещите се дървета, та даже и голяма част от боклука бе извозена. Алеите са все така разбити, но сравнително чисти – а като се вземе предвид пълната липса на кошове, това си е чисто чудо. Имаше много хора, ама наистина много. И беше спокойно.
Като в детските ми спомени.
14:43:52 ч., 10.04.2009 г.
Ех, тия фатоапарати и обективи. Бяхме излезли неделя на разходка една компания с двама чужденци в нея и седнохме да изпием на плажа по една бира. Заради чужденците поискахме дв менюта на английски. Моят апарат стоеше до мен на масата и сервитьора попита дали да ми дадат меню на английски при условие, че друг път като сме искали сервитьорите са ми давали винаги меню на български без да ме питат.
11:22:33 ч., 11.04.2009 г.
Мдам…
„“ Тийн #1: Леле, това какво е огромно, сигурно може да ти снима през гащите!
Тийн #2: Говори по-тихо, че ще те чуят.
Тийн #1: Много важно, те са чужденци и няма да ме разберат.
Тийн #2: Сигурна ли си, че са чужденци?
Тийн #1: Разбира се! Кой българин би дошъл в парка с такъв апарат?! „“
Добре са го казали! 😉
(Е, аз бих отишъл в парка с такъв обектив, също, но нямам все още…) 😉
21:14:49 ч., 12.04.2009 г.
Диалогът на тийновете предизвиква усмивка. И в същото време, това да се коментират подобни нормални неща или пък да привличат погледи е толкова жалко. Живях навремето 7 месеца в Родопите и там постоянно те зяпат и коментират, ако не си местен. Там ако влезеш в магазин сутринта, до вечерта всички знаят какво си искал да си купиш, как си бил облечен и пр. Ясно, че им е скучно, но също така показва как нищо не знаят за света. Бедни душици…
07:41:51 ч., 13.04.2009 г.
Бяха квартални тийнки. Такива, дето в 8-10 клас са много оборотни, пушат, пият и се обличат като чалгарки. По лицата им имаше повече грим, отколкото Джин Симънс си е позволявал на сцената. Телата им бяха немладежки отпуснати, сигурна съм, че на 25 години вече ще са дебели. Имах такива съученички, най-успялата в живота от тях стана продавачка в една месарница на Женския пазар, приятелката й е санитарка в XXVI поликлиника. Иначе се омъжиха на по 17-18 години, спор няма.
10:36:45 ч., 13.04.2009 г.
Мога само да те поздравя за хубавата племенница. Жалко, че не сме на едни години с нея 🙂 (вероятно обаче сме на един акъл 🙂 )
12:58:53 ч., 13.04.2009 г.
Много ни е красива Тедата, пу-пу, да не й е уроки 🙂 Ама и е с характерче едно… 😀