А навън вали, вали
Паднах.
Имах уговорка с Тото да се видим пред Старбъкса на Гурко, закъснявах малко заради отвратителния трафик, подтичквах (естествено), жонглирах с дамска чанта и огромен чадър, оглеждах се да открия любимия, гледах във всяка една посока, но не и в краката си. И се спънах в един праг. И паднах.
Озовах се на длани и колене точно до масата на млада двойка в студентска възраст. Девойката подскочи и за миг беше до мен с „Добре ли сте?“ на уста, подаваща ми ръка с искрена загриженост. Уверих я, че имам опит с паданията и съм успяла да се опазя от каквото и да е нараняване, не съм се ударила, много благодаря, толкова сте мила, хубава вечер ви желая. Поотупах коленете си, отново благодарих с широка усмивка, пък се отправих към Тото, който беше на някакви шест метра разстояние, обаче говореше по телефона с гръб към мен и дори не разбра какво се случи.
Въпросите, които ме измъчват от вчера насам, се въртят около факта, че младежът, до чиято маса се срутих и чиято приятелка беше толкова отзивчива, не се мръдна от стола си. Защо? Имам няколко хипотези:
1. Човекът е бавнозагряващ, всичко се случи за около 5 секунди, не успя да реагира просто. Да, обаче с периферното си зрение отчетох, че той дори не промени позата си. Чак пък толкова охлювски да е… Не вярвам.
2. Или пък съм твърде стара, за да провокирам кавалерските му чувства. Всички знаем, че болшинството мъже са много по-склонни да помагат на млади госпожички, не на зрели дами в беда. Но… като вижда, че приятелката му е така загрижена за мен не се ли сети, че ще натрупа червени точки пред нея ако покаже какъв фин джентълмен е?
3. Остава вариантът да не е видял, че съм по-възрастна от тях (бях доста брит-младежки изтупана) и да се е побоял да не би момичето с него да реши, че се заглежда по чужди жени. Струва ми се, че и тази теза не издържа пред обстоятелствата.
Естествено, напълно възможно е този човек просто да е пълен тупан и грам да не му пука за околните. Не ми се ще да го вярвам заради симпатичната му дружка, но…
Както и да е. За да компенсирам неудачите си се бухнах в кафенето, ометох някаква шоколадова торта с много карамел и ядки, подкрепих се с глътка еспресо и се сдобих с кутия Zen.
В Бостън се бях пристрастила към този чай – особено благо ми идваше след някоя замръзваща разходка из града. След малко ще го пробвам да видя дали и на софийска почва е все така емоционален 🙂
А кафето го избирах дълго и леко колебливо – хем да е силно, хем да е плътно на вкус, хем да не киселее в никакъв случай. Голямо ровене падна. Накрая се спрях на Espresso Roast, с което май и трябваше да почна, де, ама де толкова ум. Най-усмихнатият бариста Цветомир го смля точно като за нашата кафе машина, а тази сутрин даже изтествах как ще се получи еликсирът. Оказа се доста по-меко от досегашната ни италианска смеска, а ароматът му е леееко карамелен. Което за момента ми харесва, нали съм сладколюбец един и аз…
Комбинира се идеално с черен шоколад, както емпирично установих вече 
11:04:49 ч., 22.04.2009 г.
Добре, че не си си потрошила някоя китка или пръст.
За младежа гласувам с опция „гьон сурат“.
11:23:05 ч., 22.04.2009 г.
Стара,възрастна?!?!?
Тони,не говори глупости.
Младежа просто е бавнозагряващ и не е свикнал да се представя като кавалер!
11:25:02 ч., 22.04.2009 г.
Кофти е, че си паднала, но защо на хората, около които се е случила тази неприятност, трябва да им пука?
Защо някой, който не го е грижа за randoms, търкалящи се по улицата е „пълен тупан“?
12:07:26 ч., 22.04.2009 г.
@хей ръчички, хей ги две: Според мен всеки, който не го е грижа за другите, е тупан.
@Марин: Успях да се подпра на широко изпънати длани, дори не се одрасках 🙂 Е, днес коленете ми са чувствителни едни такива, ама то може да е и от лошото време.
@maumyh: Не трябваше да се представя, трябваше да е 😛
12:48:17 ч., 22.04.2009 г.
Или просто не е искал да те поставя в неудобно положение. Доста хора като паднат или направят някакъв друг гаф, предпочитат да мислят, че никой не е видял.
12:59:51 ч., 22.04.2009 г.
Знаеш ли, сутринта си мислех нещо подобно. Преди години щях да се притесня, че съм паднала, стил „Ау, как се изложих, какво ще си помислят хората за мен“. Обаче в момента ама хич не мога да си го представя с кой акъл съм разсъждавала така 🙂
А и снощи не беше такава ситуацията – аз бях естествена, ведра и усмихната, нямаше нищо стеснително в поведението ми, пък приятелката му беше отначало загрижена и внимателна, след това и тя се усмихна. Осъществихме качествен eye contact и някак се разбрахме, харесахме се. Има такива моменти, когато от един поглед и заключаваш, че човекът насреща е прекрасен. Младежът… младежът не реагира. Което за мен е необяснимото. Все едно нищо не се е случило.
19:36:11 ч., 22.04.2009 г.
Имаше скоро експеримент пада човек на Графа,лежи си там и очаква видиш ли реакция от минаващите.Еми нъцки,хората бързат,сложили са „капаците“ на очите и последното,което им хрумва е да си зададат въпроса за състоянието на непознатия.В последните години в София особенно се наблюдават по-озлобени и егоистични хора интересуващи се от „боба,леба и да го ева“ за тях да помогнат безкористно ей така защото е хубаво да се прави добро е глупост.Така че не очаквай съчувствие от непознати – свиквай да се оправяш сама и с помоща на близките и приятелите.Тъжно ,но истина.
22:05:39 ч., 22.04.2009 г.
На тема съчуствие към непознати съм на различно мнение от opexume. Случвало ми се е многократно да помагам на непознати хора. Забелязал съм, че като помогна на някой паднал човек, веднага се намират и други да помагат. Явно добрият пример може да бъде и заразителен.
Да не прозвучи прекалено библейски, но „Дай и ще получиш!“.
23:36:31 ч., 22.04.2009 г.
Хм, мисля, че въпросът с помагането на „падналите“ се решава от обратната посока: „Аз ако падна, очаквам ли някой да ми помага?“
Моят отговор е: Не, благодаря.
Ако съм много, ама много зле (счупен крак, ръка, глава …), тогава ще си кажа и може да помоля за помощ. Aко мога да говоря, де 🙂
Респективно, by default, очаквам и от дугите такова поведение: Ако не търсят помощ, поне с поглед, защо да им досаждам.
Освен това намирам за по нормално, жена да помага на жена и мъж – на мъж. По обясними причини.
Нали момичето е помогнало, пича защо и той да скача, за „калабалък“ 🙂
01:50:37 ч., 23.04.2009 г.
Принципно момчето не ти е направило нищо лошо за да го обиждаш, че е тупан. Т.е. когато получиш минус и ти дай минус, но когато получиш нула не давай минус (дай нула)! Плюсът винаги е по желание. Това че не разбираш защо също не е повод да обиждаш. А тупан си е обида. Никой не е длъжен да ти помага, нито някой теб задължава да му помагаш. Ако аз сега ти поискам 1000 лева назаем (т.е. те помоля да ми помогнеш) ще го направиш ли? А ако ми откажеш това прави ли те тупан? Ти като човешко същество живеещо с други подобни имаш право само да не ти се вреди. Имаш право и на помощ от хора, на които им плащаш заплатите с данъците си отдържани от заплатата ти. Другите не са ти длъжни с нищо и ако не са ти взели/навредили нещо/с нещо не им взимай и ти. Нямаш право 🙂 Младежът не е виновен с нищо за твоето падане, а напротив само и единствено ти имаш вина за това. Сама каза, че си жонглирала с чанта и чадър. Сама си си поела риска от падането. Човека от масата не те е карал да го правиш.
Просто не го съди и не го обвинявай какво какво не е направил. Всеки си има галва на раменете сам да си преценя рисковете, като базовата точка от която трябва да изхожда е че никой няма да му помогне. АКО има късмет да му се помогне. Добре, ако не, сам си е виновен. Може да обижда, псува и проклина само себе си.
Да подчертая, не съм за непомагането, но не бъдете негативни към тези които не го направят. Усмихнато ежедневие ви пожелавам…
11:03:49 ч., 23.04.2009 г.
@Bulldog, @Pharaon: Ама въобще не съм съгласна с вас, момчета!
Естествено, че с повечето неща се справям сама, да не кажа с почти всичко. И не, в случая не съм търсила помощ или съчувствие, състрадание. Не говоря за ПРАВА и ЗАДЪЛЖЕНИЯ. А настоявам, че трябва да сме ХОРА.
Да помогнеш някому не трябва да е калкулация: „Този колко е добре, наистина ли има нужда от помощ, аз длъжен ли съм му с нещо, на негово място какво щях да очаквам, ще ме съдят ли ако не помогна, мъж ли е или е жена, богат ли е или е просяк, сам ли си е виновен или е пострадал по нечия чужда вина“ и т. н. Трябва да е ИМПУЛС. Да скочиш веднага без да се замисляш.
Не мога да си представя какво ви е накарало да приемете толкова премерено отношение към другите. И ми е тъжно като ви чета…
11:17:23 ч., 23.04.2009 г.
Да допълня историята с факти.
Спънах се не защото имах разни неща в ръцете си, а защото по средата на тротоара има 20-сантиметров праг – съвсем без причина и против всякакви норми. Ей така, от нищото е изникнал и определено не мога да се сетя за нито един друг подобен тротоар в София (а и в другите градове, където съм ходила). Ако гледах в краката си нямаше да се спъна. Обаче… човек не може да върви непрекъснато с поглед, впит в земята. От време на време трябва да гледаш и нагоре, нали?
Девойката скочи да ми помага не защото съм изохкала или защото съм помолила за помощ, нямаше време за такива неща. Тя реагира наистина импулсивно. Без да е преценявала предварително дали ТРЯБВА или дали НЕ Е ЗАДЪЛЖЕНА да помогне.
Станах сама, бързо, без ничия помощ. Защото не се бях ударила и наистина съм свикнала да се грижа сама за себе си. Усмихвах се, защото умея да приемам несгодите с леко сърце. Не бях притеснена, имам чувство за хумор (понякога дори дебелашко) и знам, че след време ще минавам пред Starbucks и ще се присещам „А тук как паднах веднъж, ахаха“.
Младежът не просто не бе готов да ми помогне – той въобще не реагира. Въобще. Което според мен е нечовешкото. И си заслужава определението „тупан“.
13:47:02 ч., 23.04.2009 г.
Тупан си е отрицателно отношение. Не съм против пложителния импулс, но когато не ти се случи не е нужда да се дават НЕГАТИВНИ определения 🙂 само това опитах да обясня. Че когато получиш неутралност не отвръщай с отрицание. Това ми е като молба… нека да е каквото повикало такова се обадило, ако получиш неутралност нека да отговоориш поне с такава (положителността си е по желание, както и в клипчето ти в предишния пост*). Но не оставяй с впечатление, че съм супер премерен човек и планирам всичко. Обичам много импулса, положителния! Но просто мога да си (ти) направя разбор после, дали е бил правилен. В случая неговата реакция е в нормите, твоята не е. Думата тупан е отрицателно настроена. Ако не си влагала нищо отрицателно, грешката е моя.
* В клипчето брадаткото получаваше неутрално, понякога и отрицателно отношение от другито, а той им отвръщаше с положително. Ако толкова харесваш клипчето не би ли искала и ти да си като него?
17:39:12 ч., 23.04.2009 г.
Антония, подкрепям те напълно, младежът или е бил стресиран до смърт от срещата с мацката(или нещо друго) или наистина е тупан.
В тази връзка известната мисля еврейска поговорка:
„Не се страхувам от враговете си – в най-лошият случай те ще ме убият.
Не се страхувам от приятелите си – в най-лошият случай те ще ме предадат.
Страхувам се от безразличните, защото с тяхното мълчаливо съгласие стават и предателства и убийства.“
Аз доста пъти съм си мислила за това – дали е плод на състояние, на убеждение или същност. Нямам краен отговор по въпроса 🙂
Обаче едно е сигурно: когато е същност, няма състояние или убеждение, което да те спира да помогнеш.
20:34:58 ч., 23.04.2009 г.
Благодаря за думите ти, биб, разкошна си
21:16:44 ч., 23.04.2009 г.
Имам вътрешно стълбище. Като се замисля, това винаги е била мечтата: двуетажна вила, солидно дървено стълбище и топличко през всички сезони (тук два: бяла зима и зелена зима, последната е по студената щото не топлим).
Забързвам се да кажа нещо на любимия през първата зима, краката са в два чифта плетени шошони и кожените ботушки от витрините..плясвам се по гръб на последните три стъпала и така по диференциал надолу. Болката е гадничка. Синката, педя на гризли.
Стълбището бе лъснато и лакирано за коледа. Дойде един пич и почна да цикли..цикли..вътре замириса на дърво. Онзи ден прахоосмуках последните стърготини, завряли се под стълбището.
Сега ходя в тежки кожени чехли. Дървото проскърцва, вземам всяко стъпало на едно и внимавам. Няма гаранция че пак няма да се изсипя, ама парен каша..не се сърди на Фараон. Често да преживееш добрина не е като да разбереш какво са направили с теб в мига, дето загуби баланс.
В бг да се правят добрини не е ежедневие или традиция, има цяла шопарска фолк традиция Вуте да е зле. Явно Фараон е към знаменосците им
16:03:36 ч., 24.04.2009 г.
Разликата между теб Антония и хората на твоето мнение (към които се присъединявам) и Фараона е една: това което за него е О/неутрално, за нас е абсолютен минус. В тия случки според мен няма неутралност, а пълна тупанщина. И това без да включвам елементарното възпитание и кавалерството в картинката 🙂
19:57:22 ч., 24.04.2009 г.
Много ви благодаря, най-прекрасни дами, за коментарите – и за разбирането 😉 Дори след изтощителен ден като днешния думите ви успяха да ме усмихнат от ухо до ухо.
И вас ви обичам
13:30:05 ч., 25.04.2009 г.
@Антония: удоволствието е придимно наше 😉
20:37:04 ч., 26.04.2009 г.
Tazo Lemongrass is to die for.
А за младежа дето дори не се е мръднал не се и изненадвам. Има нещо сбъркано в бг мъжете 🙁
20:17:15 ч., 27.04.2009 г.
хаха, разсмя ме, антония… наистина ли разсъждаваш по такъв начин? Кво стаа ся – падаш и целия старбъкс скача да ти кавалерства, младите си чупят краката да помогнат и да те спасят, по възрастните получават инфаркти от съчувствие и добрина, розови еднорози пърхат наоколо? гет риъл… не ги приемай тия неща за толкова важни, не съди хората на такава никаква база, с някви съмнителни изводи от няква смешна ситуация… просто не е толкова важно… поне не толкова, че да си пишеш теории и хипотези в блога си и да изкарваш някви тупани, да ги сравняваш, да мерите добрина, лошотия минуси плюсове и още кво ли не, ебати
пс. и бтв доста хора в коментарите явно обичат да обобщават някви… глупости… тва било така, онва едиси как си, мъжете такива, и пр.. отегчавате ме…
пс. игнорирай ме!
ае и с мн усмивки
21:36:12 ч., 27.04.2009 г.
@Milena – като не те кефят БГ мъжете иди си хвани някоя черна маймуна! И нас не ни кефят нафукани кифли като теб ама не ревем като авторката.
Спасението на давещия се е дело на самия давещ!
Не очаквайте, че мъжете ще са кукли на конци във вашите ръце, не го заслужавате! Ако искате уважение, заслужете си го!
00:11:57 ч., 28.04.2009 г.
Уф, какво да ви кажа повече, освен да вземете да си отворите очите, да четете внимателно и да мислите като пишете.
Никъде не съм казала, че МЪЖЕТЕ са длъжни да се грижат за мен. Навсякъде обяснявам, че ХОРАТА трябва да се държат като ХОРАА, а не да са пълни социопати. ОК? Или и сега не разбирате за какво говоря? Ама то…
12:06:34 ч., 28.04.2009 г.
Много често ми се случвало да помагам на случайни хора. Или поне така да си мисля. Например, когато чакат на спирка на градския транспорт, на която знам, че няма да спре нищо. Когато им кажа, половината на спирката ме гледат като луда. Радвам се за онези, които взимат под внимание думите ми и реагират. Когато такова нещо ти се случи много пъти, просто вече гледаш човека на когото се опитваш да помогнеш дали е темерут (тупан) или не. Вярно, че за доброто не трябва да чакаш отплата, но когато отсреща виждаш само празен поглед ти се изпарява всяко желание.
Цялата тази мисъл беше, че има и опция младежът прекалено да се е парил и да е тотално претръпнал или просто да е един от тези тупани, на които вече се замислям дали ако имам възможност да помогна.
15:30:48 ч., 28.04.2009 г.
и аз да вметна нещо, та дано разговора се върне в първоначалната си посока:
„Емпатията или съчувствието е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Степента на емпатия е строго индивидуална…“
при някои хора е ниска или отсъства и ние тук ги наричаме „тупани“. И още мъничко:
„Емпатията стои в основата на градивното социално общуване…“ (справка къде? -уикипедия)
И още-още мъничко в превод-без-претенции-но-с-линк (http://wapedia.mobi/en/Empathy?t=7.#7. ) от английски:
Липсата на емпатия
„Някои психолози и психиатри смятат, че не всички хора са способни да изпитват емпатия или да разбират емоциите на другите. Например аутизмът (б.р. себеусамотяване) … често (макар и не винаги) се характеризират с намалена способност за съчувствие към околните. … аутистите имат намалена способност да съчувстват и увеличена способност да анализират или да използват логика и детайлизиране. Мъжете като цяло са често по-добри в логиката и по-слаби в съчувствието и затова аутизмът може да се дължи на „изключително мъжки мозък“ (Baron-Cohen, 2003).
Така, че дами и господа, „кифли-мифли“ и „пичове-мичове“:), както виждате иде реч за способността на човек да усеща чувствата на хората наоколо и да съчувства, която е неравномерно разпределена очевидно по рождение:) За едно общество, обаче е значително по-добре да хората да могат да съчувстват, което е причината за нашият така наречен „плач“.
00:40:58 ч., 29.04.2009 г.
Pippilota Mentolka: При 95% от съзнателното население на тази земя 0-ата е изместена и не е реално 0. Но тва е единствено и само защото гледат за основно, често и единствено само от тяхната гледна точка. А тя е много относителна и изменчива и нереална, че често се получава черното да изглежда бяло. При математиката нещата за уклончивост са сведени до минимум. Когато вземеш всички фактори, хора и т.н. предвид, сложиш ги в едно уравнение се вижда отчетливо кое е нула кое 5 кое 17! Просто човекът все едно го е нямало там. Това прави ли го тупан? По същата логика е тупан, че някаде другаде Антония е паднала, и въпреки че не е бил там не и е помогнал. Но всичко това важи, само ако се погледне от гледна точка на равенството 1 човек (Антония) и друг човек (пичът). Повечето постове, обаче изписани в подкрепа на обидата „Тупан“ са писани с разместена 0. Така нареченото КАВАЛЕРСТВО 0,8 човек (Антония), 1,2 човек (пичът). От тук идва и грешката!!! От тук идват и НЕоправданите негативизми… Интересни са тези индивиди, които хем искат равенство в една сфера, която им е изгодна, хем в друга НЕ. Пак защото им е изгодно. В единия случай искат свободата да си правят каквото им душа сака в другия искат помоща защото не могат да се справят със същата тази свобода. Където им е добре да се правят на силни, нали, правят си го. Където, обаче им е изгодно да са слаби и им идва в повече изискват помощ. Ама не става така, или поне не е справедливо! А справедливостта е равенство – 1=1! Каквото дал такова взел.
bib: Аутизмът е когато разбираш околния свят, но не можеш да изразяваш себе си. Аутистите имат желязна логика. За пример Айнщайн е бил на половина аутист. Та номера е че може да разбереш как се чуства другия, дали ще се съгласиш с неговите чуства е др. въпрос. Дали ще му помогнеш да не се чуста така е СЪВСЕМ ДРУГ ВЪПРОС.
13:12:47 ч., 29.04.2009 г.
ей, човеко-фараон, чети до края! Ще се цитирам отново специално заради теб, но за сметка на това за последн път 🙂 :
„аутистите имат намалена способност да съчувстват и увеличена способност да анализират или да използват логика и детайлизиране“. Аутизмът е крайност и съм я използвала, за да се подчертаят ясно двата различни случая.
Та не става въпрос за разбиране, а за съчувствие – две напълно различни неща – първото става с мозък, а второто с чувства, нямат нищо общо.
Съчувствието е „той се чувства зле = аз се чувствам зле“. (Може би на теб ти е трудно да го проумееш, затова просто се довери – съществува такова нещо.)
Именно затова, хората, които съчувстват, помагат, защото и тях ги боли точно толкова силно, казано най-общо. Имат чувствителност. Затова не е СЪВСЕМ ДРУГ ВЪПРОС :))), а е именно същия въпрос. И в случая не аз не разбирам, а ти не разбираш (нищо лично или лошо към теб), затова най-добре почети малко повече по въпроса, интересен е, можеш да откриеш нещо и за себе си 🙂 поздрави
01:27:22 ч., 30.04.2009 г.
Никой не говори за лично или лошо. Но за съчуствието нямам намерение да продължавам разговор, защото е една много дълбока и времеизискваща тема за говорене. Ще кажа само, че се чувства С МОЗЪК. Обич, тъга, омраза, гняв и пр. Съвет: „И ти почети повечко литература по въпроса“. Отвръшам така понеже незнаеш колко съм прочел, какво съм проучвал за да казваш дали имам нужда да чета още. Принципно винаги има какво още да се научи и прочете, но ти не го каза в този смисъл 🙂
15:18:31 ч., 09.06.2009 г.
Антония, вече започнах да досаждам по всички теми :), за което се извинявам. Виждам, че по темата отдавна не се пише, но като я четох се сетих за един много трагико-комичен случай от преди години. Детето беше на не повече от три годинки и ние с приятели отидохме на заведение. За беда в заведението имаше малка изкуствена рекичка, шадраванче и… костенурки. Та детето, гонейки едната костенурка падна във водата. Стана за миг, както я гледах, отпих си от чашата и като погледнах пак видях само двете и обувки над водата. Скочих, хората от близката маса скочиха и те, извадиха я, взех я, тя почна да кашля, да плаче…. А мъжът ми стоеше без да прави нищо. Нито за миг не съм си помислила, че е тупан и не му пука, защото той много обича детето си, разбира се. Но просто в такива ситуации хората реагират различно. Мина време, докато се окопити и почне да действа и то чак след като почнах да му казвам какво точно да направи. След като видя, че всичко е наред вече започна да реагира като „нормален“ човек.
Може би така и този младеж просто да не е знаел как да реагира. Някой хора импулсвно скачат и без да мислят знаят как да постъпят, а други се шашват и докато объркването премине, то и ситуацията вече се променила. Мисля, че не бива да очакваме еднакво поведение от различните хора. То и живота би бил скучен.
Поздрави!
10:04:45 ч., 10.06.2009 г.
Вече съм позабравила случката, честно казано. Но някак… почти напълно уверена съм, че младежът беше сложил едната си ръка на кръста, с другата подпираше брадичката си и въобще не трепна дори през цялото време. Мъжът ти може да не е правил нищо по време на кризата, но поне лицето му е променило изражението си, нали? Стойката му също не е била като на неразвълнуван от премеждието? А „моят“ младеж излъчваше някакво пренебрежение ли, пълна незаинтересованост ли… не помня вече. Но не беше хубаво.
10:07:43 ч., 10.06.2009 г.
Е, значи си е бил тупан и това е 🙂