Цветовете на моето детство
Червено. Защото момиченцата носеха червени дрешки. Закон си беше направо. Майка ми разказва, че когато съм се родила — не намерила червена бебешка количка, която да й хареса, и затова взела синя. Всички я укорили, че не трябва така. Затова във всичките ми ранни спомени съм облечена с нещо червено: рокличка, сукманче, блуза, яке, палто, чорапи дори. Отива ми. В момента го избягвам обаче, твърде агресивно ми идва, твърде авторитарно.
Синьо. Веднъж като станеш ученик и няма как да избягаш от този цвят. Остави униформените престилки настрана (маса грозни и неудобни бяха, много страдахме с тях), ами и останалите ми дрехи някак изведнъж потъмняха. Джинси? Синьо кадифе. Панталони? Пак сини. Дори първите ми дънки бяха от най-най-индиговите. Мразех го и се стараех да го избягвам всячески. Не успявах, уви. Затова пък сега, на стари години, съм му сложила такъв огромен бан, да си гледа работата.
Бяло. Празничното. И любимото ми.
21:36:18 ч., 10.05.2009 г.
Първото момиче в което се влюбих от пръв поглед беше облечено в черни джинси-кадифе и червена тениска, бяхме девет годишни. И сега съм сигърен, че с такива цветове в съчетание, -една жена е неустоима за всеки мъж.
22:14:31 ч., 10.05.2009 г.
Много хубав спомен
След малко имам рожден ден и, естествено, съм се размислила за изминалите години. Радвам се, че се сещам главно за хубави неща — това означава, че и животът ми е бил щастлив, нали?
11:08:30 ч., 14.05.2009 г.
Аве при нас имаше момичета, които така си подкъсяваха тия престилки… беше си доста секси, с тия бели якички, ммм.
11:59:39 ч., 14.05.2009 г.
На онези години сигурно и в чувал да са се обличали девойките — пак секси са щяли да ти изглеждат
Бтв престилките имаха „кройка“ точно на чувал.