Коментари на: За книгите и хората

От: Pharaon

Pharaon — Sat, 30 May 2009 17:56:12 +0000

БТВ, мислех да коментирам повече, но… май няма да го сторя. Ще спомена само, че едно бебе с хиляди генетични дарби и заложби по рождение заслужава толко колкото и друго бебе без никакви такива. Затова е валидна формулата земя (всички ресурси, които тя предлага) делено на 7 000 000 000 хора ПО РОЖДЕНИЕ.

От: Pharaon

Pharaon — Sat, 30 May 2009 17:47:37 +0000

Само ме интересува каква е разликата?

От: Антония

Антония — Fri, 29 May 2009 05:26:11 +0000

Първо, справедливост и равенство не е едно и също. Второ, такова нещо като равенство не съществува.

Хората не са равни, не могат да бъдат и никога няма да бъдат. Дори на едно такова първично ниво: едни имат много повече по рождение (генетика, социална среда), други успяват да култивират качества, които им носят предимство пред останалите. Да се говори за „равен старт в живота“ е лицемерно, а да се настоява всички да имаме такъв — глупаво.

От: Pharaon

Pharaon — Thu, 28 May 2009 21:03:16 +0000

Да разбирам ли, че си против равенството, респективно справедливостта? Питам защото думите ти са малко на шега казани и не съм убеден, какво точно имаш предвид с думите:

„Малко след това се сдобих и с Животинска ферма, която съвсем успя да ме излекува от склонноста на незрелите и подрастващи да си фантазират за “братство и равенство”. Избрах свободата.“
Все си мисля, че свобода би съществувала, ако има и равенство…

От: Антония

Антония — Thu, 28 May 2009 08:21:02 +0000

О, и аз имах прекрасно детство. Обаче не забравям и другите неща… Знаеш ли кой е най-яркия ми спомен от 1984? Не е за мъченията и предателството. А използването на нискокачествен сапун, от който се бели кожата по лицето, и катеренето по стълбите пеша, въпреки наличието на асансьори — за пестене на средства. Защото това го имаше в София тогава! Книга, писана половин век преди мен, предсказваше скапани подробности от ежедневието ми… Как да не се впечатлиш?

Не проявявам избирателност в спомените си.

От: Anton

Anton — Wed, 27 May 2009 10:20:36 +0000

Мен тези истории за хора, които си провалили живота, заради пристрастеност към наркотици са ми отблъскващо досадни, тази драма просто ми е непонятна на мен.
А Girl Next Door го гледах… ама на бърз ход, защото тази история събужда в мен тотална ярост и усещане за безпомощност.

Пък за социализма… аз мисля, че се драматизира малко повече, отколкото е заслужено. Аз поне имах прекрасно детство. Не съм сигурен обаче за днешните деца, които за мен до голяма степен растат като затворници… поне в големите градове.

От: Антония

Антония — Wed, 27 May 2009 06:22:54 +0000

Хах, интересно Опитвам се да се сетя за някакви такива проблеми, обаче… все за някакви дреболии си спомням. Ще се постарая и ще напиша нещо след малко.

От: Светлина

Светлина — Tue, 26 May 2009 20:05:30 +0000

Съвсем не по темата… плъзнала е нова блог игра. Ако искаш, можеш да ни разкажеш лош спомен от детството си. Ето повече правила – http://vitanova.wordpress.com/2009/05/26/ill-to-the-end/.

От: Маркуча

Маркуча — Tue, 26 May 2009 07:12:37 +0000

Това за момичето и леля му ми звучи направо… бр-р. Иначе бих прочел поне книжката на маркиз дьо Сад. Подтикван исторически интерес, де, да не вземете да си помислите нещо.

От: Антония

Антония — Mon, 25 May 2009 18:33:39 +0000

Антикомунистическо. A от социализма до комунизма е една крачка. Колкото е и от комунизма до националсоциализма. Все за утопии става дума.

И е добре да престанем да мислим какво е важно за България. Това е ужасно заблуждаващо. Много по-правилната перспектива е да се грижиш за „Какво е важно за мен“. Например да няма уравниловка, „всекиму според възможностите“ и прочие несправедливости.