Разбира се, че трябва да състрадаваме, но какво общо има в дискусията това? Според мен точно състрадание е да не използваме дадена дума, ако хората, за които тя се отнася не желаят да бъдат наричани с нея. Не за всички думи ни е очевидно, че потенциално засегнатите ги отхвърлят или не, просто защото ние самите нямаме такива близки, не сме запознати, етц. „Сляп“ например такава дума ли е? „Циганин“? Аз не знам, но бих се опитала да разбера как засегнатите предпочитат да бъдат наречени, вместо да отхвърлям изобщо тази възможност с идеята. Виж, по отношение на други думи, които се отнасят за познати хора или неща, за тях знам точната дума. Но редно ли е само за познатите ми като тематика да ме е грижа, а останалите да отхвърлям пренебрежително? Ако съм шеф на строителна бригада и някой от моята бригада нарича друг работник „мангал“ бих му обяснила че това е недопустимо, вместо да кажа, че това всъщност няма значение, защото е по-важно да се оправят копторите в гетото. Едното не изключва другото, напротив, свързани са и всъщност едното помага на другото, двете трябва да се правят заедно.

Няма значение в случая дали ПР професията е добра или лоша. Аз по-скоро мисля, че е добра и че това, което днес е отделна професия, преди хората също са го вършили, но без да има отделно работно място за него и без да са го учили в университет, а от усет. И това умение е важно за хора от много професии и разбира се, то може да се използва за добро или за лошо. Въпросът е дали човек, като използва ПР поход, дали наистина смята, че той има някакво въздействие. Дали вярва в ефективността му, а не дали това е хубаво или не, дали е за добро или за лошо. Ако вярва в ефективността му, ако приема, че думите имат много сила, тогава би внимавал с тях по принцип.

Да състрадаваш не е равносилно да стигматизираш и съжаляваш, но много често става така.

Тогава да не състрадаваме ли? Да станем студени, незаинтересовани, отчуждени, но политически-коректни? Не си права!

дори и когато намеренията на един човек са добри, употребата на даден етикет подпомага стереотипизирането за всички.

Да не употребяваме етикети? Т.е. да не слагаме никакво наименование на проблемите? Да си мълчим за тях, да се правим, че ги няма, или ако няма начин да не ги виждаме — да ги наричаме с лустросани имена, за да не обидим някого? Ели!

Светът не е рай. Има добри неща, но има и лоши. Има добри хора, но и зли се намират. Ако езикът е само и единствено добър — как ще познаем грозното тогава?

Премахването на лошите думи не помага по никакъв начин за постигането на красота, равенство, недискриминиране. НИКАК! Напротив, прави борбата с всички тези проблеми още по-трудна!

Когато се разболях за първи път и хората ме питаха какво ми е — давах пълна информация с латинските наименования и коректните медицински термини. Всички цъкаха с език, но не разбираха и дума от това, което казвах. Подминаваха предупрежденията ми да внимават как се грижат за здравето си, защото нямаха грам идея колко сериозно е всичко. Затова промених поведението си. Нарекох проблема си с народното му наименование — неточно, но разбираемо за всички. Сещаш ли се какъв беше ефектът?

И да, наистина се занимавам с PR. Всекидневно използвам корпоративни терминчета, захаросани думички, глаголи, които трябва да изразяват завършеност/съвършеност, прилагателни, които да внушават комплексност, всякакви такива щуротии. Смяташ ли, че ми харесва? Добре ли е да се ДЕКОРИРА истината?

Не, не е хубаво да се манипулира. Някои го правим, за да изкарваме хляба си. Други са толкова заслепени, че го правят доброволно. Благодаря, обаче поне в личния си живот ще използвам истински думи.