1. Трябва да се споделя опит. Задължително е. Другите биха могли да извлекат полезна информация, да научат нещо важно и да избегнат проблемите, с които си се борил. Предпочитам да чета разкази на хора като мен, предоставящи данни от първа ръка, а не да ровя корпоративни сайтове и рекламни брошури. По-вярно е просто, по-истинско.

2. Трябва да кажеш какво не харесваш, за да може компанията, която те е разочаровала, да получи обратна връзка — да разбере какво искат клиентите й, какво очакват от нея. Както много пъти съм казвала, работя в комуникационната сфера. И редовно се срещаме с организации, които заявяват „Всичко вървеше отлично, продавахме много, никакви оплаквания нямахме и изведнъж загубихме позицията си на пазара, не знаем как стана“. Причината за незнанието им е, че или не са слушали потребителите, или потребителите са си мълчали.

Знам, че Мтел правят онлайн мониторинг и следят какво и къде се пише за тях. Е, не съм уверена, че се учат от забележките. Т.е почти със сигурност не обръщат много внимание на воплите срещу техни безумни изяви. Обаче… може пък точно с моите думи да се съобразят, нали?

3. И не на последно място — доста ми олеква като се оплача на блога От психологическа гледна точка е неправилно да преглъщаш разочарованията и да не си изливаш чувствата, нали.

Да, и аз не бих тръгнала да се разправям за микровълнова за 50 лева (главно защото ценя времето си и смятам, че усилията ми ще ми струват повече от 50 лева). Но ако телевизорът за няколко хиляди вземе, че даде фира както е на половин година, а продавачът откаже да зачете гаранцията… дали няма да ми е полезно да прочета за опита на онези хора с микровълновата, които преди мен са минали през всички институции, защитаващи потребителите, подали са всякакви жалби, борили са се за правата си и са постигнали малка, но сладка победа?

P.S. От време на време искрено се чудя как някой в продължение на 3 месеца се занимава с дефектната си микровълнова фурна за 59.95 лв. и през цялото това време на всеки 2 часа осведомява целокупната интернет общност до какви заключения за живота е достигнал и как върви комуникацията му с разните замесени институции и доставчици. Не визирам този конкретен блог (а един друг, за който се сетих докато пишех това).