Dottore, dottore

Имам чувството, че тук всеки ден е празник.

От самото начало най-голямото ни удивление бе предизвикано от многото групички младежи, облечени комично. Те обикалят града, говорят на висок глас (понякога дори с мегафон), разнасят някакви ръчно изрисувани плакати, които след това лепят по стените на разни университетски сгради. Около тях винаги има тълпи, които им се смеят, снимат ги, мацат ги с брашно, а от време на време им пеят:

Dottore, dottore, dottore del buso del cul. Vaffancul, vaffancul.

Много интересно и безкрайно неразбираемо бе всичко това. Но весело, весело…

По някое време успяхме да разшифроваме табелката, лепната на гърба на момче, омазано цялото е боя. Пишеше нещо от сорта на „Този експеримент е част от обучението ми“. А по обяд се озовахме в пицария, в която имаше две компании с по един смешен човек в тях. И взех, че питах сервитьорката за какво става дума, адски бях любопитна. Оказа се, че празнували дипломирането си.

Същата вечер станахме част от ритуала 😀 Едно девойче със зелена тога, червена шапка и сноп пръчки в ръка ни се метна и картечно ни заприказва. На sorry-то ни отвърна с „Аааа, инглееезеее“ и цялата тълпа приятели и роднини, щракащи като луди с фотоапаратите, почна да я подканя да се разправи с нас. Опита се детето 🙂 Доколкото разбрахме от думите й, дипломирала се е от университета в Падуа, специалността й е психология, а в дипломната работа е писала за Едиповия комплекс. Задачата й в случая била да хване хора от улицата и да им докаже тезата си. Подканих я с много приятелско и любопитно „Иии?“, а тя: „Иии, в момента имам голям проблем, защото не мога да говоря английски добре“. С Тото се разхилихме, поздравихме я, пожелахме й успех.

А след като се прибрахме в хотела – проверихме. Малко факти за плакатите в Падуа:

Университетът в Падуа е основан през 1222 година. А ритуалите по дипломирането на студентите са започнали през 16 век, отначало замислени като сериозни церемонии. Триста години по-късно това вече не е така. Прясно завършилите се обличат смешно, получават плакат със своя карикатура и се заемат да прочетат текста му на глас пред приятели и роднини. Ако объркат нещо – замерят ги с яйца, брашно и всякакви лепкавости. И им пеят песничката за доктора, дето не трябва да се взима насериозно.

Намерихме две версии в Youtube: тук някакъв младеж я изпълнява самосиндикално, а тук компания празнува шумно. Като се приберем в София – обадете се, с Тото с удоволствие ще ви изпеем мелодията, адски е заразителна, по цял ден си я повтаряме, няма друга такава прилепчивост 😀

Btw университетът в Падуа е с повече от 60000 студенти в момента и е един от най-престижните образователни центрове в Италия. Ботаническата му градина пък е първата в света. В момента не е най-красива, разбира се, зима е. И въпреки това успяхме да убием цялата сутрин, мотаейки се из алеите й.

Църквата Санта Джустина е изключително впечатляваща! Няма кой знае какви рисунки по стените и таваните, но е цялата облицована в камък и е толкова изящна, по един минималистичен и много допадащ ми начин. Не размахахме фотоапарата, защото е забранено – а напоследък нали го раздавам примерна…

За съжаление, снимките не ни се получават много-много. Главно защото улиците са тесни, сградите се надвисват над главите ни и както и да застанем, все хващаме разни натрапници в кадър, за сметка на това обектът не успява да се побере ни на ширина, ни на дължина. Надявахме се да снимаме добре от La Specola (кулата на местната астрономическа обсерватория, от която се открива чудна гледка към града), но се оказа, че достъп до нея има само в събота. И точно тази събота… е отменен. Язък. Поне се разходихме в тамошния квартал, на другия край на града е и иначе сигурно бихме го пропуснали.

Ето няколко снимчици, отново в галерия, не ми харесва как ги подрежда, ама да пукна ако тръгна да се занимавам с нея точно в момента пък. Първите три са от пицарията с празнуващите студенти (точно си бяха тръгнали), след това Тото чака трамвай, накрая две извънземни дървета от Ботаническата градина.

Прошуто е фунги Куатро Формаджи Пицария в Падуа
Тото чака трамвай Лилавост Доматеното дърво

Коментари

  1. Gravatar Morwen
    00:08:49 ч., 12.12.2009 г.
    1

    Много забавно звучи:) Гласувам да сменим с това изсмуканите от пръстите абсолвентски балове…
    Между другото, не съм експерт, но мисля, че песничката е малко нецензурна.

  2. Gravatar Антония
    01:04:40 ч., 12.12.2009 г.
    2

    И ние така разбрахме – има мръснички думи в текста 🙂 Питай ни колко усилия полагаме да не си я тананикаме непрекъснато. Dottore, dottore…

    А по мое време нямаше абсолвентски балове, нямаше връчване на дипломи, нищо. Явих се на защита на дипломна работа в някакъв западнал кабинет, фрустрирах се, че никой от комисията не е разгърнал дори писанията ми, камо ли да има смислени въпроси/забележки по тях, а след половин година минах да си взема документа от секретарката. Много празнично беше, няма що. Пфу, че ме е яд като се сетя.

  3. Gravatar Morwen
    01:50:32 ч., 12.12.2009 г.
    3

    И при мен беше така, защото си взех държавния по-късно. Но иначе съм чувала, че абсолвентските са общо взето кръчма с по-официални дрехи, само името му е бал.

  4. Gravatar Антония
    00:13:57 ч., 13.12.2009 г.
    4

    Снимах два плаката, които бяха залепени чак във Виченца – явно студентките са си ги взели от Падуа и са се похвалили пред всички в родния си град 🙂

    Плакати от университета в Падуа

  5. Gravatar Biliana
    02:09:20 ч., 14.12.2009 г.
    5

    Ами да, не им се учудвам, типични италианци. Vaffanculo е възможно най-грозната псувня в италианския език. Имайки предвид и манталитета, не се учудвайте, че те се забавляват именно по този начин. Много малко хора имат интерес към едно Palazzo Reale в Милано, например. Основно чужденци, или възрастни аристократи.
    Както обичам да казвам – вече след 4 години живот сред тези хора – италианска работа…

  6. Gravatar Стоян
    20:02:28 ч., 14.12.2009 г.
    6

    Университетът в Падуа е прочут и със студентите си Розенкранц и Гилденщерн (1587/9 и 1603 г.)

Leave a comment