Подаръци ще има за всички от сърце все някога
Всеки път като наближи края на годината – цялото семейство се събира и почва да дебатира кога, аджеба, ще си разменим подаръците:
(а) на 31 декември срещу 1 януари, както сме правили преди и когато (по скромното ни мнение) е по-логично това да се случва, нали все пак „Нова година, нов късмет“ казваме, а с разни рождества нищо общо нямаме;
(б) на 25 декември, понесени от масовостта.
Обикновено заради Теда избираме (б), детето е нетърпеливо и би било жестоко да го караме да чака цяла седмица отгоре. А след това времето не ни стига да купим всичко, което сме планирали. Леко притеснени се обаждаме да предупредим и да се извиним, а отсреща с облекчение ни уведомяват, че и те не са готови. Преместваме датата с радост.
И сега така. Със zImage си подарихме взаимно едно Wii Fit още на 24-то число, преди постната (и много въглехидратна) трапеза. За Теда напазарувахме дрешки, шарени джвъчки за училище, книжки и игри. И там някъде ми свърши свободното време.
Лошото в случая е, че и за Нова година няма да съм готова – от вчера съм с гърлобол и никак не ми се излиза навън. Вижда ми се много грипозна атмосферата някак, не искам 2010-та да я посрещам болна. Така че… Мили хора, подаръците от нас за вас ще се забавят малко, извинете, сори много, значи.
А преди малко видях картичката, с която frumich е поздравил читателите си. Разсмях се, стана ми благо на сърцето, пък като жабата – вдигнах и аз краче и ембеднах видео-закачката тук:
Хо-хо-хо от сърце и т.н. 🙂
