Крилати спомени
Преди малко Емо публикува дълъг-дълъг текст със слънчеви (и не чак толкова) полетни истории. Тръгнах да коментирам, споделяйки мои случки във въздуха, отплеснах се, написах трилион думи, пък реших, че май е по-добре да спамна собствения си блог. И без това отдавна не ми е идвала музата да пиша…
Та. И аз (като Емо) си имам класация на разните му полети с различните авиокомпании. По принцип съм доволна от почти всички; единствените две, които съм поставила в never again списъка, са гръцките Olympic и италианските Alitalia. Средиземноморският непукизъм, гарниран с головодна надменност и неприкрита грубост на обслужващия персонал, ми дойдоха малко нанагорно.
Най-много съм летяла с Еър България (главно когато се казваше БГА Балкан, де), British Airways и WizzAir. Затова и е нормално повечето ми истории да са с тях. Например Бритиш държат първо място за най-твърдо приземяване. След като почти целият полет от Бостън до Лондон го изкарахме вързани с коланите заради турбуленции, за финал пилотът направо заби тъпия самолет в пистата. Подскочих на седалката, зъбите ми изтракаха, мозъкът ми дрънна. И да, бях много сърдита 🙂 Толкова некомфортно не бях летяла, дори не си представях, че може така да ни лашкат.
Най-свежият капитан ни се падна на друг от Лондон-Бостън полетите с Бритиш. Говореше сравнително рядко, но всяко включване беше страхотен бисер. По глас и произношение напомняше Стивън Фрай малко, смятай дали идеята, че ни вози Джийвс, не ни забавляваше страхотно.
Най-грубите стюарди и стюардеси, на които съм попадала, бяха от NWA – много възрастни всичките, движеха се едва-едва, не отговаряха на повикване, почти липсваха през целия полет, на една лелка пред нас й се караха няколко пъти. Бях с главобол и ми трябваше някаква течност, за да изпия хапче. Наложи се zImage ми да обикаля из самолета и да ги издирва, за да се сдобие с чашчица вода. Екстри като допълнителни напитки с вечерята или втори чай за закуска? Забрави.
Най-приятно пътувахме от Барселона за София с Wizz. Стюардесите им по принцип са безкрайно мили, младички и усмихнати, а точно този път взеха, че ни харесаха с zImage, промоутнаха ни за специално обучени пътници и ни сложиха на най-широките седалки до аварийния изход. През цялото време се закачаха с нас лъчезарно и въобще много ги обичам.
Най-шумният полет беше от София до Атина с Олимпик. Самолетът беше витлов и ВЪПРЕКИ ТОВА една група гръцки студентки надвикваха шума! Пак тогава ни се падна и най-дългото рулиране по пистата, сигурно половин час се връткахме по нея, не знам защо.
Най-много съм се страхувала при едно прибиране от Амстердам. Самолетът беше от „реновираните“ боинги на Еър България, изглеждаше безкрайно мизерно вътре, а на крилата имаше ламаринени кръпки! zImage настояваше, че това не било опасно, какво толкова, ама аз през цялото време си представях как ще се обезкрилим, самолетът ще направи винт и ще се фрасне със страшна сила в там над каквито планини прелитахме. А, бе, умрях от ужас около сто и петдесет пъти. Всяка вибрация я усещах като начало на разпада.
Полетът, за който най-често се сещам, е от най-детските ми години. Прибирахме се семейно от морето, някъде зад нас седеше съвсем малко момченце, сигурно на 3-4 години, не повече. В момента, в който самолетът отлепи от пистата, хлапето ревна с цяло гърло: „Ох, боли, боли, боли, болиииииии! Ох, боли, боли, болиииии!“ и продължи в този тон чак до София. Около него се суетяха всички стюардеси, родителите му, случайни пътници, разпитваха го какво го боли, мамеха го с шоколадчета, милваха го, караха му се… напразно. За секунда дори не се спря пустото църкало, нито пък промени рефрена, все едно си крещеше. След 40 минути кацнахме. И като че ли с ключе го изключиха това дете! Усмихна се и първо изприпка надолу по стълбичката. Навремето доста му бях набрала, а сега… сега тази история е част от семейния фолклор.
Пак ми се пътува!
22:45:28 ч., 31.01.2010 г.
Ахаха – най-култовото ми пътуване беше с Al Italia от Лагос, Нигерия до Акра, Гана. Излетяхме, летяхме, тръгнахме да кацаме. Самолетът УРАПИ пистата, отскочи, наклони се наляво и аз аха-аха гледах как лявото крило заорава в неразораната целина на няколо метра встрани от пистата…
Е – както е видно – не заора – щом ти пиша. Ама от тогава – Al Italia – Nein, Danke!
23:13:02 ч., 31.01.2010 г.
Ти беше разказвал за полети, пълни с африканци почти понесли домашните животни със себе си, нали? Имам някакви спомени, че доста твои предизвикателни истории съм чела 🙂
23:15:41 ч., 31.01.2010 г.
Моето най-забавно такова преживяване беше как при полет от Прага до София почти бяхме кацнали, след което малко преди да стигнем до пистата, самолетът рязко вдигна нагоре и кръжахме половин час, преди да кацнем (на много хора стомаха им се качи в гърлото).
По-късно се оказа, че са били пуснали самолет да излита срещу нас и сме се разминали на малко, в последния момент са ни вдигнали…
23:25:55 ч., 31.01.2010 г.
Ти на това „забавно“ ли му викаш 😆 Ужас-ужас, пу, да не чуе дявол!
00:00:48 ч., 01.02.2010 г.
На Алиталия не им ли викаха галено Гениталия? Мерси за линкването.;)
00:06:59 ч., 01.02.2010 г.
Те миналата година май съвсем фалираха и ги купиха… Swiss май… ня помня вече, а не ми се търси в момента. Идеята е, че напълно заслужено умряха в кофите 🙂
06:47:49 ч., 01.02.2010 г.
Най-ужасните ми полети са били с България Еър преди години. Обаче, най-запомнящият се полет ми беше преди горе-долу година. Летях с Бритиш от Лондон за Истанбул. Избрах си вечерен полет поради не знам каква точно причина и остави, че се набихме в най-ужасяващият трафик на Хийтроу, но самолета беше огромен Boeing 767 или 777 не помня точно и когато кацнахме на Ататюрк тоя летеше с такава страшна скорост, че направо го заби самолета с няква страшна сила в тая писта братче, направо си мислех как след секунди и ще се възнасям към небето. По принцип не ме е страх от полети, даже напротив, обаче тоя пилот направо ни разказа играта. Даже после не можа нещо да ни позиционира на гейта а обиколи цялата писта отново за да ни върне на гейта. 🙂 Сега си мисля да не е бил пилота същия дето вас ви е возил до Лоугън ама не мога да си припомня акцента да му се не види.
09:33:52 ч., 01.02.2010 г.
Alitalia държи почетното място за най-неприятен полет- Рим-Ню Йорк, миришеше гадно, нямаше компютри на седалките (не че е болка за умиране, но другите ми презокеански са били с KLM, AirFrance и чешките и някак се разглезваш), имаше 2-3 телевизора за всички, далече, високо и пуснаха 2 филма за целия полет (на италиански!).. Усещането беше досущ като в автобус Чавдар..да не говорим, че толкова ме забавиха в Рим, че изобщо не вярвах да се кача на самолета.
Цените им обаче са от най-ниските и често това е определящо..
12:52:06 ч., 01.02.2010 г.
@Djgeorgie: А, пилотът дето ни шибна в земята не е този със Стивън Фрай гласа – друг беше, гадината 🙂
@~: Мдам, как пък един път не чух за хора, доволни от полет с Алиталия… Бтв имам една история как загубиха пътници в Ирландия, по средата на пътя им към някакво село в Уелс. И ми докараха 48 часа истерия докато оправим по някакъв начин бакиите им. Обаче като се сетя само за наглостта и непрофесионализма им и издивявам. А не е добре да почвам седмицата с нерви 🙂
19:22:56 ч., 01.02.2010 г.
Хм, не че съм летяла повече от 3-4 пъти и то все вътрешни линии, но единия път беше култов… 88-ма, имах кандидатстудентски изпит, Бургас – София, полетът имаше около 2 часа закъснение при излитане, защото някой беше изтървал домашни животни на пистата. Суетня, шайка развеселени и вече подпийнали немски туристи, които се обзалагаха нещо… накрая се появиха 2 военни джипа и след кратко сафари решиха проблема 🙂
После целия смях ни излезе през носа… Времето се скофти, АН-чето през 5 минути пропадаше във въздушни ями или каквото там му викат и кесийките свършиха на средата на полета. Добре, че беше кратък.
13:40:52 ч., 02.02.2010 г.
@Djgeorgie – хаха – 767 или 777 🙂 Смятай как се оцъклих като видях един паркиран 747 на летището в Люксембург 😉
16:22:57 ч., 02.02.2010 г.
@wakeop: Летяла съм и на Ан, и на Як!!! Леле, то си беше joyride отвсякъде 🙂 Не ти трябва влакче на ужасите…
03:27:19 ч., 03.02.2010 г.
@Даниел Панев: Мани те турците не са като нас, само с големи Боинги ги возят, а в София май white body jet не е кацал от 100 години на цивилен редовен полет. Да не ти казвам, че дори и до Франкфурт полетите на Бритиш са със 767.
09:32:04 ч., 03.02.2010 г.
Знам, че Боинг 747 е най-големият пътнически самолет на света. Обаче как се подреждат 757, 767, 777 около него… идея нямам. Хелп?
12:27:22 ч., 03.02.2010 г.
Ами всъщност, Антония, това не е съвсем така. Най-големият пътнически самолет вече е Airbus A380 който го наричат Super jumbo. Иначе, 757 е narrow-body jet и вече не се произвежда от няколко години и се ползва повече от щатските компании за US domestic flights. Иначе 767-777 са също wide-body само, че за разлика от 747 са с по два двигателя, не с четири и 777LR модификацията е самолета с най-голям range. Даже мисля, че беше поставил някакъв рекорд за най-дълъг полет без презареждане, нещо от сорта на 19000 километра. Като пътници 767 събира около 300-350 човека, а 777 300-400 зависи от конфигурацията, но ако не се бъркам 747 събира повече хора от 777 така или иначе. Общо взето в момента чакаме 787 Dreamliner и новият 747-8 модел. Лично на мен ми е мечта да се возя на A380, но за съжаление това ще си остане ечта поне за сега, тъй-като a380 правят полети само между Азия и Европа и по-специално ОАЕ.
23:49:50 ч., 03.02.2010 г.
Тони,Ан-2М е машинката с която не би желала да летиш:)
ползва се от армията за изпълняване на парашутни скокове.не съм кацал с него.само излитания:П
возил съм се само с Луфтханса,Изиджет и нашенците.нямал съм кофти полет,но изиджет бъркаха часовата зона веднъж.
Последният ми полет от Дюселдорф беше супер.Малък бразилски самолет,страшно удобен и готините немски стюардеси с невероятното обслужване:Д
19:29:06 ч., 07.02.2010 г.
О, какви яки истории разказвате! Нещо ми се допътува и долетя и на мен… ама много. Скоро хич не съм 🙁
19:41:10 ч., 07.02.2010 г.
A като се прибирахме от Падуа (последното ни пътешествийце) самолетът беше пълен с футболни запалянковци на Рома (май?), които идваха на мач в София. Младежите изпиха по 2-3 бутилченца водка и се напиха като казаци! Почнаха да пеят песни, да викат все едно са на стадион и като цяло си просеха един в зъбите. Много бяха смешни и жалки едни такива, не успях да им се разсърдя наистина.
13:47:12 ч., 10.02.2010 г.
По прицнип местата до авариините изходи са най-прецакани, защото седалките не могат да се регулират. За това, когато имате възможност да избирате места, избягвайте тези. Най-добре седалките преди или след аварийните. Близо до крилата са и се регулират, тогава е най-комфортен полета.
15:06:01 ч., 11.02.2010 г.
Никога не спускам седалка си при кратки полети (под 4 часа). Намирам го за неучтиво. И ако някой си пльосне облегалката върху краката ми секунда след като сме излетели… определено не ми допада. Почвам да се въртя, място не си намирам, размятквам си краката и неволно сритвам седалката пред мен на всеки няколко минути.
При условие, че определено няма време за спане – защо въобще си даваш труд да причиняваш мъка на другите пътници?