Ограничености
И докато съм на вълната със задачките… Много хубава история намерих на Wikipedia, къде другаде. Става дума за The Candle Problem.
Условието
Една коркова дъска е хваната на стената, а под нея стои маса. Дават ти восъчна свещ, кутия кибрит и кутия кабърчета.
Задачата
Закрепи свещта на корковата дъска, така че като гори – да не капе по масата под нея.
Решението
Изсипваш кабърчетата от кутията им, поставяш свещта в кутията, закрепваш същата тази кутия на стената със същите тези кабърчета. И палиш свещта.
Уловката
Участници в експеримента са студенти от Clark University. Демек умни хора. И въпреки това те приемат автоматично, че кутията на кабърчетата е само опаковка и не участва в задачата. Затова или въобще не се сещат за правилното решение, или им отнема много време да стигнат до него. В материала на Wikipedia ползват израза functional fixedness – преведох си го като „функционална фиксираност“… или „ограниченост“ е по-добър термин?
Според мен обаче проблемът е в свръхцивилизоваността ни.
15:57:42 ч., 05.02.2010 г.
Или в липсата на обучение. Нужно е точно 1 път да научиш решението на подобен проблем, за да не повториш грешката цял живот.
16:23:35 ч., 05.02.2010 г.
Въпросът е да стигнеш сам до него, не да го знаеш, защото си разцъкал 200 подобни задачки. Интелигентността е еволюционно приспособление: никой не оцелява и не се развива, защото е запомнил нещо и трябва да го възпроизведе- важна е способността за преценка и откриването на решения: нали някой трябва първо да стигне до отговора, за да може после други да го наизустят :))
19:42:06 ч., 05.02.2010 г.
Нарича се и програмиране също 😉
Преди вече около 7 години като новопостъпил служител ме изпратиха на едно новобранско двуседмично обучение, първите два дни от което темата беше психология и релации между хората. В едно от упражненията ни разделиха на групи по трима, връчиха ни по един бял лист А4 и при даден сигнал със свирка трябваше да не сме стъпили на земята. Решението беше очевидно – стъпваш с единия крак на листа и вдигаш другия във въздуха. Всички го направихме. След това на всяка група ни взеха по един лист. Трима души стъпили с по един крак върху два листа А4 не е невъзможно упражнение – още повече за кратко време. След това обаче ни взеха по още един лист и аз бях вече почти убеден, че това е някаква провокация за team work или нещо такова, което големите фирми много обичат да ти набиват в съзнанието. Т.е. за да се справим с тази фаза трябваше да се прегърнем и крепим взаимно в равновесие – хора, които сме се запознали преди два часа, от различен пол, националност, култури… О’кей, голяма работа, направихме го… Не е лесно само с един лист, но не е невъзможно. След това обаче ни взеха и последния лист… Единственото, което можеше да направим беше да подскочим за малко като свирна свирката… Тогава последва въпроса – добре, а защо не скочихте още първия път? Защо всеки път решавахте наново задачата според обстоятелствата като имаше общовалидно решение и за четирите ситуации. Това, че ви дадохме лист хартия не значеше, че непременно трябваше да го ползвате…
Посланието беше – не позволявай да те програмират… освен очевидното вероятно има и други решения… мисли out of the box… а team work-а нямаше никакво значение 😉
20:51:26 ч., 05.02.2010 г.
Yovko! мнооооого добра история 🙂 а кутиите- просто трябва да се мачкат на парчета: в живота няма зададено условие, от което да си извлечеш подсказка какво трябва да правиш със задачата…
10:39:40 ч., 06.02.2010 г.
Веско, точно това ни е проблемът. Учат ни (учим се?) на готови решения, а не да мислим. Да, следващият път като ти попадне такава задача – ще знаеш как да приложиш знанията си, но ако ти се случи нещо, за което не си чувал и не си подготвен? Не е ли по-добре да можеш да разглеждаш аналитично ситуациите и да откриваш най-добрия начин да се справиш с тях?
inni4ka, именно!
Йовко, страхотна история 🙂 За съжаление нашите тиймбилдинги никога не са били толкова поучителни.
12:40:55 ч., 06.02.2010 г.
@yovko:
Страшна история, много ми хареса! 🙂
@Антония:
А пък аз си имам една любима задача – имаш две свещи, всяка гори по 2 часа, а ти трябва да избериш точно половин час… Но това е тема за друг пост 😉
16:06:37 ч., 06.02.2010 г.
@Michel:
Запалваш свещ 1 от двете страни (отмерва 1h). Свещ 2 от едната.
Когато Свещ 1 изгори гасиш Свещ 2.
Палиш Свещ 2 от двете страни и тя гори 30 min.
Това ли е решението?
18:29:00 ч., 06.02.2010 г.
@Yassen:
Браво! 🙂
01:35:49 ч., 07.02.2010 г.
Не съм виждал такава ЗДРАВА кутия за кабърчета, която да може да издържи свещ; и кабърчета, които да задържат такъв товар. Има нещо нечитаво в условието. Не се учудвам, че задачата е трудно решима, ако не и практически невъзможна като работещо решение. Като представа и рисунка – може би…
10:59:23 ч., 07.02.2010 г.
бойо, коментарът ти е класически пример за програмиране 🙂 Казваш „Не съм виждал, не мога да си представя“… т.е. от самото начало само ЗАУЧЕНИ идеи ти се въртят в главата. Помисли нестандартно, допусни, че знанията ти са непълни. Тогава ще може да видиш и условието, и решението лесно.
ПС: Не всички кутии кабърчета изглеждат по един и същи начин. Не всички свещи са еднакви по размер. Опитай със свещичка за торта например – може да се закрепи на всякакъв картон, казвам ти го от опит (не теоретично) 🙂 В условието не се споменава, но ти може да допуснеш, че кабърчетата са тапицерски например, нали?
13:24:35 ч., 07.02.2010 г.
Мда, по тази логика тогава да си представим, че кабърчетета са с дължина на пирон и са с тънки остриета. Тогава две кабърчета се босват в свеща и дъската, а кутията се поставя на масата под свеща.
20:49:16 ч., 08.02.2010 г.
Мишел, задачата ти е невалидна. Условието е непълно или неточно. Свещите не горят едно и също време в хоризонтално и вертикално положение, а запалена от двете страни не може да седи вертикално. Освен това има фитил от едната страна, за да стигнеш до фитила от другата страна трябва да махнеш част от восъка. Та в най-добрия случай ще измериш 1/4 от хоризонтално горене на едната свещ, но дали ще е 30 мин.. освен ако не се допълни, че горят по 2 часа в хоризонтално положение. 🙂
Историята на Йовко FTW. 🙂