А за транскрипцията – преподавателката ти се е държала излишно надменно, макар в думите й да има някаква доза истина. Естествено, че може да се ползва транскрипция и за френския, но в повечето случаи всъщност не се налага. Просто езикът си има един (общо взето систематизиран) набор от правила кое как се чете и щом ги научиш всички чуденки отпадат завинаги, за разлика от английския, при който, знаем, е съвсем възможно, ако се сблъскаш с по-шашава непозната дума да не знаеш как да я прочетеш. В заключение – бой за учителката, дето те е отказала:)))

Теда учи иврит в училище и от учебниците й оставам с впечатление, че е адски различен от европейските езици. И ми се струва, че е много сложен. А китайският отсега си знам, че не е за мен — кратки думички, чийто смисъл зависи от начина на произнасяне? Не, благодаря. Говоря динамично, с много емоция и променям интонацията си непрекъснато, усещам, че ще казвам „Жена ти е голям хипопотам“ по сто пъти на ден