Трагикомедия в няколко действия и бездействия

Малко след 3 часа тази нощ се задейства алармата на кола, паркирана точно под прозореца ни. От онези, най-ужасно шумните е, няколко различни пронизителни сигнала има и ги върти, върти един след друг. Събужда ни, защото звукът е толкова силен, все едно се е включил СОТ-а в стаята ни направо.

Първоначално просто си запушваме ушите и чакаме собственикът да благоволи да си размърда задника и да спре джабалата. След 15 минути вой почваме да пропсувваме под сурдинка. Половин час по-късно вече съм настръхнала от нерви, крача из апартамента и нареждам на висок глас. Става 4 часа, а алармата не спира и за секунда… Всички сценарии с „Ако прасна едно паве на предното стъкло дали няма да направя късо и изтощя акумулатора някак, та таралясникът да се саморазпадне и млъкне, а?“ съм ги изредила вече, определени са за технически идиотски и съответно са отхвърлени от zImage.

Звъня на 166. Много внимателна дама отговаря на първото позвъняване. Едва се чуваме, тя възклицава състрадателно „Да, да, много е агресивен звука, наистина“. Свързва ме с 9-то районно, където някакъв КОМПИР грухти.

Той: Да?
Аз: Казвам се Антония, обаждам се от Люлин 7, на паркинга пред блока алармата на една кола вие вече повече от час, не се издържа. Моля, направете нещо.
Той: …

Затвори. Изумях. Но си викам, нали се обадих през 166, разговорите сигурно се записват, няма да посмее да не направи нищо… И се лепвам на прозореца да чакам патрулка ли, отряд за бързо реагиране ли, дори на пожарна бях навита, само и само някой да спре изтезанието.

Познай дали половин час по-късно имаше промяна в положението? Неее, бейби, ‘земи тая иу-иу аларма и забрави за сън.

И в пристъп на отчаяние нахлузих обувки, омотах се с най-дебелото си палто върху пижамата направо, грабнах телефон в ръка и слязох на паркинга да проверя коя точно е шибаната кола и този път да подам много ДЕТАЙЛНО оплакване в полицията. Разговор номер 2 със същия КОМПИР:

Аз: Вече се обаждах да кажа, че вие аларма, сега съм пред блока, за да ви кажа и коя точно е колата, да издирите собствениците и да ги принудите да спрат измъчванията!
Той: Ами аз знам коя е, червено Сузуки с номер 6222, нали? Колегите дойдоха и установиха това.
Аз: Ииии? Какво направиха колегите ви?
Той: Ами издириха собствениците, ама входът е заключен и нямаше как да влязат и да им кажат да спрат алармата. Затова си тръгнаха. Регистрирали сме обаждането ви.
Аз: Как така ще е заключен, преди малко излязох от него, отворено е!
Той: Не, не е вашият вход, а съседният.
Аз: Ами и той е отключен, ето, вътре съм вече. В кой апартамент казахте, че живеят собствениците?
Той: Госпожо, не мога да ви кажа това.
Аз: А какво ще направите?
Той: Ако ви кажа – нали знаете, че така нарушавам закона?
Аз: Не, не знам. Чакам да чуя вашето решение на проблема. Какво правим, за да спрем шума?
Той: Момент.

След поне минута пауза:

Той: Ами ще ви кажа пък, собствениците са в апартамент 20.

Затворих и се обадих на zImage да кажа къде отивам, че ако попадна на маниак – да знае къде съм и да дойде да ме спасява. И засядам в асансьора!!! Обаче съм толкова бясна вече, просто не мога да се ядосам повече, затова сритвам страничния панел, дърпам ръчката и излизам на полуетаж – нещо, от което обикновено се страхувам, и винаги го правя много-много предпазливо, непрекъснато представяйки си как скапаната машина тръгва точно в момента, когато съм с единия крак на площадката. Fuck it, спи ми се и искам да проливам кръв!

На първото позвъняване още на врата се появява малка-дребна женица, напълно облечена, сресана, че и с леко червило даже. В 4 и половина сутринта!

Аз: Колата ви пищи от час и половина на паркинга, не я ли чувате?
Тя: Не.
Аз: Ама то и тук, в коридора кънти даже!?!
Тя: Аз не чувам.

Подтискам желанието да ѝ отперя два шамара и да ѝ отпуша ушите, обяснявам ѝ, че червеното сузуки вие и да го спре веднага, тя се отправя да събуди сина, чиято била таратайката, а аз излизам пред блока, където ме чака zImage по пижама и потропква в студа. След минута-две излиза двайсетина годишен смотльо и цък… блажена тишина. Наредих му с много остър тон да не пуска алармата, ако не я чува така или иначе, да я смени или поне да я настрои да се самоизключва след първия залп вой, защото не гарантирам, че при следващ подобен инцидент ще си сдържа нервите чак толкова, а няма да взема реда и закона в своите агресивни ръце. Не му оставих възможност да каже каквото и да е, че ако се беше разфилософствал нещо – сигурно щях да му налетя на бой. Просто се врътнах, прибрах се, припаднах и сега главата ми кънти. И zImage е с нездрав жълто-зелен цвят на лицето.

Въпросите… Въпросите ми се въртят от защо никой от съседите не предприе нещо да спре звука (на по-долните етажи шумът сигурно е бил още по-силен отколкото при нас), през защо хората си слагат скапани аларми, та чак до полицията верно ли пази, нейната вера, или дори в толкова елементарна ситуация се оказва некадърна и аз трябва да ѝ върша работата.

Малко риторично, нали?

Коментари

  1. Gravatar Ани
    13:44:53 ч., 26.11.2010 г.
    1

    Антония, трябва да си обособим Клуб на активните идиоти. И ние така – все търсим начин да оправим нещата и си задаваме риторични въпроси…

  2. Gravatar Стоян
    14:07:01 ч., 26.11.2010 г.
    2

    По въпроса за съседите: http://en.wikipedia.org/wiki/Bystander_effect

  3. Gravatar Pippilota Mentolka
    15:02:55 ч., 26.11.2010 г.
    3

    Със съпруга ми също сме редовни на 166 (защото на 112, като ми вдигнат в Пловдив и сто часа обяснявам къде съм и какво) и когато онзи ден в 1 през нощта някой идиот започна да работи с флекс (?!) си задавахме точно същите въпроси.
    Между другото действията ти още веднъж доказват една теория, която има съпруга ми: жените са много по-дейни и активни в такива ситуации (обикновено аз първа скачам като видя някоя идиотщина, ти също си хукнала да се оправяш).
    И можеш ли да ми кажеш номера с асансьора, че онзи ден заседнах в един на една педя от етажа и, ако знаех как се отваря, нямаше да вися там докато дойдат техниците след 30 и кусур минути 😛

  4. Gravatar Антония
    17:23:54 ч., 26.11.2010 г.
    4

    Ани, Стоян, не става дума за Bystander Effect в случая – съседите ми не са наблюдатели на чужд проблем, а потърпевши. Т.е. те не се грижат да подобрят собствения си живот, да защитят спокойствието си, да отстоят правата си. Което е нещо, напълно неразбираемо за мен. Как може да не искаш да живееш добре?

    Pippilota, и аз снощи бях тръгнала да звъня на 112, но zImage се противопостави. Според него този телефон бил за „истински проблеми“, все едно да съм звъняла на 911 в Щатите с оплакване от шумни съседи. Не се съгласих – именно на 911 се обаждат с всички възможни сигнали и доколкото знам това е правилото. Обаче реших все пак да изтормозя директно МВР, защото така или иначе случката беше в тяхната компетенция. Мисля, че е добре да се звъни на 112 при по-комплексни случаи (като пожар, когато ти трябват и пожарникари, и полицаи, и медицински екип например, или при големи катастрофи), за да може процесът да протича по-плавно и съгласувано.

    И да, аз съм по-непримиримата от двама ни, по-склонната да се конфронтира с откровената тъпота и да защитава правата ни. zImage е много-много добра душа, освен това не е много комуникативен и за капак – толкова спокоен е, че почти нищо на света не може да го ядоса. Да ми е жив и здрав 🙂

    А хватката с асансьора е лесна, знам я от детските си години. Има една дъска до врата, хваната е на панти и по принцип стои затворена. Ако я отвориш – виждаш част от шахтата и една ръчка, която държи вратата затворена когато асансьорът не е спрял точно на етажа. Хващаш въпросната (доста мръсна) ръчка, издърпваш я и готово, вратата се отваря. Страшното е докато излизаш и си наполовина в асансьора, наполовина навън. Поне за мен 🙂

  5. Gravatar Lilia Ivanova
    17:27:35 ч., 26.11.2010 г.
    5

    Мила ми Антония!
    Извън темата, по въпроса в дясно – култови бяха Ушко и Зъбчо, и козела Брадатко или Козльобради! Има ли ги някъде в мрежата!? А спомняш ли си Зайчето с карираните уши!?
    А по темата – имахме и ние подобен случай преди две седмици, цяла нощ и цял ден, лошото беше, че колата не беше позната, не се разбра на кого е. Представяш ли си нашия тормоз!?
    Хареса ми идеята за Клуб на активните идиоти!

  6. Gravatar opexume
    21:28:20 ч., 26.11.2010 г.
    6

    Люлин 7 baby,Люлин 7.Както се казва в народните приказки „Бегай и не се обръщай“.
    Преди време си бях взел апартамент по тези земи,но седмица след закупуването му в градинката пред блока се натъкнах на многолюдна фамилия от ромски произход разпалила огнище и върху него в огромен казан вареше „нещо“,тогава за 2 седмици се отървах от придобивката и за малко поовечко пари живея в по-добър квартал без депресиращи гледки и проблеми.

  7. Gravatar Pharaon
    10:51:02 ч., 27.11.2010 г.
    7

    „съседите ми не са наблюдатели на чужд проблем, а потърпевши. Т.е. те не се грижат да подобрят собствения си живот, да защитят спокойствието си, да отстоят правата си. Което е нещо, напълно неразбираемо за мен. Как може да не искаш да живееш добре?“

    Хубаво е да искаш да помогнеш на съседите, но само ако те наистина се нуждаят от такава. Има хора, на които шума от алармата не им пречи! И затова идва и неразбирането ти, защото не взимаш този факт предвид. Има хора, които не харесват ягоди, череши, банани или праскови. Нещата са същите дори със шумовете или търпимостта към болката.
    Нека изясня и една друга важна подробност: Жените не сте по-дейни, а по-нервно нестабилни респективно по-лесно раздразнителни! Което води до повече „действеност“, но в негативно отношение. Съизмеримо с мъжката глупост прикривана често като чест.

  8. Gravatar Pippilota Mentolka
    12:55:38 ч., 27.11.2010 г.
    8

    Относно 112 – той трябваше да замени трите телефона на полиция, пожарна и бърза помощ и да стане точно като из целия ЕС – само 112-то. Само дето при нас се получи така: направиха кол-център 112, който се намира в Пловдив и няколко други областни града. Така, звънейки на 112 се свързваш с някой, който ти губи времето да му обясняваш къде е Модерно предградие примерно. А и се чуди дали да те препрати на рпу-то в модерно предградие или на софийското 166. И в крайна сметка е по-бързо да се обадиш на незакритото 166 😉
    Та в 112 няма нищо по-комплексно за обслужване и нищо по-шукарно. Просто една нова шапка на трите телефона, където дават заплати на едни хора, за да натискат копчета бързо, което те не успяват да правят.

  9. Gravatar helen
    18:14:56 ч., 30.11.2010 г.
    9

    Вие обсъждате защо другите хора не реагират, но аз имам отговор. Те разчитат на някой като Антония. Не че не им пречи шумът. Знаят, че някой друг ще свърши мръсната работа.

    Поздравления за подхода!

    Според мен от полицията не трябва при никакви обстоятелства да ти казват адреса, а трябва да дойдат втори път и да си свършат работата.

  10. Gravatar lodiko
    20:40:11 ч., 12.12.2010 г.
    10

    Май няма начин нещета да се оправаят… Поне за момента 🙁

  11. Gravatar Тихомир Петров
    09:32:28 ч., 16.12.2010 г.
    11

    Аз мисля, че нещата са доста по-надълбоко! За съжаление тази аларма е било просто малък щрих от ОГРОМНАТА зацапана и оак*на картинка 🙁

  12. Gravatar Зорница
    01:09:26 ч., 21.12.2010 г.
    12

    Много сладък разказ, който ми напомня лични преживявания преди около 10 години. След известен тормоз в ранните часове от аларма на кола, паркирана пред съседния блок, усетих че входната ни врата тропва и мъжа ми го няма. След 10 минути чух трясък от счупено стъкло и ужасният звук на клаксона спря /колата беше някаква стара лада,с аларма, закачена за клаксона/. Мъжът ми се прибра и каза, че счупил малкото странично стъкло на шофьора, отворил вратата, след това предния капак на колата, изстръгнал алармата и се прибрал щастлив и удовлетворен! Онемях от разказа му и заспах безмълвна. Той обаче се въртял в леглото поне още час, два. От адреналина ще да е.

  13. Gravatar джина
    13:42:01 ч., 11.06.2011 г.
    13

    красиво написано…, а и с коментари…, това ще ме забавлява поне 12 часа….

Leave a comment