Малко снимки от пролетния Бостън
Наближава края на годината, а освен подводните снимки от последното отскачане до Ситония – нищо друго пътешественическо не съм споделяла. Пък не беше като да сме си стояли само в София. Просто наистина развих силно отвращение към Gimp-а и въпреки че съзнателно съм подредила (и бекъпнала) всички кадри… като се стигне дори до най-семплото им оразмеряване, почвам да гледам лошо под вежди и вдигам бял байряк след по-малко от минута. Наистина не обичам да се занимавам с такива пипкави и досадни неща.
Днес finally ме досрамя достатъчно много, че да почна да ровя архивите и да подбирам снимки, които да покажем поне на родата. И съответно може би да кача и тук. Засега ентусиазмът ми стигна само до изваждане на петнайсетина кадъра от пролетното отскачане до Бостън, но нищо не се знае, може и още неща да изскочат 🙂
Та… Ето я страничката от Бостън, април-май 2011 г. Само съм кропвала тук-таме, с нищо друго не съм се занимавала. Някой ден ще има и втора серия от четвъртото ни ходене в района, нооо… не обещавам, че ще ми дойде музата скоро 🙂
01:31:55 ч., 17.11.2011 г.
[…] Малко снимки от п… чрез Дни от Антония на 11-11-16 […]
11:25:20 ч., 17.11.2011 г.
добре бе, този часовник нали е на някакво много оживено кръстовище? е как тогава е толкова чист? виж как му блестят лъскавите части, виж колко е прозрачно стъклото. няма ли прах в тоя бостън, няма ли сажди? или мият всичко наред всеки ден?
12:58:50 ч., 17.11.2011 г.
Всъщност въздухът наистина е много чист. Бостън е на брега на морето, ветровете са много силни, на равно място е, няма планини около него, които да спират въздушните течения. Освен това градът изобилства от паркове, заобиколен е от гори и е много-много зелен. Съответно няма смог, няма тежки миризми на изгорели газове (като в София), няма сажди… Когато съм там кожата ми се чувства прекрасно, няма нужда от никакви специални грижи, чистичка и свежа е (освен ако не е твърде студено, де, тогава нанасям три слоя мазен крем преди излизане, иначе изпръхва от сухота :)).
Имай предвид, че климатът там е по-гаден и от софийския – зимите са дълги, много студени, с огромни количества сняг и лед (които водят до разбиващи се пътища и прахоляк). Обаче си ремонтират навреме, почистват си, поддържат си всичко. И така се живее нормално.
20:53:56 ч., 19.11.2011 г.
Хей Тони, Бостон през твоите очи изглежда толкова различен. Май е време да ни покажеш и летен Бостон… щото другите сезони вече ги имаш в архива. 🙂
10:08:19 ч., 20.11.2011 г.
Хей, Ели, ако знаеш как пак ми се пътува във вашата посока 🙂 Вече не ме свърта и една минута в София. Едно време го имаше момента с прибирането у дома и поне кратичкото доволство, че си сред любимите си вещи. Сега вече… от кацането на летището почвам с копнежите за нови пътувания! Поздрави на Вальо и децата 😉
18:49:00 ч., 20.11.2011 г.
Х-м, ние след последното пътешествие това лято установихме, че пътуванията са „вредни за нашето здраве“ 🙂 Необяснимо защо ни хваща болезнено чувство на „homesickness“ към местата, които сме посетили. 🙂 Тръгваме си обратно с тъжната мисъл, че едва ли ще се върнем отново. Ами това е …
Иначе децата са добре. Тях не ги мъчат подобни мисли. Те просто с ентусиазъм пътуват и май не повтарят дестинация.
Поздрави zImage и се усмихни. Виж сега идват едни уютни празници, на които удоволствието е да си вкъщи сред приятели и близки. Виж след Януари ще му мислим. 🙂
15:22:05 ч., 21.11.2011 г.
Мила ми Антония!
Много ми липсваш, така си разредила блогуването:)
Ма много грозен тоз Бостън, и наглеци в него!
Чакам ощеее…
🙂
23:39:35 ч., 25.11.2011 г.
Ели, ние често повтаряме дестинациите, защото нали сме си едни такива подробни – все ни се струва, че сме пропуснали нещо 🙂 И се оказва, че на някои места сме били по 3-4 и повече пъти, а до много важни точки по света ме сме стигали още, ех… Ама здраве да е, важното е път да има.
Лилия, нещо ме е стегнала шапката и не ми се пише въобще. В момента съм в пасивна фаза – чета огромно количество книги, гледам филми на конвейр, поглъщам тонове информация… и някак не се решавам да отбелязвам каквото и да било в блога. Почнах да се замислям дали да не вържа отново Туитър фийда тук, захранвам го редовно, поне така да постъпва съдържание някакво. Ох, не знам 🙂
А разказът за Бостън го отлагам леко, че не знам как да го подхвана. За сметка на това пускам малко снимки от летен Охрид, check them out 😉
11:34:04 ч., 28.11.2011 г.
Мила ми Антония,
Да ти напиша няколко реда на мейла, приемаш ли?!
🙂
16:52:07 ч., 28.11.2011 г.
Пиши, Лилия, пиши 😉
17:35:38 ч., 18.03.2013 г.
Мале уникално е искренно ти завиждам !