Обичам топлото време

А този уикенд ние с Тото, брат ми, снаха ми и Теда отскочихме на Белоградчик. И изкарахме лежерно-добре.

Е, малко е тъжно когато установиш, че толкова си излязъл от форма, та катеренето/спускането по мокрите каменни стъпала на Магурата е най-екстремното изживяване на света едва ли не:

Магурата

От друга страна не може да не отбележа, че условията си бяха неприятни за неподготвеници като нас. Като почнем от 12-те градуса студ (след като цял ден сме се пържили на 30-градусов пек), минем през неадекватното облекло (цялата групичка беше по чехли, шорти и тениски), не забравим недоскива (нищо не виждам на тъмно, ей) и стигнем до умората от недоспиване и катерене из склоновете на Белоградчик… направо отлично си се представихме май 🙂 Само дето Теда се срина още на първото стълбище и добре, че баща ѝ успя да я задържи да не си разбие главата. Обаче подобно събитие почти си го очаквахме, неизбежно беше някак.

А Тото на другия ден кара на Rocks & Roll. За съжаление още не знаем на кое място е завършил – няма официално класиране?! Важното е, че не се потроши, няма аварии и/или контузии, само някакви шипки са го надрали. И постигна желаното време от 4 часа по трасето за категория „Елит“. Йей за моя мъж!

Leave a comment