Майка ми и телефонните измамници, мач четвърти

Резултатът засега е 3.5 на 0.5 в полза на родителката, като половин точката срещу нея я отсъждам само защото въпреки че не успяват да я излъжат – все пак ѝ разтропват леко нервите.

При първата им среща се обаждал роднина от чужбина, при втората – катастрофирала дъщеря. Третият път майка ми вече се държала много спокойно и уверено:

Измамница: „Бабо, бабо, помощ! Паднах и си счупих крака. Сега съм в Пирогов.“
Родителка: „Пари ли искаш?“
Измамница: „Да!“
Родителка: „Колко?“
Измамница: „Сто хиляди!“
Родителка: „Добре, излез пред болницата да ме чакаш, ей сега идвам и ги нося надиплени.

До такава степен не повярвала на обаждащата се, че дори не ми беше казала за нея. Все пак има само една внучка, която никога не би позвънила по подобен начин.

Четвъртият разговор обаче я стресирал яко.

Измамник с авторитетен глас: „Добър ден, госпожо, обажда се доктор Едикойси от Пирогов, как сте със здравето?“
Родителка: „Защо питате?“
Измамник: „За да знам как да подходя с лошите новини.“

Майка затворила веднага.

Само за да се метне веднага на мобилния и да почне да звъни наред – на мен, на брат ми, на снахата… Наистина разтревожена. Да, знае, че ако нещо наистина се случи, няма да оставим непознати хора да говорят с нея, а ще ѝ се обадим ние. Да, разбира, че няма да дадем никому домашния ѝ телефон, най-малкото защото не му помним номера и не сме ѝ се обаждали на него от години. Да, подкована е с подробна информация за всякакви схеми и измами.

И пак ѝ е притеснено, разбира се.

Публикувано на 9 март 2015, понеделник, в 2:11 pm, в категория Малки войни.