Вярност
Опитах се да рационализирам с един религиозен познат:
Да, разбирам те, че имаш нужда от помощни средства, за да приемеш тежестта на съществуването си. И че използваш религията като патерици – хем подпираш живота си с нея, хем я размахваш и удряш всеки, който те уплаши с различността си.
Знаеш, че е научно доказано, че повторенията на ритуали действат успокоително? Виж как хората в аутистичния спектър се справят със стреса: подреждат, подравняват, повтарят едно и също действие без (с)мисъл, докато не блокират реалността, която ги дразни. Е, и ти така с ходенето на църква, паленето на свещ и заклеймяването на вся и всьо.
Добре, че близките ти са толерантни и приемат религиозността ти с усмивка и снизхождение. Доста биха ти се обидили иначе.
Мисля, че го отказах от идеята да ме просвещава как трябвало да прегърна „вярата на предците ми“ и прочие простотии.
