Tech support

Поне веднъж месечно майка ми започва телефонния ни разговор с:

– Не ми работи компютърът, трябва да дойдеш и да го оправиш.

Днес пак така. И понеже съм ѝ съпорт от 95-та година насам – знам какви въпроси да ѝ задам:

– Ама компютърът ли не работи или нямаш интернет достъп?

Йеп, майка ми смята, че ако Близу се издънят – проблемът не е в тях, а в нейното Sony Vaio, което аз трябва да „оправя“, за да може тя да влезе във Фейсбук и да провери няма ли нови снимки на внуците.

– Не знам.

Очакван отговор, разбира се. Продължавам с уточненията:

– Като натиснеш копчето – тръгва ли лаптопът?
– Тръгва, ама нищо не мога да направя, само игрички мога да си играя.
– Не влизаш във Фейсбук, така ли? А до сайта ми стигаш ли?
– А, влизам във Фейсбук и сайта ти виждам, защо?

ОК, лаптопът работи и интернет има. Значи някаква друга ще е драмата…

– А какво не можеш да направиш?
– Нищо!
– По-конкретно?
– Не мога да проверя сметките на epay.
– Какво се случва като се опиташ да ги провериш?
– Не знам.
– Е, все пак? Нещо трябва да се случва. Сайтът зарежда ли се?
– Излиза едно прозорче и ми вика да въведа нещо.
– Какво да въведеш?
– Не знам, не прочетох.
– Кликаш ли нещо?
– Да: ОК. Ама то пак излиза. Ела да ми оправиш компютъра.

И те така те.

Leave a comment