Нови класики
Избира си младежът коя приказка да му разкажа за лека нощ:
– Искам, искааам… за „Спящата красавица“!
– Крещящата красавица ли? – недочувам аз. – Няма такава приказка.
– Има-имааа! – настоява наследникът. – Имало едно време една красавица, която непрекъснато викала „Аз съм най-красива, най-умна, най-добра“. Другите обаче ѝ казвали „Е, не си!“, а тя толкова се ядосвала от това, че само крещяла по всички: „Съм! Съм!“. Затова я наричали Крещящата красавица.
Иска да гледа любимата си анимация:
– Мамо, пусни Пламъчко!
– Още е рано, маменце, чакай да видя програмата, – и сядам на лаптопа да проверя.
– Компютърът може да те лъже, не го гледай него! Пусни телевизора да видим.
– Не ме лъже. Ето, тук пише, че сега дават “Кафенето на Масленка”.
– А, аз Мазненка не я харесвам.
Яде на обяд салата със зеле, моркови и ряпа. Подарихме му книжка „Светът на динозаврите“. Привечер седна на тоалетната, пък почна да разиграва театро:
– Дядо белобради ряпа взе да вади… и се насъбрали СЕДЕМ души да я извадят тази голяма ряпа, толкова трудно било.
– Шест били, не седем – дядо, баба, внучка, куче, коте и мишка.
– Седем, защото накрая дошъл един динозавър да им помогне да извадят ряпата, сами не могли – с много голяма маса била ряпата.
И те така те.
Весели празници!
