И наистина след минута всичко беше ОК.

Съобразих се с препоръката на nikolay и сложих плъгин, който дава предварителен изглед на коментара. Първият ми опит беше с AJAX Comment Preview, който тръгна от раз, перфектно, всичко точно, само дето пустият бутон „Преглед“ излизаше на нов ред, най-отдолу. Помъчих се известно време да го закарам на вярното място, но не сполучих, затова го спрях и минах на вариант Б: Live Comment Preview. Тук нямаше нищо за настройване, тръгна си самичко. Оставям го да поработи известно време, ако има ползва от него — ОК. Ако не, ще го спра, колко му е.

Използвах случая да сложа последни версии на повечето плъгини, които ползвам. Направих изключение за два: Twitter Tools и On This Day. Толкова съм си играла да ги модифицирам, че ако се наложи да го правя отново… не знам дали ще ми издържат нервите Пък в сегашното си състояние работят перфектно, нали.

Спрях FeedBurner FeedSmith — не успях да открия причина, поради която да се интересувам колко точно са RSS абонатите на този блог. А проблемите с новия WordPress ме убедиха да се откажа окончателно от всякакви измервателни техники.

Сега ще ъпдейтна страницата, на която описвам какви плъгини ползвам. И ще напомня за хубавата инициатива на velqn, има какво да се научи от списъците на по-напредналите в техническо отношение блогъри.

Докато Тото ми widgetизираше темата, най-добрият той, аз се рових из мрежата за разни плъгини. Обнових наличните, затрих един-два, които не работеха коректно с WordPress 2.3.1, че и няколко допълнителни сложих. Списъкът на използваните от този блог разширения вече почва да изглежда заплашително дълъг. Голяма част от тях са наложили някакво модифициране на темата, уви. И само като си представя какво може да се случи ако някой ден реша да я подменя… Плаша се. Oh, well, ще го мисля като му дойде времето

Ето ги новите попълнения:

• Flexo Archives замени Extended Live Archives, който се оказа несъвместим с новия WP;
• On this day показва текстове, писани на същия ден, но през отминали вече години;
• а WP Recent Links го сложих, защото винаги съм завиждала лекичко на Пейо за link секцията от блога му — искаше ми се и аз да мога да споделям връзки, без да се налага да им посвещавам цяла публикация.

Междувременно Тото направи всички плъгини widget-съвместими, така че поне нескончаемото ровене из кода на sidebar-a за преподреждане на разните му елементи се свърши веднъж завинаги. И май това е всичко за деня.

Вечеряхме с най-прекрасните пържоли с лук на света, преди малко отворихме малвазията, дето си я донесохме от Сицилия, а по НВО дават поредния откачен испански филм. Животът е ако не прекрасен, то поне много-много уютен. В този конкретен момент, де

След малко започвам ръчкане по външния вид на блога. Ще експериментирам с разни теми, които поддържат всички разкошни възможности на новата версия. Знам, че е по-добре да го сторя късно през нощта, ама нещо не ме свърта на едно място. Хем имам време, хем съм се ентусиазирала, по-добре е да не пропускам момента

Stay tuned~

И май с това свършва сводката за деня. Е, случиха се и разни други неща, разбира се: бяхме на гости на родителите ми, видяхме се с Митко и Валя, преядохме свирепо както винаги, смяхме се и комуникирахме на висок глас (пак както винаги), но като цяло уикендът беше спокоен, мързелив и незаслужаващ кой знае какво специално внимание. Обичам го и така.

Преди малко попаднах на една vintage реклама, която ме попиля:

Присетих се как на една диктовка по английски Лилия интерпретира Isle of Man (един от островите в Ирландско море) като I Love Men и определено заслужи наградата за най-нестандартно подсъзнание. Хубави ученически години бяха… въпреки бушуващите хормони на тийнейджърството.

И докато съм на вълна спомени, ето едно проникновение на приятел от n-найсет години:

Компютърните игри влияели зле на децата? Глупости! Ако ставаше така, то от толкова игра на пакман трябва все в тъмни помещения да стоя, да дъвча хапчета и да слушам еднообразната музика, а духовете да ме гонят!

Което е… хм… доста иронично

Регистрирах се: ето това е Дни на Twitter, има си и RSS. Даже успях да намеря място за twitter кода в sidebar-а и сега последните ми три реплики ще присъстват и на блога.

Фън

Ама ми е странно

Първа и най-важна: блогът на Антония най-накрая си има собствен домейн! Дни вече се помещава на Dni.li. Не е някакво оригинално и лъскаво наименование, но пък е кратичко, лесно се помни, пише и изговаря, че и нотка самоирония прозвучава. Нали се занимавам с блога главно нощем…

Ще промените линковете си насам, нали? Благодаря

Втората промяна звучи съвсем делнично — направих поредния ъпгрейд на WordPress-a, докарах го до версия 2.2. Харесвам widgetите, точно така съм си представяла, че трябва да изглежда един блог софтуер.

Прегледах всички плъгини за нови версии, обнових 2-3 от тях, изтрих вече ненужните, даже поправих страницата с инфото за блога.

И за десерт: избрах си нова тема, много е widgetска. В момента я преработвам, махам всичко синьо и го замествам с оранжево. Трудно ми е, защото в мен няма една дизайнерска костица даже, мъча се като грешно гяволе дори при правенето на най-прост градиент. Ама като съм се хванала на хорото…

Благодарение на вече работещия Extended Live Archives (видян от мен за първи път на Yovko in a nutshell) страничната лента на блога намаля още малко. Архивите вече не се разпростират на два екрана, а са подредени чинно и по години, и по месеци, и по категории в отделна страничка. Мисля, че освен че са по-прегледни — така по-лесно могат да бъдат претърсвани. Ако на някой му се търси, разбира се

В момента тече ъпгрейд на php-то (благодаря, Дейв!), а аз се опитвам да намеря адекватен начин да спра пустите спам ботове, че наистина ми писна от тях. Накрая ще взема пак да пусна captcha, колкото и да не ми се иска…