А снощи попаднах на историята на Sam Ismail, разкрита от Heather LeFevre от StrawberryFrog Amsterdam. Накратко:

Sam Ismail е работил за кратко (от броени дни до няколко месеца) в доста от големите и много-много уважавани рекламни агенции в Европа, Азия, Австралия и САЩ. Навсякъде е наеман бързо и лесно, посрещан е приятелски, хората го харесват много. Много скоро след това обаче той изчезва. Или въобще не се обажда повече, или пуска драматични мейлове, в които обяснява, че родителите му (или сестра му, или близнакът му) са претърпели тежка катастрофа, на смъртно легло са, той трябва да е до тях и да им дари бъбрек (или черен дроб, или кръв). Колегите и шефовете му предлагат помощ, което е нормално, разбира се. Той не благоволява да се обади повече.

А скоро след това се появява в следващата рекламна агенция. Междувременно се установява, че е взел пари назаем, не е плащал наема и сметките си, отнесъл е служебни лаптопи и телефони, лъгал е и в личните си отношения, въобще не си е поплювал в измамите.

Сред пострадалите работодатели са TBWA Dubai, Grey London, Chiat LA, Razor Sydney, DDB Budapest. За незапознатите с рекламния бизнес да уточня — това са офиси на наистина големи вериги, мечтано работно място за много колеги.

Прочетете цялата публикация на Хийдър. Ако имате сили да понесете мерзостта, разбира се. Някои моменти (като отношенията му с австралийската му приятелка) са особено разтърсващи. Но и поучителни. Защото всеки от нас е срещал подобни измамници в живота си, но не всеки се е научил да се пази от тях. А трябва.

За протокола: само веднъж митоман се е опитвал да ме завлече. И въпреки цялата ми нахаканост и увереност, че мога да се справя с всякаква агресия… аз наистина не знаех как да реагирам. Изумена бях от наглостта на измамника, не можех да повярвам, че ме е нарочил. Опитах се да намекна на приятелите ни, че многобройните му истории са лъжливи, че има нещо много гнило около него. Но всички ме уверяваха, че бъркам, как можело да се съмнявам в него въобще, виж колко е забавен и харизматичен. Чак започнах да се съмнявам дали все пак не греша в преценката си. И понеже не можех да се реша на директна конфронтация — накрая просто престанах да отговарям на телефонните му обаждания, на съобщенията по месинджъри, на мейловете. Скрих се от него, защото не посмях да го изоблича пред другите, а определено не исках да рискувам и да се превърна в жертва.

Скоро след това въпросната личност, паразитирала върху компанията ни няколко месеца, изчезна. Остави само дългове, лъжи и мръсотия след себе си. Все още сред пострадалите се срещат добри души, които си мислят, че може би случайно е станало така. А аз се ядосвам на себе си, че не посмях да се изправя срещу измамника.

Решението на Хийдър да разкаже на висок глас за всичките безчинства на въпросния Сам е много-много смело. Иска ми се и аз да бях постъпила така. За да е по-чисто около нас.

Днес може да спечелиш 42″ LG плазмен ТВ! Отговори ни дали надпреварата с лодки се нарича Регата(8) или Рената(9)? Изпрати 8 или 9 на 1880/0.60лв.

… при това на шльокавица, която не мога да търпя и затова преведох текста (но запазих неразумната употреба на препинателните знаци).

И понеже не бях давала разрешение никому да ми праща подобни съобщения — обадих се на МТел и попитах кой ме спами и по какъв начин да го отрежа. Научих, че Тера Комюникейшънс използват номер 1880 и изпращат SMS-ите. МТел не могат да ги спрат. Имам избор:

(а) да се обадя на 1880 и да помоля да не ми изпращат повече нищичко — а разговорът ще е за моя сметка;
(б) да изпратя SMS с текст STOP на 1880 срещу 0,60 лв с ДДС;
(в) да се включа в играта — отново срещу 0,60 лв с ДДС на SMS;
(г) да търпя да ме спамят.

А аз предпочетох (д). Изпратих жалби до Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на потребителите.

Въпросите, на които бих искала да ми отговорят, са много и от разнообразни области. Като започнем с елементарното кой е позволил на Тера Комюникейшънс да спами, разбира се. Те не трябва ли да се съобразяват с Закона за електронната търговия и да изпращат такива непоискани съобщения само след като изрично съм им разрешила? И защо за да ги спра — аз трябва да плащам?

След това ще питам за хазарта. Кой им е разрешил да организират хазартни игри по телефона? Имат ли лиценз за това? И как контролират дали изпращат съобщения само на пълнолетни?

Тук стигнах до личната информация вече. Защото ако пращат SMS-и само на пълнолетни клиенти на мобилните оператори, то Тера Комюникейшънс имат достъп до лични данни. Които аз не съм им давала. Тогава как са стигнали до тях, а?

Не трябва да забравяме и за етичността на въпросната игра. Т.е. за пълното ѝ отсъствие. Няма никаква информация кой я организира, по чия поръчка (т.е. LG ли е клиентът или Тера Комюникейшънс действат на своя глава), кой контролира изпълнението… нищо.

И не на последно място трябва да отбележа, че подобни изпълнения генерират единствено и само лош вайб около замесените. Не знам кой „професионалист“ го е измислил, но се надявам след тази акция никога повече да не си намери работа.

• японска кола с нова, супер ниска цена
• разтворимо кафе с нова, по-ниска цена
• баница със старата си цена, но с увеличен грамаж
• маргарин със старата си цена, но с увеличен грамаж

Рекламодателите най-накрая се усетиха, че има кризичка ли, що ли?

Sony имат някаква нова и революционна според тях технология за фото и видео техника. Споменават се сензор Exmor CMOS и т.н. неща, които на мен лично нищо не ми говорят, но явно са важни за истинските разбирачи. За сметка на това се впечатлих как Sony са се решили да популяризират продуктите си с наистина мащабна и зрелищна кампания.

Правят Футбол по здрачаване. Което означава, че на 22 септември, денят на равноденствието, точно по залез ще започнат седем футболни мача, в седем различни места по света: Венеция, водопадът Игуасу в Аржентина, пустинята Пинакъл в Австралия, Шамони във Франция, Кейптаун в ЮАР, Тинтейгъл във Великобритания, Омагьосаният град в Испания. Фотографи и видеооператори, екипирани със Sony техника, ще снимат и играта, и околностите. По най-доброто време за целта, при най-хубавата светлина. Предполагам, че ще станат чудни кадри, ще се споделят свободно по мрежата във всякакви формати, ще се шуми дълго по медиите, ще се генерира всякакъв позитивен бъзз…

Но! Още по-хубавото е, че може да сте един от щастливците, присъстващи на това събитие! Участвайте в специалния фото конкурс и ако сте наистина добри и победите — наградата е пътуване до финала на Футбол по здрачаване в Йоханесбург! Подробностите накратко:

Регистрирайте се на сайта на конкурса Футбол по здрач. Изпратете до 3 свои снимки, изпълнени с движение, енергия и вълнение (вижте галерията с примери). Крайният срок е 16 август 2009 г., точно в 11:59:59 pm GMT. Трябва да сте над 18 години и да имате право да пътувате. Победителите ще са шестима. Наградата е безплатно пътуване, трансфери, настаняване в хотел, всичко.

Ами това е. Като трудещ се на комуникационния фронт винаги се впечатлявам от подобни мащабни инициативи, признавам си го. Но за да тръгна да пиша за тях — задължително трябва да носят и някаква полза за редовите хора. Да, шансът да спечелиш не е от най-големите, но го има. И вдъхновява.

Надявам се, че поне един от минаващите през блога ми ще успее да стигне до финала. И след това ще сподели снимките си, разбира се. Обещаваш?

Помните рекламата на Cadbury с горилата и барабаните, нали? Е, Wonderbra са й направили доста сполучлив spoof:

Две чашки, пълни с радост? О, да!

Подобни акции вече са се провеждали в Сидни, Париж и Хонг Конг като предупреждение за опасността от глобалното затопляне и израз на съпричастност към екологичния начин на живот. Лондонските организатори призовават трите милиона домакинства в града да изключат излишните светлини и електроуреди и да участват в първата подобна акция на острова. Надеждите им са, че и други градове ще се присъединят към инициативата. Или че ще подхванат собствена.

Вече писах за мерките за ограничаване на задръстванията, предприети от кмета на Лондон. Показах снимка на един от плакатите, насърчаващи употребата на обществен транспорт в града. Говорихме за необходимостта от тотална промяна в нагласата на българина по отношение на социалната отговорност. Какво още да добавя? Освен няколко от миналогодишните плакати London By Bike:

Наистина: ако не ти пука за околната среда, за задръстванията, за качеството на живот в големия град, ПОНЕ за здравето си се замисли.

Тя: Мрън, мрън, мрън, криво ми е, сърбят ме люспичките и ме настъпват по опашката. И ти не ме уважаваш вече, ей на, не си ми чел писанията на блога.

Той: Чел съм, бе, миличко.

Тя: Ако не си коментирал — не се брои!

Аз самата не съм от кой знае колко активно коментиращите, и то не защото не чета блогове. Напротив. Причините са съвсем други.

1. Притеснявам се, че не мога да изразя позицията си ясно. Понякога в стремежа си да бъда изчерпателна, глаголствам твърде много. А като се усетя, че залитам по многословието, започвам да пиша суперкондензирано и съответно — неточно.

2. Когато съм съгласна с авторовата теза в повечето случаи не виждам защо да изразявам отношението си по съответната тема. Да пиша „Напълно съм съгласна!“ и „Леле, колко яко го каза“ е изкушаващо, но безсмислено.

3. Ако пък имам различно мнение се опасявам, че ако се конфронтирам — мога да нараня опонента си. Защото хората онлайн не ме познават добре и не знаят, че винаги съм много добронамерена, може да си помислят, че се заяждам. Пък това не ми харесва.

А по принцип съм самоуверен, решителен човек

От професионална гледна точка пък не мога да не се възхитя от начина, по който Google комуникират с аудиториите си: пресконференция, съобщения до медиите, блог публикации, адекватен FAQ на сайта на FeedBurner, 45-минутен аудио запис от сбирката им с журналистите… Всичко! И резултатът е подобаващ, разбира се. Оставям настрана публикациите по казионните новинарски сайтове, все пак Google е огромна компания и най-влиятелен бранд на света, няма начин да не им се обръща внимание. Това, което ми прави впечатление, е колко бързо обикновените потребители отразяват всичко, свързано с тях. Защото имат достъп до голямо количество информация, предоставяна най-добронамерено по разнообразни канали! Изключително интелигентен подход. Дори и да имат да крият нещо — страничният наблюдател ще е така зарит от официални данни, че няма да му остане време да разрови по-надълбоко

Иска ми се да работя с компании, които осъзнават, че най-добрият начин да комуникираш успешно дейността си, е да бъдеш сравнително открит.

Изпуснала съм премиерата на първия им филм миналата година, поне хванах навреме втория. Mission Zero е режисиран от Катрин Бигелоу (Strange Days, anyone?), а в главната роля се изявяват Ума Търман и едно Lamborghini. Жълто, разбира се — за да припомня Kill Bill?

Гледах и The Call с Джон Малкович и Наоми. Забавлявах се. И през цялото време си мислех: защо една и съща идея се експлоатира по почти един и същи начин от компании в един и същи бранш? Не ги ли е срам малко да се повтарят така? Макар че от друга страна — резултатът нали е разкошен, защо да връзвам кусур за неоригиналност.