Сънувах, че се будя през нощта. Стоях с широко отворени очи в тъмното и се ядосвах „Защо се случи така, толкова трудно ще заспя отново, сутринта ще съм уморена и кисела“. Беше много истинско и притеснително. За първи път ми се случва чак пък толкова парадоксален сън да ме връхлети

Помолиха ме за коментар. Съгласих се. Ама ако можело не по телефон или с писмо, а през формичка на сайта им. Глупаво условие, но отново се съгласих. Отидох на сайта веднага. Оказа се, че за да го видя въобще — трябва да се регистрирам. Малко кипнала все пак се прежалих и го направих. Получих мейл, [...]

Не съм кой знае какъв потребител на Facebook, просто имам регистрация и от време на време му мятам по някой поглед. Като цяло не се вълнувам от функционалността му, защото не си давам зор да задълбавам в нея, а промените за подобряването й обикновено не ги забелязвам. До онзи ден, когато нещо много кардинално объркаха [...]

Намерих камъче с дупка. И понеже знам, че е магически — прибрах го в джоба си. Не, че съм тръгнала да призовавам дракони, разбира се, просто отдадох почит на автора. А дни по-късно видях, че дупката е с формата на сърце:

Тук съм, не съм забягнала към топлите страни. Просто не ми се пише. Защото ми е мрънкаво едно такова… Ама ще се оплача най-накрая, то се е видяло, че нищо хубаво няма да мога да рапортувам, а по-добре минорна публикация на блога, отколкото никаква, нали? Повредих си нещо коляното. Преди около месец както си седях [...]