Измина една сравнително спокойна година. Нямаше големи сътресения, лошото се случваше в малки дози, доброто надделяваше. Нека бъде винаги така.

Честит ми рожден ден!

Хубави празници!

Честит рожден ден, хихихик

„Вземете една чаена чаша зехтин“. Аз пия чай от 330 милилитров Bodum, но някак подозирам, че за друг вид чаши говори авторът. „Добавете три супени лъжици брашно“. У дома има три размера супени лъжици. Да не споменавам, че може да загребваш много random количества с тях. „Трябват ви две големи глави карфиол“. Колко големи? „Месете докато тестото омекне“. Моля? Що за описание е това? А от „Печете на умерена фурна докато стане готово“ направо вдигам ръце.

При условие, че електронните везни и мерителните съдове за обем на различни продукти ги има навсякъде, че и са много евтини вече… Не може ли малко по-конкретни да са проклетите рецепти? Какво ще им стане на готвачите ако кажат, че брашното е 200 грама, зехтинът — 50 милилитра, а печенето е за 45 минути на 200 градуса? Ще се развали магията сигурно.

Виж, предписанията за правене на коктейли обикновено са много добри. А понякога са направо велики. Като в случая с инженерното ръководство за приготвяне на напитки: картинно, цветно, с много добре подредени указания, точно като за мен:

Пълната версия на ръководството е тук.

А довечера наистина ще наблегнем на класическото мартини

Има си и тридесет и три свещички даже

Вчера си купихме шредер. За справяне с тоновете хартия, които ни пращат под формата на сметки, отчети, извлечения, при това с много детайлни лични данни. Преди просто късах листчетата едно по едно — уморително занятие от всяка една гледна точка. Първо, по някое време почваха да ме болят пръстите от борбата с хартията. Второ, на няколко пъти се порязвах на остро ръбче. Трето, през цялото време трябваше да внимавам и да нацелвам за късане точно каретата с ЕГН-то или номера на личната карта. Досадно. А снощи с шредера (Шрьодер) се позабавлявахме. Напълних контейнерчето му с тънки лентички за нула време.

За протокола — успяхме да се откажем от фактурите на МТел и от едно от извлеченията на ПИБ. Всички останали бумащини обаче идват със страшна сила. А общината ме беше спамнала с две писма за плащане на данъка на апартамента. Първото беше озаглавено СЪОБЩЕНИЕ, а второто СЪОБЩЕНИЕ с вярно изчислена такса битови отпадъци. Разликата между двете беше 60 стотинки. Но и в двете общинският IBAN беше сбъркан.

Онзи ден започнах нова директория с идеи за пътуване в близките няколко седмици. Не ме свърта на едно място вече! На Twitter се взаимооблъчваме с морски снимки, средиземноморски истории и слънчеви спомени — хем е хубаво, хем боли. Почти като от икебана. Трябва да е лято вече, нали?

По-онзи ден пък най-накрая си взехме колата. Скрежно синя Toyota Auris, на галено Златка, златното момиче. Някой ден ще разкажа за цялата сага по купуването й (една година чудене трябва ли ни кола, няколко месеца озъртане каква точно да бъде, две седмици активна комуникация с TM Auto), ама няма да е днес, твърде дълго за писане е, а на мен вече ми се поизчерпи запасът от ентусиазъм. Само ще спомена, че започнахме с идеята за кола втора употреба, струваща до 10 хиляди лева, или Пежо, или Ситроен. Защото ми харесват на външен вид, разбира се, не по някакви разумни причини

Доволна съм, че се отказахме от първоначалните си планове, защото по-хубава от Златка няма, категорична съм! На излизане от салона търговецът лисна малко вода по стара българска традиция. Което (подкрепено от статистиките, че Тойотите са най-малко чупещите се коли на света) предполагам ще ни гарантира дълго и безпроблемно каране.

А какво се случи по-по-онзи ден не помня вече — хем одъртях и почнах да забравям, хем ме е домързяло да си запиша. Ех…

It’s very nice, so full of spice

Новогодишна картичка така и не направих. Затова ви поздравявам с миниатюрната, но забавна игрица Where is 2010. Enjoy~

PS: Посрещнах 2000-та година с 40 градуса температура. 2010-та дойде с най-нечовешката хрема на света, не си спомням някога да съм била толкова течаща, направо се обезводних. Ако и 2020-та ще започва по подобен начин… Ще протестирам!

(а) на 31 декември срещу 1 януари, както сме правили преди и когато (по скромното ни мнение) е по-логично това да се случва, нали все пак „Нова година, нов късмет“ казваме, а с разни рождества нищо общо нямаме;

(б) на 25 декември, понесени от масовостта.

Обикновено заради Теда избираме (б), детето е нетърпеливо и би било жестоко да го караме да чака цяла седмица отгоре. А след това времето не ни стига да купим всичко, което сме планирали. Леко притеснени се обаждаме да предупредим и да се извиним, а отсреща с облекчение ни уведомяват, че и те не са готови. Преместваме датата с радост.

И сега така. С Тото си подарихме взаимно едно Wii Fit още на 24-то число, преди постната (и много въглехидратна) трапеза. За Теда напазарувахме дрешки, шарени джвъчки за училище, книжки и игри. И там някъде ми свърши свободното време.

Лошото в случая е, че и за Нова година няма да съм готова — от вчера съм с гърлобол и никак не ми се излиза навън. Вижда ми се много грипозна атмосферата някак, не искам 2010-та да я посрещам болна. Така че… Мили хора, подаръците от нас за вас ще се забавят малко, извинете, сори много, значи.

А преди малко видях картичката, с която frumich е поздравил читателите си. Разсмях се, стана ми благо на сърцето, пък като жабата — вдигнах и аз краче и ембеднах видео-закачката тук:

Хо-хо-хо от сърце и т.н.

• 4-5 игри на Twister;
• 5-6 игри Wii боулинг;
• малко Wii тенис за „разпускане“;
• и Wii връткане на обръч…

… с Теда, Тото, брат ми и снаха ми — дали не ме болят дъртите кокали, а? Утре ще съм раз-гло-бе-на, знам си.

На всичко отгоре бяхме видео документирани Обаче така се смяхме.

Весели празници, весели хора!