Нищо важно, нищо драматично, нищо интересно. Краят на зимата.

И от търсене на търсене на търсене — ето няколко интересни линка, на които попаднах.

Adolfo Farsari е италиански фотограф, който е снимал Япония в края на 19 век. По онези времена европейците не са били допускани въобще да обикалят страната, камо ли да я снимат. Да не споменаваме дори какви са били апаратите. Всъщност снимките са били монохромни, разбира се, а са оцветявани на ръка.

Btw Фарсари е роден и е починал във Виченца, градче, което много харесахме — мъничко по съвременните стандарти, чисто, подредено, палацо до палацо (при това всичко е добре поддържано), с приятно-провинциален социален живот. Ех.

На Aqua Velvet има публикувани няколко серии от винтидж японски картички (едно, две, три), изчистените линии и яркоцветността ми допаднаха, има го и wtf-фактора, разбира се.

А колекцията плакати, издавани от японски параходни компании в началото на 20 век, е толкова наивно-кичозна, че направо ме умили. Особено като се сетя колко се тачи този стил сред определени среди у нас.

Дейв е в командировка в Хонгконг, а като приключи със служебните задължения — отива на разходка до Токио. Завиждам му със страшна сила просто. Как ми се пътува…

Тото: The very ink with which all history is written is merely fluid prejudice. — Mark Twain. So true (once again).
Антония: Да. Има някакъв бъг в системата ни, не би трябвало да сме така предразсъдчиви и склонни да стереотипизираме.
Тото: Ми това ни е основен feature — pattern recognition. И оттам категоризация за по-бърза обработка и handling. И оттам… стереотипи.

Не, че не съм чела надълго и нашироко за pattern recognition (включително Гибсън, а и A Pattern Language), не че не съм го и учила даже преди години. Просто никога не успявам да съм толкова лаконична и да навързвам къси вериги от причини и следствия.

Петнайсетте епизода на Fallen Angels:

… са режисирани от титани като Содърбърг, Куарон и Богданович, изиграни са от много-много добри актьори, написани са от любими автори. И са neo noir.

Не знам как въобще съм ги пропуснала.

Сега остава да се обзаведем с дворче, където да си завъдим барбекю с въглища. И пролетта да вземе да дойде най-накрая. A докато сме затворени по апартаментите, съветът ми е да опитате рецептата на Нож и виличка. Хем е лесна, хем безкрайно вкусна. Вмятам линк и към блога на нервната акула, обещала й бях

Знаех си, че някой ще направи флоучарт по темата с падналата храна и „ако не са минали 3 секунди и никой не те е видял…“. Ето го:

Много мъдрост, много нещо.

И докато си говорим какво бихме яли и какво не — едни чудовища, които не бих удостоила и с поглед дори. От тях ти никнат резервни крака, честно.

А покрай рождения ден на Дънкин Донътс бях изненадана да разбера, че първото тяхно заведение е било открито в Куинси, Масачузетс. И даже съм минавала през мястото. Бтв Давид в момента е в региона и пуска снимки на местните гадинки. Искам и аз там. Ама… друг път.

Тук се сетих, че исках да сложа линкове към фотоблоговете на cx и lomovera. И го правя.

След всичките тези споменавания на храни разни… да отбележа, че съм със страшната хрема и всичко, което ям (а то не е много) има вкус на хартия. Мъка! Поне слънце да имаше…

Условието

Една коркова дъска е хваната на стената, а под нея стои маса. Дават ти восъчна свещ, кутия кибрит и кутия кабърчета.



Задачата

Закрепи свещта на корковата дъска, така че като гори — да не капе по масата под нея.

Решението

Изсипваш кабърчетата от кутията им, поставяш свещта в кутията, закрепваш същата тази кутия на стената със същите тези кабърчета. И палиш свещта.



Уловката

Участници в експеримента са студенти от Clark University. Демек умни хора. И въпреки това те приемат автоматично, че кутията на кабърчетата е само опаковка и не участва в задачата. Затова или въобще не се сещат за правилното решение, или им отнема много време да стигнат до него. В материала на Wikipedia ползват израза functional fixedness — преведох си го като „функционална фиксираност“… или „ограниченост“ е по-добър термин?

Според мен обаче проблемът е в свръхцивилизоваността ни.

Избраузвах всичките колекции с огромна усмивка на лице, така доволна не съм била отдавна. Любимите ми сетове са от Marnie и The Birds. Love ‘em!

Като статията What’s really in your shampoo, изобилстваща от стряскаща и (може би) полезна информация:

• само 3 от 22-те съставки на Pantene Pro-V служат за измиване на косата, всички останали са шменти-капели;
• хората харчат $230 милиарда годишно за козметика, от които $40 милиарда са за шампоани;
• за да е блестяща косата — кутикулите трябва да са гладки, а това се постига с добавянето на много слаби киселини (като цитрусова например);
• по-голямата пяна не означава, че препаратът мие по-добре — няма връзка между броя на мехурчетата и качествата на детергента;
• в шампоаните слагат добавки, които да останат върху косата и след измиването й — а някои от тези добавки са леко токсични (не знам какво е cocamide MEA, но ми звучи като чума);
• оцветителите, които се използват за разкрасяване на шампоаните, са вредни и за хората, и за околната среда — за някаква червена боя дори било доказано, че е канцерогенна и затова я забранили (макар и с 9-годишно закъснение);
• ароматите в шампоаните също са химикали, нямат естествен произход;
• съставките, чието предназначение е да омекотява косата, се използват и в производството на хербициди;
• разните витаминозни добавки и уж естествени подобрители НЕ МОГАТ да се поемат през косата, т.е. те са напълно ненужни — но пък се отмиват лесно и просто прекрасно успяват допълнително да замърсяват водата;
• огромната част от химикалите, използвани за производство на шампоани, не са тествани за странични ефекти!

И така нататък, и така нататък. Не знам доколко е вярна тази статия, но успя да ме изплаши. А заключителният параграф ме хвърли в страшен размисъл:

Мога да живея без бутилирана психология. Новият ми шампоан, препаратът за миене на чинии Sunlight, има само четири съставки. Много е течен и е леко кисел, мирише смътно на лимон, не прави кой знае каква пяна и изглежда малко жалко. Не е перфектен, а само по-добър. Насапунисвам с него косата си само веднъж на къпане. Всеки път използвам около една десета от обема на „истинските“ шампоани. С една бутилка изкарвам около година, знам го, защото това е втората ми бутилка. И въпреки че разни известни личности не го рекламират — косата ми е чиста, а аз излагам себе си и околната среда на значително по-малка опасност.

Така… Тото се престраши и изми главата си с нашия препарат за чинии, биосертифициран Frosch. Твърди, че не открива никаква разлика между него и шестотин и шестте вида шампоани, които съм купувала през годините. A някои от тях са много скъпи! Два дни по-късно косата му все още е налична и изглежда прилично. Е, дълга е около половин сантиметър само, така че трудно може да се прецени дали е бляскава и обемна Но със сигурност не е мазна, кожата не е раздразнена и като цяло май експериментът е по-скоро успешен.

Сега набирам смелост да опитам и аз. Малко ме е страх да не опада всеки косъм от скалпа ми, че точно си отгледах по-пищна растителност… От друга страна, какво толкова, зима е, а аз обичам да нося шапки.

Обаче има други предимства. Например сега каналите са надписани с име, какво дават, в колко часа е започнало, кога свършва и какво ще го следва. Удобно е, лесно се свиква с тази екстра и ако изведнъж изчезне… ще ми липсва.

Друга благина е наличието на пълната колекция Animal Planet, Discovery-та много, още толкова National Geographic варианта и два Travel даже. Преди страдах по тях леко, определено. Не, че сега прекалявам с гледането им, обаче е добре да са на разположение за онези моменти, когато искам да обогатя знанията си с нещо любопитно и обикновено напълно безполезно, пък ме мързи да ровя в мрежата

Та покрай заиграването ми с научно-популярните програми попаднах на ръководствата „Как да оцелееш (почти) винаги“:

Разцъках ги и… моментално установих отсъствието на някои жизнено-важни материали, засягащи пребиваването в големия град и справянето с клопките му. Трябва да има съвети за прескачане на кални дупки, дишане в препълнен автобус, преговори с бюрократи и т.н. Защото рискът да ме перне цунами в центъра на София е пренебрежимо малък, нали, обаче вероятността добруването ми да зависи от гадна лелка на гише, отказваща да си свърши работата, е почти стопроцентова.

В този момент от писането на публикацията, сещайки се за последните приключения с разни администрации, се развълнувах, пулсът ми се ускори, думите почнаха да ми бягат, та се наложи да си направя чаша чай за успокояване, преди да се върна на темата с предимствата на цифровия абонамент. А именно: чалга каналите са отделени в пакет, разположен далеч от гледаните от мен програми. Въобще и за секунда даже не ми се изпречват пред погледа. Почти успявам да забравя, че съществуват. Сега ако може и да изчезнат съвсем…

Вълнението за днес дойде от един материал на Good за вампирската енергия, т.е. за пропиляването на електричество от уреди в standby режим. И се обосновават с информативна и лесна за разбиране графика:

У дома прегрешаваме само по линия LCD телевизор, лаптопи и четка за зъби. Които са сред нискоконсумиращите джаджи. Разните микровълнова, видео, DVD, гейм конзоли сме ги пренебрегнали напълно, стационарни компютри (и монитори) нямаме от години, а принтерът ни е прибран в един контейнер — вадим го веднъж на няколко месеца, ако трябва да се разпечатват някакви документи.

Тото се усъмни в данните, които според графиката са взети от 2005 Intrusive Residential Standby Service Report на Department of Energy. Сториха му се твърде завишени. И се зарови в документацията на техниката ни, която без изключение е енергиен клас А. Оказа се, че е прав: нямаме нито един уред със standby консумация, превишаваща 1W. След кратки изчисления стигна до извода, че така изхарчената от нас енергия е поне 10 пъти по-малко от твърденията в доклада. Обаче няма как да станем съвсем неразсипници. Изключването на телевизора, четката и лаптопите от контактите е упражнение сложно и рисковано — така закътано са разположени, че ако въобще успея да ги стигна или ще си издера ръцете, или ще си потроша ноктите, или главата ми ще се фрасне в някое препятствие.

Смятам да преглътна няколкото стотинки годишно и да не се занимавам с каскадьорски изпълнения. А в следващото ни жилище ще планирам инсталациите по-добре.