Архив на категория ‘По пътя’

Джулия в Банкок

18:57:36 ч., 27.02.2010 г.

Честотите на FM+ Самоков и FM+ Пловдив са еднакви. В Боровец се хващат и двете станции, при това почти едновременно. И прибирайки се от joyride из чукарите слушахме Julia Says и One Night in Bangkok миксирани: два реда от една песен, два реда от другата. И пак. И пак
Обаче клипът с изпълнението на [...]

Крилати спомени

20:56:32 ч., 31.01.2010 г.

Преди малко Емо публикува дълъг-дълъг текст със слънчеви (и не чак толкова) полетни истории. Тръгнах да коментирам, споделяйки мои случки във въздуха, отплеснах се, написах трилион думи, пък реших, че май е по-добре да спамна собствения си блог. И без това отдавна не ми е идвала музата да пиша…
Та. И аз (като Емо) си имам [...]

Верона

01:27:28 ч., 14.12.2009 г.

Точно похвалих влаковете на Twitter, че са чисти, бързи, редовни и направо супер… и ни сполетя премеждие. Е, не точно от влаковете — автоматите за продажба на билети ни подведоха. Борихме се с тях 15 минути и така успяхме да изпуснем ранния влак за Верона. Дразнещото е, че вече 4 пъти бяхме използвали въпросните машинки, [...]

Виченца

22:47:40 ч., 12.12.2009 г.

„Тези хора тук… много са прилежни“, каза Тото още в началото на разходката ни във Виченца. И аз се съгласих на драго сърце.

Градът е малък, факт. Ама е толкова жив! Контрастът с Венеция е особено драматичен. Запуснатостта, противопоставена на отлично поддържаните сгради (много палацота, много нещо!), пълната потуристченост спрямо улиците, превзети от млaди семейства с [...]

Венеция е риба

23:00:30 ч., 11.12.2009 г.

Венеция е точно каквато си я представях. Само малко по-малка. Би била фантастично красива, ако не бе така олющена и почерняла от влагата. Обикаляхме цял ден, чувствахме се безметежно едно такова, приятничко. Но въпреки това… Венеция не е нашето място.
Всички клишета, с които примамват туристите — налични са, не се безпокойте, че ще ги пропуснете. [...]