Не пиша, защото дойде време да показвам снимки, а нещо не ми се занимава ама хич. Иначе… Ходихме до Кавала за три дни. Все така очарователно е градчето, все така мило ми беше. Давид носеше сто кила фото джаджи и ни увлече да щракаме като стадо побеснели японски туристи. Което доведе до милион кадъра, които [...]

В деня преди да тръгнем за Щатите Теда и татко й ни бяха на гости. И проведоха следния диалог: Теда: Ти виждал ли си снегорин? Митко: Да, разбира се, защо питаш? Теда: Ами аз не съм. Та така. Дете на 7 години и половина не е срещало митичното животно снегорин по софийските улици. А преди [...]

Брат ми кара колата. Снаха ми му дава акъл как да го прави. Теда се намесва да го защити и да постави майка си на място: „Какво се обаждаш, да не си някакъв алигатор!“. … Имайки предвид навигатор, разбира се.

Видимо съсипана от умора майка влачи две дъщерички по улицата — едната е първолачка, другата явно за сефте се сблъсква с детската градина. На всичко отгоре са разговорливи и настояват да водят едни разговори… още повече да развалят настроението на родителката. Въпрос: Мамо, мамо, ти утре на работа ли си? Отговор, придружен от тежка въздишка: [...]

Направих бойното кръщене на Теда. Цял ден по женски: сутрешен пазар в мола, обяд, ново обикаляне по магазините за дрешки, следобедни кафе за мен и мелба за нея, довършително вършеене през кажи-речи всяка една търговска точка в София, прибиране с еннайсе торби… И откапали крака, разбира се. След днешното миткане, мисля, това дете е готово [...]