Видимо съсипана от умора майка влачи две дъщерички по улицата – едната е първолачка, другата явно за сефте се сблъсква с детската градина. На всичко отгоре са бърбориви и настояват да водят едни разговори… още повече да развалят настроението на родителката. Въпрос: Мамо, мамо, ти утре на работа ли си? Отговор, придружен от тежка въздишка: […]
Направих бойното кръщене на Теда. Цял ден по женски: сутрешен пазар в мола, обяд, ново обикаляне по магазините за дрешки, следобедни кафе за мен и мелба за нея, довършително вършеене през кажи-речи всяка една търговска точка в София, прибиране с еннайсе торби… И откапали крака, разбира се. След днешното миткане, мисля, това дете е готово […]
Сутринта Тото замина на обиколка на Родопите с колело. Обади се от теснолинейката, засега всичко било наред, ще се върне в събота. Непрекъснато го мисля. На стари години почвам да ставам суеверна – винаги, когато реша, че сега вече всичко ни е наред, се случва някаква ужасна и всепомитаща гадост. И по абсолютно нелогичен начин […]
Ходихме с Теда до Мосю Бриколаж. Не й хареса много, скучно й беше и само се чудеше какво да измисли. „Лельо, лельо, хайде да си играем. Аз ще се загубя, пък ти ще се уплашиш и ще почнеш да ме търсиш“. Естествено реагирам бурно и забранително с едно „Никакво губене, моля ти се!“. На което […]
