На тротоара. Без никакво място за пешеходци (да не споменавам за майки с колички, нали, просто няма смисъл). На кьоше. Върху пътните знаци направо. Бравос.

Първоначално просто си запушваме ушите и чакаме собственикът да благоволи да си размърда задника и да спре джабалата. След 15 минути вой почваме да пропсувваме под сурдинка. Половин час по-късно вече съм настръхнала от нерви, крача из апартамента и нареждам на висок глас. Става 4 часа, а алармата не спира и за секунда… Всички сценарии с „Ако прасна едно паве на предното стъкло дали няма да направя късо и изтощя акумулатора някак, та таралясникът да се саморазпадне и млъкне, а?“ съм ги изредила вече, определени са за технически идиотски и съответно са отхвърлени от Тото.

Звъня на 166. Много внимателна дама отговаря на първото позвъняване. Едва се чуваме, тя възклицава състрадателно „Да, да, много е агресивен звука, наистина“. Свързва ме с 9-то районно, където някакъв КОМПИР грухти.

Той: Да?
Аз: Казвам се Антония, обаждам се от Люлин 7, на паркинга пред блока алармата на една кола вие вече повече от час, не се издържа. Моля, направете нещо.
Той: …

Затвори. Изумях. Но си викам, нали се обадих през 166, разговорите сигурно се записват, няма да посмее да не направи нищо… И се лепвам на прозореца да чакам патрулка ли, отряд за бързо реагиране ли, дори на пожарна бях навита, само и само някой да спре изтезанието.

Познай дали половин час по-късно имаше промяна в положението? Неее, бейби, ‘земи тая иу-иу аларма и забрави за сън.

И в пристъп на отчаяние нахлузих обувки, омотах се с най-дебелото си палто върху пижамата направо, грабнах телефон в ръка и слязох на паркинга да проверя коя точно е шибаната кола и този път да подам много ДЕТАЙЛНО оплакване в полицията. Разговор номер 2 със същия КОМПИР:

Аз: Вече се обаждах да кажа, че вие аларма, сега съм пред блока, за да ви кажа и коя точно е колата, да издирите собствениците и да ги принудите да спрат измъчванията!
Той: Ами аз знам коя е, червено Сузуки с номер 6222, нали? Колегите дойдоха и установиха това.
Аз: Ииии? Какво направиха колегите ви?
Той: Ами издириха собствениците, ама входът е заключен и нямаше как да влязат и да им кажат да спрат алармата. Затова си тръгнаха. Регистрирали сме обаждането ви.
Аз: Как така ще е заключен, преди малко излязох от него, отворено е!
Той: Не, не е вашият вход, а съседният.
Аз: Ами и той е отключен, ето, вътре съм вече. В кой апартамент казахте, че живеят собствениците?
Той: Госпожо, не мога да ви кажа това.
Аз: А какво ще направите?
Той: Ако ви кажа — нали знаете, че така нарушавам закона?
Аз: Не, не знам. Чакам да чуя вашето решение на проблема. Какво правим, за да спрем шума?
Той: Момент.

След поне минута пауза:

Той: Ами ще ви кажа пък, собствениците са в апартамент 20.

Затворих и се обадих на Тото да кажа къде отивам, че ако попадна на маниак — да знае къде съм и да дойде да ме спасява. И засядам в асансьора!!! Обаче съм толкова бясна вече, просто не мога да се ядосам повече, затова сритвам страничния панел, дърпам ръчката и излизам на полуетаж — нещо, от което обикновено се страхувам, и винаги го правя много-много предпазливо, непрекъснато представяйки си как скапаната машина тръгва точно в момента, когато съм с единия крак на площадката. Fuck it, спи ми се и искам да проливам кръв!

На първото позвъняване още на врата се появява малка-дребна женица, напълно облечена, сресана, че и с леко червило даже. В 4 и половина сутринта!

Аз: Колата ви пищи от час и половина на паркинга, не я ли чувате?
Тя: Не.
Аз: Ама то и тук, в коридора кънти даже!?!
Тя: Аз не чувам.

Подтискам желанието да й отперя два шамара и да й отпуша ушите, обяснявам й, че червеното сузуки вие и да го спре веднага, тя се отправя да събуди сина, чиято била таратайката, а аз излизам пред блока, където ме чака Тото по пижама и потропква в студа. След минута-две излиза двайсетина годишен смотльо и цък… блажена тишина. Наредих му с много остър тон да не пуска алармата, ако не я чува така или иначе, да я смени или поне да я настрои да се самоизключва след първия залп вой, защото не гарантирам, че при следващ подобен инцидент ще си сдържа нервите чак толкова, а няма да взема реда и закона в своите агресивни ръце. Не му оставих възможност да каже каквото и да е, че ако се беше разфилософствал нещо — сигурно щях да му налетя на бой. Просто се врътнах, прибрах се, припаднах и сега главата ми кънти. И Тото е с нездрав жълто-зелен цвят на лицето.

Въпросите… Въпросите ми се въртят от защо никой от съседите не предприе нещо да спре звука (на по-долните етажи шумът сигурно е бил още по-силен отколкото при нас), през защо хората си слагат скапани аларми, та чак до полицията верно ли пази, нейната вера, или дори в толкова елементарна ситуация се оказва некадърна и аз трябва да й върша работата.

Малко риторично, нали?

„Това не може да стане!“

„Преди беше по-добре. Всичко става все по-зле.“

„Това се прави така. Как така защо? Защото винаги сме го правили така.“

„Окрадоха народа.“

„Нищо не мога да променя, защо тогава да си давам зор.“

To be continued…

От 13:00 часа насам не успявам да установя връзка по какъвто и да е канал — телефон, съобщения на секретар, Skype, онлайн помощ, всичко е глухо. В момента наистина не се сещам за друга компания, която да е чак толкова неебателна. Не знам, не знам…

На прага стоят две дребни корейски девойчета, който поздравяват и питат на неумел български дали не бих участвала в тяхната анкета. Обяснявам учтиво и леко невярно, че нямам време и понечвам да затворя под носа им, а те ме прекъсват с:

— Ама то е само един въпрос.
— ОК, като е само един — питайте, ще се постарая да отговоря…
— Вие християнка ли сте?
— Не съм.
— А каква сте?
— Атеист.
— Атеист???

Или не знаят тази дума, или не ми вярват, не успявам да преценя добре, защото определено не разчитам израженията на лицата им. Затова решавам да съм изчерпателна в поясненията си.

— Атеистът е човек, който има добро образование, здрав разум и не вярва в богове.
— Ние ще ви разкажем за библията…
— Библията съм я чела сама, много благодаря. Довиждане.

И си се прибрах. А Тото:

— Докато дойда да видя какво става и ти си спечели място в ада.

Успешно начало на седмицата за всички ни

Днес за пореден път висяхме в офис на Първа инвестиционна банка, за пореден път трябваше да посветим огромно количество време за чакане, докато девойката се бореше с:

• опит за подновяване на моя УЕП, довел до грешка 18;
• опит за подновяване на УЕП на Тото, пак грешка 18;
• смяна на компютъра;
• отново опит за моя УЕП, отново грешка 18;
• затваряне на браузъра, отваряне на браузъра, нов опит за подновяване на моя УЕП, нова грешка 18;
• обаждане по телефона до Инфонотари „Има проблем, не мога да подновя УЕП“, а отсреща „Системата си работи, проблемът е при вас, рестартирайте компютъра“;
• рестартиране на компютри, пак пробване, пак грешка 18;
• ново звънене на Инфонотари, които почват да се офлянкват по телефона „А вие направихте ли това, кликнахте ли на онова, ама сигурна ли сте, че пише грешка 18″.

Тук някъде установяваме, че загубили почти час. Обясняваме на девойката, че ще направим едно кръгче в района и ще се върнем по-късно, дано да са успели да се разберат с Инфонотари дотогава.

Успели. Системата вече работи, всичко е ОК уж. Обаче докато се накликат всички чавки, поленца, простотии — час и 15 минути си седяхме ей така. И вината не е на ПИБ, уверявам ви.

Та… Някой да сподели успял ли е да избегне тази простотия? Трета или четвърта година наред си висим по минимум два часа, очакваме си ги всичките тези препятствия, дори не се изненадваме като има проблеми със „системата“. Почти сме се примирили, де, ама само почти.

Днес може да спечелиш 42″ LG плазмен ТВ! Отговори ни дали надпреварата с лодки се нарича Регата(8) или Рената(9)? Изпрати 8 или 9 на 1880/0.60лв.

… при това на шльокавица, която не мога да търпя и затова преведох текста (но запазих неразумната употреба на препинателните знаци).

И понеже не бях давала разрешение никому да ми праща подобни съобщения — обадих се на МТел и попитах кой ме спами и по какъв начин да го отрежа. Научих, че Тера Комюникейшънс използват номер 1880 и изпращат SMS-ите. МТел не могат да ги спрат. Имам избор:

(а) да се обадя на 1880 и да помоля да не ми изпращат повече нищичко — а разговорът ще е за моя сметка;
(б) да изпратя SMS с текст STOP на 1880 срещу 0,60 лв с ДДС;
(в) да се включа в играта — отново срещу 0,60 лв с ДДС на SMS;
(г) да търпя да ме спамят.

А аз предпочетох (д). Изпратих жалби до Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на потребителите.

Въпросите, на които бих искала да ми отговорят, са много и от разнообразни области. Като започнем с елементарното кой е позволил на Тера Комюникейшънс да спами, разбира се. Те не трябва ли да се съобразяват с Закона за електронната търговия и да изпращат такива непоискани съобщения само след като изрично съм им разрешила? И защо за да ги спра — аз трябва да плащам?

След това ще питам за хазарта. Кой им е разрешил да организират хазартни игри по телефона? Имат ли лиценз за това? И как контролират дали изпращат съобщения само на пълнолетни?

Тук стигнах до личната информация вече. Защото ако пращат SMS-и само на пълнолетни клиенти на мобилните оператори, то Тера Комюникейшънс имат достъп до лични данни. Които аз не съм им давала. Тогава как са стигнали до тях, а?

Не трябва да забравяме и за етичността на въпросната игра. Т.е. за пълното ѝ отсъствие. Няма никаква информация кой я организира, по чия поръчка (т.е. LG ли е клиентът или Тера Комюникейшънс действат на своя глава), кой контролира изпълнението… нищо.

И не на последно място трябва да отбележа, че подобни изпълнения генерират единствено и само лош вайб около замесените. Не знам кой „професионалист“ го е измислил, но се надявам след тази акция никога повече да не си намери работа.

Следващата патка, която употреби „УНИКАЛНО“ когато иска да каже, че нещо е красиво, добро, качествено или че просто ѝ харесва, ще бъде наплюта страшно. А ако ми е наблизо — и физически. Може да добавя шамари, а може с ритници да възстановя душевното си равновесие. Макар че най-добре ще е с директно ракетно попадение да се освободи този свят от малко тъпота.

Тото твърди, че Иван и Андрей били виновни за истеричното „уникалнизиране“ на разговорната реч, те били кряскали тази паразитна дума непрекъснато и неправилно. Следователно…

Ало, дребосъците! Y tu mamá también!

На 08.5.2010 г. (събота), правейки обратен ляв завой при неизправна пътна маркировка и лоша видимост, не забелязах ниско тротоарно ограждение и одрах сериозно лявата страна на автомобила си. Нямаше други участници в движението, нито пък имаше пострадали при инцидента.

На 10.5.2010 г. (понеделник) уведомих ЗАД Булстрад за случилото се и закарах колата за оглед. Направих заявление за изплащане на щета и представих всички документи, който ми бяха поискани от инспекторите. Заплатих 56.69 лв., за да започнат процеса по разглеждането на моята молба. Обяснено ми бе, че тази сума била намаление в моята застраховка, защото не съм имала ПТП през изминалата година, но сега имам и трябва да си доплатя бонуса. Логика в това твърдение няма, разбира се, а и в моята застраховка Каско не пише нищо подобно. Но платих, защото нямах друг изход.

И въпреки това ЗАД Булстрад отказва да ми изплати щета по застрахователно събитие на базата на това, че:

• автомобилът имал значителни поражения – 7 увредени детайла, който трябвало да се подменят, и
• нямам документ от КАТ, доказващ застрахователното събитие.

Иначе казано: няма да платим, защото ни е скъпо. Ако щетата е по-малка, тогава ще си помислим. Въпреки че в застрахователната полица пише: Застрахователната сума за възстановяване на частични повреди, определена от Булстрад, е 5750 лв.

А с второтo си възражение, че няма документ от КАТ, пък нарушават Наредба №Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд (обнaродвана в Държавен вестник, брой 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г.).

В член 6, т.4 и т.5 е изрично посочено, че органите на МВР – Пътна полиция не посещават и не издават документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, както и повреди по стъклата. Същата наредба определя и правилата за съставяне на двустранен протокол за ПТП между двама или повече участници в ПТП. Когато участникът е само един, той не попълва двустранен протокол за ПТП.

В договора ми с Булстрад, глава 4 „Изплащане на обезщетение при частични повреди“, раздел 1 „Регистрация и доказване на настъпило събитие“, точка 1 пише, че ЗАСТРАХОВАНИЯТ е длъжен да уведоми ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ в 3-дневен срок с цел издаване на необходимия документ. Което съм и направила.

Намирам, че действията на ЗАД Булстрад са незаконосъобразни. Те противоречат както на договора по застраховка Каско с мен, така и на Наредба №Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ИЦ към Гаранционния фонд. А тъй като ЗАД Булстрад не стои по-високо от закона, те са длъжни да се съобразят с него.

Настоявам:

1. ЗАД Булстрад да ми изплати обезщетението, което е предвидено от застрахователна полица Бонус Каско номер: 50321207 от 13.04.2010 г.
2. ЗАД Булстрад да ми върне неправомерно надвзетата сума от 56.69 лв. – квитанция ПКО (0260) 2288 към сметка No 50321207 на 10.05.2010 г.

Искрено се надявам КЗП да ми помогне да защитя своите права като потребител.

Тук аз ще добавя едно „И се надявам да пукнат в страшни мъки“, ама то е защото съм емоционална и невъзпитана малко. Свини блатски!

Звъни телефонът — брат ми, който на моето „Добър вечер“ отговори с:

А, бе, не е много добра. Жената и детето са в асансьора, заседнали на четвъртия етаж, говоря си с тях през вратата. Теда се изплаши, аз я закачам, за да я развеселя, а тя ме прекъсва с „Остави ме, не ми е до шеги сега“.

Помоли да ме проверя в CEZ какво става. Обадих се и научих, че има авария (ама наистина?), стараят се да я оправят, но не могат да кажат кога ще свършат, не, и приблизително време не могат да дадат, понятие си нямат. Да викнем асансьорен техник да извади хората.

Повече от половин час по-късно лампите най-накрая светнаха. Теда се прибра у дома, заканвайки се никога повече да не се качи на асансьор (а живее на четиринайстия етаж, милата). Супата ми се получи добре, виж печеното не е готово навреме за вечеря, оставяме го за утре. Топло е, че и връзка към света има. Чета Дневник и познай на какво попадам: приятелчетата искат увеличение на цените с до 10%. Прасетата срам нямат.