• японска кола с нова, супер ниска цена
• разтворимо кафе с нова, по-ниска цена
• баница със старата си цена, но с увеличен грамаж
• маргарин със старата си цена, но с увеличен грамаж

Рекламодателите най-накрая се усетиха, че има кризичка ли, що ли?

Сега остава да се обзаведем с дворче, където да си завъдим барбекю с въглища. И пролетта да вземе да дойде най-накрая. A докато сме затворени по апартаментите, съветът ми е да опитате рецептата на Нож и виличка. Хем е лесна, хем безкрайно вкусна. Вмятам линк и към блога на нервната акула, обещала й бях

Знаех си, че някой ще направи флоучарт по темата с падналата храна и „ако не са минали 3 секунди и никой не те е видял…“. Ето го:

Много мъдрост, много нещо.

И докато си говорим какво бихме яли и какво не — едни чудовища, които не бих удостоила и с поглед дори. От тях ти никнат резервни крака, честно.

А покрай рождения ден на Дънкин Донътс бях изненадана да разбера, че първото тяхно заведение е било открито в Куинси, Масачузетс. И даже съм минавала през мястото. Бтв Давид в момента е в региона и пуска снимки на местните гадинки. Искам и аз там. Ама… друг път.

Тук се сетих, че исках да сложа линкове към фотоблоговете на cx и lomovera. И го правя.

След всичките тези споменавания на храни разни… да отбележа, че съм със страшната хрема и всичко, което ям (а то не е много) има вкус на хартия. Мъка! Поне слънце да имаше…

Вижте и другите техни клипове

• Започвам със 100 безплатни източника, от които да учите китайски. Уморих се преди да дочета материала, честно, какво ли би било да почна наистина да се опитвам да овладея този странен език. Особено по „материали от интернет“.
• Виж, Как да псуваме на френски — и как да не го правим го изчетох от край до край. И се смяффках през цялото време. Прекрасен гайд! Препоръчвам.



• И завършвам с 11 граматически грешки на английски, които не ме шокираха, нито пък ме ужасиха, a само ме развеселиха. Защото не допускам нито една от тях. Е, някои от тях не ми се случват, защото просто не ги ползвам (винаги пиша for example, а не e.g. или i.e., hopefully ми звучи зле и затова го избягвам, а за heart-wrenching не бях чувала дори), но другите са си някакви адски лесни едни такива, дето се учат още в подготве.

От друга страна като се замисля… Не знам колко времена има на български, нито пък как се наричат. Забравила съм кое беше наречие и кое определение. Всъщност има ли такова нещо като „определение“? Back to началното училище, Антония!

Обаче клипът с изпълнението на Мъри Хед ме върна в детските години направо! В средата на 80-те само Лили имаше видео и редовно се събирахме у тях да гледаме записи на MTV (The Housemartins и Мадона, AC/DC и Marrilion, The Clash и Том Джоунс, а, бе, каквото има, не пробирахме, защото музиката беше кът). Та сред целия този сбирчок го имаше и „онзи със странното сако“:

Осемдесетте бяха смешни години

Звъни телефонът — брат ми, който на моето „Добър вечер“ отговори с:

А, бе, не е много добра. Жената и детето са в асансьора, заседнали на четвъртия етаж, говоря си с тях през вратата. Теда се изплаши, аз я закачам, за да я развеселя, а тя ме прекъсва с „Остави ме, не ми е до шеги сега“.

Помоли да ме проверя в CEZ какво става. Обадих се и научих, че има авария (ама наистина?), стараят се да я оправят, но не могат да кажат кога ще свършат, не, и приблизително време не могат да дадат, понятие си нямат. Да викнем асансьорен техник да извади хората.

Повече от половин час по-късно лампите най-накрая светнаха. Теда се прибра у дома, заканвайки се никога повече да не се качи на асансьор (а живее на четиринайстия етаж, милата). Супата ми се получи добре, виж печеното не е готово навреме за вечеря, оставяме го за утре. Топло е, че и връзка към света има. Чета Дневник и познай на какво попадам: приятелчетата искат увеличение на цените с до 10%. Прасетата срам нямат.

Thunderbird беше засилил „бюлетина“ директно в спам директорията, разбира се. То при такова оформление (обърнете внимание на заглавието на мейла) и съдържание (страхотна информация предоставят)… Технологична компания, а срам нямат.

За сравнение — това е поканата от Кантонския панаир. Кич, ама поне е ясно какво предлагат. И се чете.

Аман от малоумници с трошки, каращи с летни гуми.

Условието

Една коркова дъска е хваната на стената, а под нея стои маса. Дават ти восъчна свещ, кутия кибрит и кутия кабърчета.



Задачата

Закрепи свещта на корковата дъска, така че като гори — да не капе по масата под нея.

Решението

Изсипваш кабърчетата от кутията им, поставяш свещта в кутията, закрепваш същата тази кутия на стената със същите тези кабърчета. И палиш свещта.



Уловката

Участници в експеримента са студенти от Clark University. Демек умни хора. И въпреки това те приемат автоматично, че кутията на кабърчетата е само опаковка и не участва в задачата. Затова или въобще не се сещат за правилното решение, или им отнема много време да стигнат до него. В материала на Wikipedia ползват израза functional fixedness — преведох си го като „функционална фиксираност“… или „ограниченост“ е по-добър термин?

Според мен обаче проблемът е в свръхцивилизоваността ни.

Условие

Взимаш четири големи торби. Напълваш ги внимателно с хранителни продукти — отдолу са тежките и здрави неща, отгоре се крепят крехките. Хващаш такси, за да ги замъкнеш у дома. Придържаш ги внимателно на задната седалка. Прибираш се, започваш да редиш покупките в хладилника и установяваш, че нещо се е разтекло… въпреки взетите предпазни мерки.

Въпрос

В коя торба се е случила катастрофата?

Отговор

В тази, където си сложила портфейла си с всички документи (лична карта, шофьорска книжка, здравно осигуряване, визитки), карти (и кредитни, и дебитни), пари, касови бележки, даже една гаранционна карта…

Разбира се.