Справочно

23:34:44 ч., 17.08.2017 г.

Ходя по институции, събирам някакви абсолютно ненужни и проформени документи, плащам малко състояние за удоволствието и мрънкям, че само си губя времето и подбивам петичките.

Навсякъде те карат да попълваш странни (и ненужни, и проформени) декларации, справки, удостоверения… И никой не чете какво си писал, разбира се. Вчера се улових, че на поне две места съм слагала грешен ЕГН – заменяла съм последните 4 цифри с части от ICQ номера ми. И не ме хванаха! Защо тогава въобще ме занимават?

Пък zImage трябва да представи свидетелство за съдимост. Което да важи пред районния съд в Плевен. И което се издава от софийския съд. Но само след проверка в кърджалийския съд, защото zImage е раждан там. Малко е объркано, нали, ама българска съдебна система, какво да я правиш.

А най-голямото оплакване е, че всичките тези документи ги събирахме вече веднъж. През декември. Обаче важели само 6 месеца и след това отново ти ги искат, а ти тръгваш да обикаляш, плащаш, попълваш, събираш и псуваш.

Твърде горещо

12:10:04 ч., 12.08.2017 г.

Darn.

Ела е изпяла песента през 1956 г., дисни героите от анимацията Stayin’ Cool са създадени десетилетия преди това, а ремиксът на RAC e от 2013 г.

Блог ден-ден

18:07:48 ч., 30.07.2017 г.

Хваля се на Twitter:

На което внимателните хора отговарят с:

С което бях длъжна да се съглася:

Може ли да съм толкова зле с цифрите…

Обяснително

10:26:20 ч., 28.07.2017 г.

Защо все в някакви странни каши се озовавам:

A wise man once said, “A human mind is the place where emotion and reason are locked in perpetual combat. Sadly for our species, emotion always wins.” I really liked that quote. It explained why, even though I was reasonably intelligent, I kept finding myself doing something really stupid. And it sounded much better than “Nevada Baylor, Total Idiot.”

А иначе си чета тук разни летни забавности, смяффкам се и не се взимам на сериозно. Не си спомням кога за последно четох нещо сериознейшо-драматише, честно. Със сигурност не е тази година.

Въпросната книга се води нещо средно между ърбан фентъзи и паранормален романс, моля ви се, като ѝ видите корицата и ще умрете от смях няколко пъти. Но всъщност е написана много интелигентно, има мистерия, има куест, има магия, има ярки герои, които не са само добри или само лоши, а са нормални едни такива, пъстри, има екшън, има смях, всъщност пълна е с one-liners. И ме разведрява.

Ако сте ОК с това, че има сексуално напрежение между главните герои, то позволете ми да ви препоръчам: първи том, втори и трети (финален за серията). Или направо всички заедно.

Пътната обстановка през юли

10:14:49 ч., 27.07.2017 г.

Карахме зад:

  • камиони, микробуси, тирове;
  • каруци;
  • репатрак;
  • каравани с по няколко велосипеда на гърба (ходи ни се на море пак!);
  • всякакви пушещи стари дизеляци, които се опитваха да ни задушат – или поне да съсипят въздушния филтър на колата ни;
  • военен конвой, който в продължение на 50 км по магистралата пълзеше с 35 км/ч и не пропускаше никого напред, никого – поне разгледахме отблизо разните бронетранспортьори, хъмвита, тежки картечници, военни линейки и цистерни…

А когато най-накрая стигнахме София – още с влизането се наложи да се влачим зад един тролей цели три спирки. Ей, скъсахме си нервите! Пък сме спокойни хора, дето не карат с превишена скорост, спазват правилата, не бързат да изпреварят всякого и всичко, а агресивността ни клони към нулата.

Ама ако може да не ни се случва подобен път повече, моля!