Хелоуински диалози с детето

12:43:21 ч., 01.11.2019 г.

– Утре всички деца ще са маскирани в детската.
– А, аз ще ги позная по обувките!

dj.gif

– С какви костюми бяха децата?
– Дани имаше маска: като си я сложеше и ставаше вълк, а като си я махнеше… пак беше Дани.

dj.gif

– Ти кой си днес?
– Аз съм страшният скелет, гггррррррр! Обаче никой в детската не се страхуваше от мене…

За психологическия тормоз от страна на уж най-близките

12:13:37 ч., 17.10.2019 г.

Защо постоянно вкарват разни quirky герои по книгите и филмите? ЗАЩО!?

Уж са роднини, уж са най-добри приятели, уж са добронамерени, но винаги пилят нервите на протагонистите. И мойте нерви.

Като любящата майка, дето те буди в 6 сутринта, за да ти пожелае хубав ден, какво като на теб не ти е време за ставане, тя от цял час е вече на крак, хайде, надигай се, толкова много те ОБИЧАМ, че няма да те оставя да се наспиш на спокойствие, чуваш ли ме! И верният приятел, дето ти гласи срещи с непознати, защото според него не водиш достатъчно активен промискуитетен живот, какво като човекът, с който те запознавам, е психо, а може би дори сериен убиец, пак е по-добре от това да не спиш с никого, нали! И неспособната, но вярна секретарка, дето ти урежда суперсделки с албанската мафия и след това кърши ръце, че нещата не са се получили както трябва, всъщност баш мафиотът е много секси, трябвало е да се влюби в теб, да промени начина си на живот и да стане образцов гражданин, може малко да те е излъгала, ама то е било за твое добро. И по-малкият брат, дето е залагал на непечеливш кон с непритежавани пари, но при проверен букмейкър, слуховете, че убива длъжници са неверни, най-много да счупи краката на всичките ти роднини и приятели, ако го помолиш мило – сигурен съм, че ще ми опрости поне лихвите, моля те, помогни ми. И усмихната съседка с шарените рокли, която е убедена, че нещо страшно се случва в голямото имение, иска да ѝ помогнеш да разследва, не се съгласява с теб, че не ѝ е работа да се забърква, отива сама да слухти, но я хващат лошите и естествено, че ти трябва да ходиш да я освобождаваш, какво като е TSTL патка и светът ще е по-уравновесен без ексцентричността ѝ.

Правилото в живота ми е да оставям малоумниците да се справят сами с простотиите, в които се забъркват. Не, няма да те спася от поредната ти безмозъчна схема да изкараш лесни пари. Нито пък ще се срещна с човека, дето те е заприказвал в бара снощи, колкото и добро впечатление да ти е направил. И ако се опиташ да промениш плановете за деня ми – приготви се за грандиозен скандал. „С това си поведение доказваш подозрението ми, че всъщност ме мразиш и искаш да ме разболееш от стрес. Защото ако ме обичаше – никога нямаше да ме ядосваш така, нали? Как може да ме познаваш толкова години и все още да не ме разбираш? Това е защото си абсолютен егоцентрик, неспособен на емпатия, нали? Или си социопат, който се чувства добре само когато причинява болка на всички около себе си? При всички положения трябва да приемеш, че от днес не те познавам вече, не искам да те виждам, не искам да общувам с теб, махай се!“.

Естествено, така сюжетът ще се опрости. И скъси. Но поне няма да ме отврати с пасивността на главните герои и неспособността им да спрат психологическото малтретиране от страна на тъпи и смотани хора, които уж трябва да са им любими.

Tech support

21:04:22 ч., 26.05.2019 г.

Поне веднъж месечно майка ми започва телефонния ни разговор с:

– Не ми работи компютърът, трябва да дойдеш и да го оправиш.

Днес пак така. И понеже съм ѝ съпорт от 95-та година насам – знам какви въпроси да ѝ задам:

– Ама компютърът ли не работи или нямаш интернет достъп?

Йеп, майка ми смята, че ако Близу се издънят – проблемът не е в тях, а в нейното Sony Vaio, което аз трябва да „оправя“, за да може тя да влезе във Фейсбук и да провери няма ли нови снимки на внуците.

– Не знам.

Очакван отговор, разбира се. Продължавам с уточненията:

– Като натиснеш копчето – тръгва ли лаптопът?
– Тръгва, ама нищо не мога да направя, само игрички мога да си играя.
– Не влизаш във Фейсбук, така ли? А до сайта ми стигаш ли?
– А, влизам във Фейсбук и сайта ти виждам, защо?

ОК, лаптопът работи и интернет има. Значи някаква друга ще е драмата…

– А какво не можеш да направиш?
– Нищо!
– По-конкретно?
– Не мога да проверя сметките на epay.
– Какво се случва като се опиташ да ги провериш?
– Не знам.
– Е, все пак? Нещо трябва да се случва. Сайтът зарежда ли се?
– Излиза едно прозорче и ми вика да въведа нещо.
– Какво да въведеш?
– Не знам, не прочетох.
– Кликаш ли нещо?
– Да: ОК. Ама то пак излиза. Ела да ми оправиш компютъра.

И те така те.

Нови жанрове

19:33:34 ч., 27.04.2019 г.

Зачетох някакво фентъзи.

Започва като класическо меч и магия. Главният герой е магьосник, който от дете е суперсилен, затова са го изолирали в университет за надарени, където прекарва целия си живот – до момента, в който се дипломира и трябва да тръгне на опознавателна обиколка на континента. Нещо, за което е крайно неподготвен. Главната героиня пък е наемничка с фантастични умения в боя с ножове. От някъде се появява верен слуга и пътешественическата група е готова. Малко изтъркан е сюжетът, да, ама се чете лесно и е забавно. В началото.

Защото по средата на книгата се появиха елфи. И богове, които наблюдават действащите лица от паралелна вселена. И нещо като пътуване във времето. И вълк с размер на кон, който може да говори, пие вино и е херцог. И нинджи. ОК, не са наречени „нинджи“ точно, а Nhia-Samri, ама аз това не го знам как се произнася, затова ще им викам нинджи.

В края се оказа, че героинята е отдавна изчезналата императрица на целия космос. Главният герой е бог. Преди 20000 години са долетели с космически кораби. Между битките с ножове успяват да намерят отдавна забравената космическа база и активират корабите С МАГИЯ. Излекуват си многобройните наранявания с наноботове, които откриват в тях. Всъщност героинята се оказва толкова велика, че след това вече може да произвежда въпросните ботове в кръвта си и да ги споделя с приятелите си. Обаче няма хепиенд, защото боговете забраниха на императрицата и младия бог да се оженят. Макар че поне биха нинджите.

Признавам, че накрая четях по диагонал, защото ме заболя коремът да се хиля на глас. То бива кросоувър, то може, ама чак такава манджа с грозде…

Вярност

12:31:14 ч., 04.04.2019 г.

Опитах се да рационализирам с един религиозен познат:

Да, разбирам те, че имаш нужда от помощни средства, за да приемеш тежестта на съществуването си. И че използваш религията като патерици – хем подпираш живота си с нея, хем я размахваш и удряш всеки, който те уплаши с различността си.

Знаеш, че е научно доказано, че повторенията на ритуали действат успокоително? Виж как хората в аутистичния спектър се справят със стреса: подреждат, подравняват, повтарят едно и също действие без (с)мисъл, докато не блокират реалността, която ги дразни. Е, и ти така с ходенето на църква, паленето на свещ и заклеймяването на вся и всьо.

Добре, че близките ти са толерантни и приемат религиозността ти с усмивка и снизхождение. Доста биха ти се обидили иначе.

Мисля, че го отказах от идеята да ме просвещава как трябвало да прегърна „вярата на предците ми“ и прочие простотии.