Токът спря. Крем супа от тиквички на котлона (недосварена), флейки с гъби във фурната (полуизпечени), няма климатик, няма парно… и рутерът отиде по дяволите. Запалих свещите във всички свещници (седем само във всекидневната), та поне светло беше. Книжка в ръка, на дивана, чакам Тото да се прибере.

Звъни телефонът — брат ми, който на моето „Добър вечер“ отговори с:

А, бе, не е много добра. Жената и детето са в асансьора, заседнали на четвъртия етаж, говоря си с тях през вратата. Теда се изплаши, аз я закачам, за да я развеселя, а тя ме прекъсва с „Остави ме, не ми е до шеги сега“.

Помоли да ме проверя в CEZ какво става. Обадих се и научих, че има авария (ама наистина?), стараят се да я оправят, но не могат да кажат кога ще свършат, не, и приблизително време не могат да дадат, понятие си нямат. Да викнем асансьорен техник да извади хората.

Повече от половин час по-късно лампите най-накрая светнаха. Теда се прибра у дома, заканвайки се никога повече да не се качи на асансьор (а живее на четиринайстия етаж, милата). Супата ми се получи добре, виж печеното не е готово навреме за вечеря, оставяме го за утре. Топло е, че и връзка към света има. Чета Дневник и познай на какво попадам: приятелчетата искат увеличение на цените с до 10%. Прасетата срам нямат.

От Стемо (click for bigger):

Thunderbird беше засилил „бюлетина“ директно в спам директорията, разбира се. То при такова оформление (обърнете внимание на заглавието на мейла) и съдържание (страхотна информация предоставят)… Технологична компания, а срам нямат.

За сравнение — това е поканата от Кантонския панаир. Кич, ама поне е ясно какво предлагат. И се чете.

Уважаеми шофьори, ако след половин час бучене и въртене на гуми колата ви все още не успява да излезе от мястото си на паркинга дори след като сте разринали снега около нея, а родата се е притекла на помощ и ви е побутала… то тази кола очевидно не става за каране в зимна София. Оставете я пред блока и вземете метрото!

Аман от малоумници с трошки, каращи с летни гуми.

И докато съм на вълната със задачките… Много хубава история намерих на Wikipedia, къде другаде. Става дума за The Candle Problem.

Условието

Една коркова дъска е хваната на стената, а под нея стои маса. Дават ти восъчна свещ, кутия кибрит и кутия кабърчета.



Задачата

Закрепи свещта на корковата дъска, така че като гори — да не капе по масата под нея.

Решението

Изсипваш кабърчетата от кутията им, поставяш свещта в кутията, закрепваш същата тази кутия на стената със същите тези кабърчета. И палиш свещта.



Уловката

Участници в експеримента са студенти от Clark University. Демек умни хора. И въпреки това те приемат автоматично, че кутията на кабърчетата е само опаковка и не участва в задачата. Затова или въобще не се сещат за правилното решение, или им отнема много време да стигнат до него. В материала на Wikipedia ползват израза functional fixedness — преведох си го като „функционална фиксираност“… или „ограниченост“ е по-добър термин?

Според мен обаче проблемът е в свръхцивилизоваността ни.

Имам една задачка-закачка за напреднали мърфолози.

Условие

Взимаш четири големи торби. Напълваш ги внимателно с хранителни продукти — отдолу са тежките и здрави неща, отгоре се крепят крехките. Хващаш такси, за да ги замъкнеш у дома. Придържаш ги внимателно на задната седалка. Прибираш се, започваш да редиш покупките в хладилника и установяваш, че нещо се е разтекло… въпреки взетите предпазни мерки.

Въпрос

В коя торба се е случила катастрофата?

Отговор

В тази, където си сложила портфейла си с всички документи (лична карта, шофьорска книжка, здравно осигуряване, визитки), карти (и кредитни, и дебитни), пари, касови бележки, даже една гаранционна карта…

Разбира се.