Въведение

Ходили сме два пъти на Корфу -- и двата пъти изкарахме отлично. Този остров ни стана най-любимо място за почивка на света. Хем е непринудено, лежерно и спокойно, хем не е някакъв пълен пущинак. Обслужването по правило е отлично, цените са напълно приемливи за българските стандарти, природата е разкошна. Любимото ни време е септември: температурата на въздуха е около 28оС, температурата на водата (и на Йонийско, и на Средиземно море) е също 27-28оС, голямото стъплотворение от туристи си е тръгнало, а интересните за посещение обекти все още не са затворили за през зимния сезон. Просто идеално.

Опитах се да обобщя знанията си за Корфу в три постинга, насочени към хора, които не разчитат на туристически агенции и предпочитат сами да организират изкарването си. Стремих се да съм максимално подробна и да включвам информация за цени, обаче трябва да се има предвид, че може да има леко поскъпване от 2005 година насам.

Сложих и малко снимки, макар и не с много добро качество. Не бяхме свикнали с ярката светлина на Корфу, та всичкото ни небе е прогорено. Пък и бяхме с някакъв доста сложен лентов Canon, дето не му разбирахме настройките. И за капак накрая сканираха лентите много зле, та съвсем съсипаха всички :-)

Ето ги текстовете.

Как да стигнем до Корфу: Транспортът

За начало: на Wikipedia има много изчерпателна статия за Корфу. География, история, археология... това са все теми, по които няма да пиша, защото има толкова много информация по мрежата, че наистина няма смисъл да я дублирам. Ще се съсредоточа на много по-практични теми. Като "Как се стига до там?", "Къде да отседна", "Кои местни ястия да пробвам?" и т. н.

Корфу е наричан от местните Керкира (с ударение на е-то), а столицата на острова е Корфу Таун. Разположен е в Йонийско море и всъщност е най-близо до бреговете на Албания (с Тото се шегувахме, че от Сидари с лека засилка и може да скочиш направо в албанско). За карти на острова проверете на Google Maps и на Corfu Map. От София до Корфу са към 900-1000 километра, ама като не помня цифри, а в момента не ми се търсят карти... с тази приблизителна информация ще си остана :-)

С този си постинг ще разкажа за различните варианти за транспорт до Корфу -- пробвани или само проучвани и калкулирани от нас. Е, те не са и много, разбира се.

Със самолет София - Атина - Корфу Таун е най-скъпият и въобще не чак толкова удобен вариант. Цената на двупосочен билет излизаше към 360 евро без летищните такси. Има и доста голям престой в Атина, затова заедно с отиването по-рано на летището и чакането на багажа цялото пътешествие излиза 15-16 часа. Което е много.

С автобус/влак до Солун -- автобус до Игуменица -- ферибот до Корфу Таун е вариантът, изпробван от нас. Разделям го на три части. София -- Солун е първата отсечка с главна забележителност: престоя на границата и дърлянето с гръцките граничари. Втората част е едно зашеметяващо пътуване с автобус от Солун до Игуменица. Третото (и финално) приключение е с ферибота от Игуменица до Корфу Таун.

При първото ни отиване на Корфу пътувахме с нощния международен влак, дето тръгва към 23:00 часа от Централна гара. Цената на дупосочния билет е между 30 и 40 лева (в зависимост от това колко души пътувате, кога си купувате билета и т. н.). Пътуването до границата е абсолютно незабележимо. Пък и престоят на българския гранично-пропусквателен пункт е незначителен -- около 30-40 минути. Граничарите минават по купетата и събират паспортите, подпечатват ги и ги раздават отново. За сметка на това на гръцкия пункт си стояхме повече от 2 часа и половина. Свалиха от влака всички българи и ни подложиха на кръстосан разпит: кои сме, къде отиваме, колко пари имаме, какви документи носим да удостоверим, че наистина сме тръгнали на почивка и т. н. Съветът ми е да сте много спокойни, усмихнати и със самочувствие. Ние не носехме нито един документ с нас, защото резервацията я бях направила по мрежата, разбира се. Когато започнаха да ме разпитват -- бях даже леко пренебрежителна в стил "Ама вие наистина ли не занете как се прави резервация в наши дни? И нямате компютър та да ви покажа къде отиваме? Горките вие, при какви условия само работите". Пуснаха ни без никакъв проблем. За сметка на няколко други пишман туристи, но това е друга история.

Влакът пристига в Солун към 7 сутринта. Би трябвало да е там в 5:30 часа, ама не става заради висенето на гръцката граница (което е неотменима част от екскурзията просто!). Слезете много бързо, купете си билетче за градски транспорт от павилионите пред гарата и хванете автобус #1, чиято първа му спирка е на двайсетина метра от централния вход на гарата. Слезте на последната спирка (около 10-15 минути пътуване е, не е никак много) и ще се озовете на автогарата. С леко подтичкване стигнете до гише #17 и си вземете билет за дневния автобус до Корфу, който тръгва 8:00 часа. Но, честно казано, според мен това си е mission impossible: я влакът ще закъснее повечко, я ще изпуснете единицата за малко, я билетите ще са свършили... Затова по-добре не си давайте зор, ами яваш-яваш стигнете до автогарата и си купете билети за вечерния автобус в 20:00 часа. Така ще имате цял ден за разходки из Солун -- има какво да се види и в никакъв случай няма да съжалявате.

От няколко месеца има два нови влака до Солун: единият тръгва в 7:00 сутринта, а другият е в 17:30 часа. Те са доста по-бързи от нощния влак -- твърдят, че пътуването излиза към 6 часа. Не сме ги пробвали обаче.

Другият вариант е да се вземе автобус от София до Солун. Второто ни пътуване беше именно така. Но не го препоръчвам -- автобусите не са много удобни, нито пък са по-бързи, а висенето на границата е абсолютно същото. Шофьорите са гърци и се държат мегагрубо с пътниците. Бе не си е работа.

Еднопосочният билет от Солун за Игуменица е около 25 евро. Гръцките автобуси са разкошни. Добре климатизирани, с много удобни седалки, чисти. Така че в това отношение пътуването от Солун до Игуменица няма да ви тежи. Обаче самият път... Първите 250-280 километра са по магистралата Солун -- Атина, която е с перфектно качество. Шофьорите поддържат много висока скорост (която не се усеща, защо автобусът вози мекичко) и изминават тази отсечка много бързо. Пътем ще минете покрай Метеора. Ако пътувате през нощта -- гледката е незабравима. Цялото място е осветено с многобройни ярки прожектори и изглежда доста извънземно. Макар че и денем не е незабележимо :-)

След Лариса пътят се отклонява през планините. И тук започва хорър сторито. Близо 150 километра по изключително тесен път с място точно колкото да се разминат две коли. От едната страна е скала, от другата те дебне урва, дълбока десетки метри. На всичко отгоре шосенцето се вие като змия — най-дългият прав участък е сигурно максимум 100 метра (и то чак при Янина, към края на пътуването). На всяко завойче има огромни огледала — за да се вижда дали отсреща не се задава друга кола и да се изчакват взаимно, защото е невъзможно две превозни средства да се разминат по ъглите. Максималната скорост, която може да се развие без открит риск да се сурнеш в урвата или да се размажеш на скалите, е към 35-40 км/ч. Четири пъти сме минавали този път, три пъти през нощта и един път денем. През нощта е тъмно и дори и да не спиш -- не виждаш много-много къде минавате. Обаче през деня няма как да си затвориш очите и усещането, че си на влакче ролъркостър, ама без предпазни колани, е страховито… Чувството, което те напада, когато установиш, че твоята част от автобуса виси извън пътя, е побъркващо.

И най-накрая стигате в Игуменица. Автобусът ви сваля на пристанището, кажи-речи пред касата, където си купувате билет за ферибота (около 5-6 евро на човек). Не си разтоварвате багажа от автобуса, той също ще се качи на ферибота. Който е ОГРОМЕН. Вътре има няколко кафенета (вземете си еспресо, че т. нар. гръцко кафе е нещо като шварц, ама по-гадно) и много диванчета, подходящи за изтягане и сладко додремване. Сладко, ама кратко -- след около 35-40 минути пристигате в пристанището на Корфу Таун, слизате от ферибота, качвате се на автобуса си (внимавайте да не се объркате, че понякога има 5-6 и повече даже еднакви бусове) и ви откарват на централната автогара на острова.

Добре дошли в Корфу.

Тук спират всички автобуси на острова. Условно се делят на два вида: сини и зелени. Сините са тези, които карат в Корфу Таун и близките му околности (до десетина километра от него), а зелените са за по-отдалечените райони. Доста редовни са, в това отношение няма да имате притеснения. И са чисти. Цената на билетчето за в самия град е май 50 евроцента (не си спомням със сигурност), до близките дестинации стигаше до 1,25 евро, а до най-далечните не беше повече от 2,50 евро.

Докато сте на автогарата може да свършите две полезни неща. Първо, проверете разписанието на автобусите за Солун, защото и двата пъти се оказа, че има разлика с предварително обявеното в Солун. И второ, минете през гишето Информация (дето е на края на паркинга) и поискайте разписание на местните автобуси. Ще ви дадат разпечатан лист А4 с ВСИЧКИ автобусни линии, както и карта на острова. Ама истинска географска карта. Безплатно. Защото сте турист, а тук за туристите се грижат добре.

Няколко полезни връзки:

На Посока.ком може да проверите за различни автобуси от София до Солун. Точно както и на сайта на Централна автогара, София.

А влаковите разписания са на страницата на БДЖ.

Ktel е автобусната компания на Гърция. Единствената :-) Разписанията им са горе-долу точни, макар че има някои разлики с действителността. Затова задължително проверявайте часовете на тръгване и пристигане на гишетата Информация.

Разписание на фериботите от Игуменица за Корфу пък са тук.

Ами май това е с транспорта. Изглежда страшно, но всъщност с Тото се справяхме без абсолютно никакви проблеми. Първият път като тръгнахме знаехме само как да стигнем до Солун и че след това ще трябва да търсим автобус за Корфу, ама без никакви подробности. Факт е, че в Гърция нещата са доста по-организирани отколкото в китната ни родина (макар че са далече от европейското ниво все още) и дори неопитни пътуващи като нас с малко питане успяват да се ориентират добре.

Как да стигнем до Корфу: Настаняване 1

Когато за първи път решихме да ходим на Корфу естествената ми реакция беше да се свържа с туристически агенции. И познай какви оферти ми направиха? За отсядане в Хилтън или Дивани Бей (двата най-луксозни 5-звездни хотела на Корфу) с all inclusive опция срещу някакви си 80-90 евро на човек. Викам им, че искам в по-обикновен хотел да сме и да е само със закуска (много е скучно да се храниш в хотела си), а те "Нямаме оферти като за вас". Нервирах им се ужасно и в рамките на три дни изрових сигурно двеста хотела онлайн, подбрах си тези, които ми допадаха най-много, изпратих им мейлове, от почти всички получих отговор, отсяхме най-добрите предложения, разгледахме отново снимки и отзиви от страна на туристи, отсядали при тях, и след една седмица имах резервация, която отговаряше на нашите изисквания.

На Корфу всички говорят английски. Може да е малко неправилен, със силен гръцки акцент, подпомаган от много жестове -- ама го говорят. В това отношение няма да имате проблеми в комуникацията. Съветът ми е хич да не се занимавате с посредници от България, само ще ви натоварят в цената, а грам няма да се мръднат да намерят прилични предложения с изгодни за вас условия.

Най-добре си направете резервация преди да тръгнете. Не, че като отидете на място няма да може да намерите къде да отседнете, ама все пак е по-добре поне за първите ден-два да имате осигурен покрив над главите си.

Първо, решете какъв тип почивка искате. Дали се изкушавате от 4 и 5-звездни хотели, дали харесвате по-малки семейни хотелчета 3 звезди, дали не предпочитате по-голямата независимост на студиата и апартаментите, които се дават под наем, или пък сте любител на къмпинг туризма и ви трябва само късче земя, където да си опънете палатката. Освен това ще се наложи да избирате между голям град (той е само един, Корфу Таун), туристически център (много хотели, само туристи, без местно население в околността), малко селце с по няколко хотела само... Отново зависи от това какви са плановете ви: "ставаш, закусваш и отиваш на плажа" или "ставаш, закусваш и се сурваш из острова да видиш колкото се може повече места, да поплуваш на всеки възможен плаж, да опиташ всички круизи с яхти, гмуркания, водни атракции" :-)

При първото си ходене на Корфу ние избрахме 3-звездния хотел Телесила в Контокали. Изключително чисто място, семеен бизнес, с отлично обслужване. Хотелът повече отговаряше на наши 4 звезди: климатик, сателитна телевизия, минибар, сешоар, прекрасна тераса, басейн и фитнес, ресторант... Цената през септември беше 48 евро за двойна стая с включена закуска на шведска маса. Контокали е малко селце с доста хотели (включително много луксозния Контокали Бей) на около 7 километра от Корфу Таун. Т. е. до него се стига със син автобус и билетче от 75 евроцента.

Недостатътък на хотела е, че е на Йонийското крайбрежие, където плажовете не са толкова красиви като средиземноморските, макар че все пак си ги бива. Пък и ние с Тото не си падаме много по хотелите по принцип. Предпочитаме по-независимо от обслужващ персонал настаняване -- студио или апартамент например, където не си оставяш ключа на рецепцията и не се очаква да даваш бакшиш на човека, дето ти отваря (напълно ненужно) вратата за да влезеш.

Когато водите кореспонденция с хотелиер или турагент имайте едно на ум по отношение на разстоянията, които ще ви цитират. Ако според тях хотелът е на сто метра от брега на морето, то се пригответе за поне 500 метра отдалеченост. За Телесила твърдяха, че е на 200 метра от плажа, ама се оказа, че са 200 метра по права линия. А като тръгнеш по улиците, които доста заобикалят... поне три пъти повече излязоха.

При второто ни ходене избрахме стая във 'вила на брега на морето' в Месоги срещу 32 евро за двойна стая. Видяхме снимки на вилата, изглеждаше доста привлекателно, затова без колебание преведохме предплата за 3 дни. Пристигайки на място се оказа, че сме се минали. Първо, Месоги е начинаещ туристически център. Което ще рече, че има само хотели, ама дори те не са много. За да обядваш трябва да трамбоваш до съседното курортче Мораитика, което е на 2 километра път пеша. Автобусът беше от зелените и съответно беше сравнително нарядко, да кажем веднъж на час (за сравнение Контокали разчита на 4-5 автобуса на час). Вилата изглеждаше ОК отвън, имаше огромен басейн в задния двор, ама отвътре беше много подтискаща. Стаите бяха недобре почистени. Отначало ни настаниха в стая, чийто единствен прозорец гледаше към една стена на около 2 метра от него! След като се размрънках, че ще се тръшна с тежка депресия, ни преместиха в стая с гледка към морето. Което си беше някакво подобрение, но определено все още не беше цвете за мирисане.

Затова още при първата ни разходка към Мораитика връхлетяхме в квартирно бюро и попитахме за оферти. Предложиха ни студио в Беницес (бивше рибарско селце, настоящ корфуански вариант на Лозенец например) срещу 25 евро. Отидохме да видим мястото и бяхме очаровани: студиото беше на 4 етаж в сграда на около 50-60 метра от морето. Имаше огромна спалня с едно двойно и едно единично легло, гардероб, тоалетка, маса, столове, бе всичко, което си трябва; кухничка с хладилник, мивка, печка, абсорбатор, прибори, дори електрическа кана; баня и тоалетна; тераска с изглед към морето. Не се поколебахме да го наемем.

Въпреки че бяхме платили за 3 дни -- стояхме само два в Месоги. Просто не ми издържаха нервите на теснотията и недобре поддържаната сграда. Не искам да кажа, че беше мръсно като в студентско общежитие например, няма такова нещо. Но след като си плащаш една немалка сума -- имаш право да изискваш да бършат праха в стаята, нали? А не само да минават подовете с един парцал. Та... пренесохме се в Беницес и не съжалихме нито за секунда.

Ще се опитам да кажа по няколко думи за всяко място, където сме били и за което съответно сме придобили някакви впечатления. Няма да съм изчерпателна, разбира се, пък и не гарантирам, че ще съм напълно точна -- все пак минаха 2 години от последното ни ходене на Корфу, всичко се променя твърде бързо в туристическия бизнес.

Как да стигнем до Корфу: Настаняване 2

С по няколко думи ще се опитам да разкажа за различните градчета, селца и курори, които посетихме. Вярвам, че не остана населено място по крайбрежието, през което не минахме :-) Пускам нещо като карта на острова (само населените места са обозначени) и започвам със столицата.

Corfu Map

Корфу Таун

Градът е красив, живописен, очарователен. Но и доста претъпкан и по гръцки шумен. Еклектична архитектура (венецианска, гръцка, френска, английска, средиземноморска...), ярки цветове, интересна растителност, прекрасен централен парк, Еспланадата, две пристанища, две крепости, разни паметници... има какво да се види. Та ако сте склонни да спите на непрекъснат градски шум -- рискувайте с хотел или апартамент там. Не забравяйте, че е доста по-скъп от всяка една друга точка на острова.

091-20040910-CorfuFortresses.jpg 113-20040910-CorfuTownViews.jpg 090-20040910-Canoni.jpg

Голямото му предимство е, че от комуникационна гледна точка е идеален: свързан е с автобус с всеки друг град, село, курорт, даже обикновена махала. На пристанищата може да си договорите круизи с развлекателни яхти. Ама пак си остава проблемът с крещящите гърци (те така си говорят, на много висок глас), пърпорещите скутери и мотори, бучащите автомобили... Твърде много шум според мен.

Курорти като за англичани средна ръка на средна възраст

Това са или изкуствено създадени курортни селища с много 2-4 етажни хотелчета от по 2-3 звезди, или бивши рибарски селища, в които има и хотели, и т. нар. студиа под наем. Съсредоточени са главно по Йонийското крайбрежие. На север от Корфу Таун това са:

- Контокали и Гувия. Двете селца са се почти слели, отне ни няколко дни докато разберем, че една тясна уличка всъщност е границата между тях. Плажовете са два -- един с жълт пясък и един с малки чакълчета. Разделени са от едно малко пристанище за яхти. Има сума ти ресторанти, кафенета и английски пъбове. Видяхме и 3-4 дискотеки, но не ги пробвахме, защото от миткане през деня вечер най-късно в 12 припадахме :-)

- Комено, Дасия и Ипсос. Отново групирани селца. В Комено има къщи и на местни хора, но другите две места са си чисти курорти -- само хотелчета. Плажът е чакълест. Има много водни колела, банани, джетове, разходки с яхти (ама истински, не рибарски лодки като по Черно море). Заведенията също са бол.

- Ачавари, Рода, Сидари, Карусадес, Арилас. Подобни на предишната тройка са. Забележителен е плажът на Сидари -- той е глинеста скала, размивана от вълните. И затова на около 20 метра от брега морето е жълто. А скалите са толкова накъсани, невероятна гледка. Отново хотелчета са дребни (но почти задължително всяко е с басейн), а заведенията -- многобройни.

На юг от Корфу Таун курортите отново са по няколко накуп:

- Гастури и Беницес. Бивши рибарски селца, сега са симпатични курорти от смесен тип -- и хотели, и студиа има. По дългата крайбрежна улица са наредени заведение до заведение. Плажът е смес от пясък и камъчета. Тук се намира Музеят на мидените черупки (малък, но забавен), а на крачка нагоре в планината е замъкът Ахилеон -- кътчето, което австрийската императрица Сиси си е построила за зимна резиденция. Разкошен е, със страхотна гледка и към Йонийско, и към Средиземно море. Градината е приказна също.

- Мораитика и Месоги. Съвсем нови са, Мораитика е по-развита, с повечко места за хапване и пийване. Месоги все още има много хляб да яде преди да заслужи името 'курорт'. Нищо забележително в тях няма. Плажът им е общ, с жълт пясък.

Местенца за по-млади и авантюристично настроени хора

Започвам с Кавос -- определено най-атрактивно за младежите място. На най-южния край на острова е, супер яки пясъчни плажове, малки хотелчета и бунгала, дискотеки на открито, джетове, скутери, ATV-та, курсове по гмуркане, парашутизъм, парапланери. Бе всичко! Сума ти народ, който се мотае из селцето по бански и татуировки само. Яка музика. Какво да добавя още... Ако бях 20-годишна -- само там щях да ходя!

Касиопи е другото забавно място. То е от по-смесен тип, не е толкова изявено младежко като Кавос, но пак привлича авантюристично настроените летуващи. Най-доброто за гмуркане място на целия остров. И с изключително добри цени -- между 24 и 28 евро за курс, оборудване, инструктор, който да ти държи ръката по време на гмуркането, общо към 4-5 часа.

Не пропускайте Палеокастрица в никакъв случай. На Средиземно море е и е малко по-трудно достъпно място, но пък е толкова красиво. Има повече от 10 заливчета с плажове от пясък и едри камъни. Водата е абсолютно кристална, видимостта стига до 30 метра, има страшно много риби, които плуват на самия плаж на цели ята! Страхотно място за гмуркане както и да го погледнеш.

123-20040911-Paleokastritsa.jpg 124-20040911-Paleokastritsa.jpg

В списъка трябва да включа Барбати и Нисаки. Не успяхме да стигнем до тях, защото са доста усамотени, асфалтовият път минава на няколко километра, а пътеките, които водят към тях, са много-много стръмни. Иначе гледани отвисоко са впечатляващи. Бтв при второто ни посещение яхтата на Ел Макферсън акостира именно на Нисаки -- мацката направи едно скоростно изкачване на най-високия връх на острова, Пантократор, поплува малко в морето и си тръгна на другия ден. Всички, и местни, и туристи, бяха много развълнувани от посещението й :-)

Отдалечени, идилични курорти

Най-хубавият плаж на целия остров е Агиос Георгиос на Средиземно море. Безкрайно дълъг плаж с най-фин златен пясък и много малко туристи :-) Защото е отдалечено, а и курортът е малък. Разкошно място.

075-20040909-AgiosGordis.jpg

Агиос Гордиос и Глифада също са усамотени, заградени от планини от всички страни, но имат повечко хотелчета и съответно туристи. Плажовете са страхотни, златен пясък, бистра вода. Красота.

Къде отсядат богатите

- Канони и Перама са най-гъзарските предградия на столицата. Там са мегаскъпите хотели, 5 звезди, частни плажове. Много е свежо, зелено, тихичко... когато не излита самолет от единствената писта на острова -- наполовина на сушата, наполовина в морето. Не пропускайте да вземете водно такси до Пондикониси (Мишия остров), където има древен манастир. Билетчето е 1-2 евро на човек. Друго интересно местенце е Влахерна -- църква, разположена мъничко островче на около 200 метра от брега. До него води бетонен кей.

080-20040910-Pondikonisi.jpg 081-20040910-Canoni.jpg 082-20040910-Pondikonisi.jpg 085-20040910-Vlacherna.jpg

- Пелекас привлича курортисти с голф игрището си и луксозните хотелчета с басейни, тенискортове, фитнес зали. Не сме го пробвали, просто защото е малко поотдалечен от брега на морето. Пък и голф... Не е в наш стил.

Други места, които посетихме, са град Лефкими (вторият по големина и първи по отегчителност, просто едно пристанище, нищо за разглеждане и правене няма там), езерото Корисион (всъщност лиман с огромен и съвсем пуст плаж с най-фин златист пясък и доста птички за наблюдение), Гардики (средновековна крепост), Ано Павлиана (най-зафичканото планинско село на света, без нито един човек по улиците, през цялото време се сещахме за Crimson Rivers), Гастури (обикновено планинско село с кръчма на центъра).

069-20040909-Korission.jpg 069-20040909-Korission.jpg

Като заключение последни две приказки по темата. Ако възнамерявате по цял ден да се припичате на плажа без да обикаляте много-много из острова -- изберете курорт на Средиземно море. Ако ще почивате спортно, предпочетете или Кавос, или Палеокастрица. Ако искате да поразгледате Корфу пък, изберете място близо до столицата.

И като стигнем до Корфу...

... какво можем да правим там ли? Каквото ни душа иска :-)

Както вече писах: автобусите, кръстосващи острова, са доста редовни, евтини, чисти, полупразни през септември. Може да се разчита на тях за придвижване. Но ако искате да сте напълно независими от чужди графици -- потърсете си самостоятелен транспорт. Вариантите са разнообразни:

1. Велосипед. При първото ни ходене наехме два планински бегача с олекотени рамки, дискови спирачки и не си спомням вече какви други екстри за пет дни срещу 15 евро. Да, точно така, излиза по евро и петдесет на байк на ден! Разходките с байк са отлично решение ако се придържате само към крайбрежието. Защото 'срединката' на Корфу е доста планинска и ако не сте в отлична форма -- може да изплезите език до петите. Няма да забравя как след 25 километра бъхтене от Контокали до Палеокастрица и след няколкочасово гмуркане из заливчетата просто поседнах в една маслинова горичка с два домата, сирене и грозде и дълго ОТКАЗВАХ да тръгна по обратния път.

2. Скутер (или както му викат гърците: механаки :lol:). Става дума за малките моторетки, дето половината остров се мотае с тях. Ако си падате по такъв вид транспорт -- сигурно ще ви е доста забавно да се придвижвате с тях. Цената за средноголяма Ямаха (като нашата) е 6-7 евро на ден. За наемането на това возило за ви необходими шофьорска книжка и някакъв документ, удостоверяващ къде сте отседнали.

3. Лека кола. Цените много варират -- от 16-17 евро на ден за най-миниатюрните Фиатчета до бая пари за джипове и прочие екстри.

4. ATV. Това са онези малки всъдеходчета, дето приличат малко на бъги, малко на недорасли джипчета. Аз карах такова :-) Супер е забавно, макар и малко трудно: дори и най-малката неравност по пътя може да ви прекатури. Отново е необходима шофьорска книжка. Цената на ден беше около 30 евро май.

И след като решите проблема с транспорта -- островът е ваш :-)

Плажните забавления са си ясни -- водни колела, джетове, парашути, банани... всичките ги има. За тях няма да пиша кой знае колко. Но определено бих ви посъветвала да посетите водния парк. Огромен е, със страшно много (и яки) атракциони, уютен, чист, подреден, зелен и красив. По наше време билетът през септември струваше 13 евро, сега гледам, че е повечко. Ама си струва. Плюс това плащаш билета и това са всичките ти разходи: паркинг, съблекалня, душове, шезлонги, чадъри, пързалки, басейни... всичко е включено в цената. Не е като на Златните, дето ако може -- и за въздуха ще те чарджнат отделно.

Не пренебрегвайте екскурзиите с яхти или кораби, струват си. Единият от вариантите е да опитате с големичък плавателен съд (като Британия например). Предимството е, че в цената на билета (около 15 евро на човек за 8-часова разходка) е включен и автобусен транспорт от хотела ви до пристанището и обратно. За обяд са осигурени сандвичи и безалкохолно. Моряците са в униформи и са едни такива чистички. Ама има много пасажери и е твърде загладено едно такова, малко изкуствено. От друга страна може да се качите на по-неформална яхтичка (като Ерос от Беницес) срещу 8 евро на човек. За обяд един от екипажа се метна във водата и след 15 минути излезе с няколко рибки и октопод. Докато ги приготвяше на открита скара на носа капитанът наряза краставици и домати за гръцка салата :-) Доста вкусно се получи.

Дестинациите на тези екскурзии са различни: ние ходихме до едно рибарско село, Сивота, на континентална Гърция, като пътем спирахме на разни островчета, влизахме в едни пещери, къпахме се на плажа, където е сниман филма Синята лагуна. Друг вариант е да се отскочи до Закинтос например. Избор има.

127-20040912-Islands.jpg 126-20040913-Caves.jpg 129-20040912-Sivota.jpg

И нещо, което не трябва да пропуснете: разходка с яхтата Калипсо, дето е с прозрачно дъно. Тя обикаля едни скали, където водолази хранят рибки, вадят разни раци и миди от дъното и въобще -- забавляват народонаселението с много пъстри гледки :-) На връщане се минава през една платформа насред морето, където има няколко дресирани морски лъва. Изпълняват разни номера, хапват рибка, смеят се на зяпачите... абе забавно си е. Билетчето за двучасов круиз е 5 евро.

148-20040915-Kalypso.jpg 152-20040915-Kalypso.jpg 159-20040915-Kalypso.jpg

Няма да пропусна да спомена отново за гмуркането. Непременно опитайте, няма да съжалявате.

Какво още да кажа? Освен да предложа да си отделите поне два дни за разглеждане на Корфу Таун. И да пиете кафе на Листън!

Весело изкарване~