Как да променим света

Oт около седмица чета няколко блога, посветени на отговорното отношение към живота. Нямам предвид интровертни и лигаво-сантиментални излияния тип „не ме разбират, околните са задръстени, чувствам се сам и предаден“, разбира се. Темите са съвсем различни: екология, технологии, свобода на личността… „какво от нещата, които не харесвам, мога да променя“. Ей такива неща.

Основната идея е, че инструментите, моделите и принципите за създаване на едно по-добро бъдеще са навсякъде около нас. Много хора работят по тези средства за промяна, но в различни, привидно несвързани сфери. Създават неща, които дават възможност за значима промяна, но те са отделени, несвързани елементи. Т. е. по-хубавият свят е тук. Това, коетo трябва да се направи, е просто да сглобим отделните му елементи.

Пример за такъв блог е A Few Things Ill-Considered. За мен беше изключително интересно и важно да прочета ръководството Как да говорим с отричащите глобалното затопляне, написано от Коби Бек. Наистина, дори и днес има хора, които отричат проблемите с климата: позициите им варират от „няма такова нещо“ минават през „нямаме вина за случващото се“ и стигат чак до „твърде късно е да се направи нещо по въпроса“. И докато самооправданието и скептицизма за бъдещето са на пръв поглед разбираеми, то твърдението, че всичко е наред и няма такова нещо като климатична катастрофа, определено буди недоумение как може някой да е толкова късоглед. И когато говорим с такива хора – да им посочим очевидните неща, които всички (без тях) знаят, не е достатъчно. Това, което трябва да направим, е стъпка по стъпка да оборим всеки един от старите им (но толкова ‘близки до ума’) аргументи.

Коби Бек е направил точно това.

Ръководството му е одобрено и от учените от Real Climate, занимаващи се с промените в климата – и ако е добро за тях, то определено е добро и за нас, нали? Коби Бек е оборил твърдения като „това е естествено природно явление“, „по-топлият климат е ОК за нас“ и ‘любимото’ „няма такова нещо като глобално затопляне!“.

Приятно четене~

Коментари

  1. Gravatar Орлин
    22:10:29 ч., 19.03.2006 г.
    1

    Добре де. Аз пак да питам.
    Аз лично не познавам нито един, който да отрича климатичните промени, по-скоро – масовото множество е точно в обратната крайност. Но може би в Канада е пълно с неверници? И сигурно за там е много актуално да се води просветителска борба с тях? Но като говорим за проява на лична отговорност към заобикалящите неща и за лично участие в промените към по-добро (или противодействие на промените към по-зло), то не трябва ли да е нещо повече от водене на разяснителни мероприятия? Просто така, си питам. Блоговете иначе и двата на човека са много интересни.

  2. Gravatar Антония
    00:01:16 ч., 20.03.2006 г.
    2

    @Орлин: разбира се, че трябва не само да говорим 🙂 Според мен най-важното е да променим собственото си поведение. Например ако всички пестят електроенергия, ако купуват само екологично чисти продукти, ако не замърсяват – нещата ще се пооправят, нали. Под замърсяване нямам предвид само да не хвърлят боклуци по тротоара (макар че това е също много важно), а и да не карат 20-годишни брички, които да бълват пушеци като за световно. Трябва да се ходи повече пеша, да се кара колело, а ако все пак се налага да се ходи някъде надалеч – да се пътува или с градски транспорт, или с такси. Не трябва да се пръска моравата пред къщата с промишлени пестициди, хербициди и торове, защото така се трови водата. Да се използват органични продукти. Дори препаратите за миене на съдове трябва да са bio-degradable.

    В нормалните държави можеш да избираш електрическата си компания. Да, токът, получен от възобновяеми източници все още е малко по-скъп от ‘петролния’ и ‘въглищния’. Но няма ли да се чувстваш много по-добре, ако знаеш, че ти си направил всичко, което зависи от теб, замърсителните гадове да фалират поради липса на клиенти?

    Мога да дам още един куп примери за екологична осъзнатост (да не забравяме бойкота на отсечените коледните елхи, които са ми ама много голяма болка!). Това са все неща, за които в България няма ама никакъв awareness. Българинът си вика: „Бе на мене заплатата ми е колкото да не умра от глад, с каква екология ме занимаваш“. Да, ама утре като почне да умира не от глад, а от мръсотия, кой ще му е виновен на нашенеца? Така че не бива да се подценява популяризационната дейност. Както вчера вече писах – нашето поколение е загубено за каузата. Но поне децата ни да имат акъл и да не повтарят нашите простотии…

  3. Gravatar Орлин
    02:13:59 ч., 20.03.2006 г.
    3

    Според мене, въпросът е малко по-друг. Ако и да има връзка между екология и климатични изменения, то все повече и повече тази връзка се разкъсва и двете се отдалечават и стават независими едно от друго (е, образно казано, поне). „Малката екология“ 🙂 – как звучи само 🙂 – сигурно е добре и отлично, но истината е, че именно популярните „нормални държави“ са тия дето ще ни пратят в климатичния Апокалипсис – и то в рамките на следващите 10-20-30 г, а за след 50 пък съвсем. Само данданията около протокола от Киото е достатъчна, за да ни стане ясно, че и това (предпазването от увеличаване на вредното влияние на цивилизацията върху климата, дори не и намаляването му) превръщат в бизнес, а да не говорим, че най-„нормалната“ държава на света САЩ за по-просто направо не признават „Киото“ (щял да им се отрази негативно на икономиката), въпреки че са най-катастрофогенният фактор за климата.
    Ние – малките и невъзпитани екологично, колкото и да се превъзпитаме, и най-екологичните дори да станем (дано стане), но с това и на една йота няма да променим приближаващата се катастрофа, докато първо онази държава, а след нея и другите „нормални“, плюс тук-таме и няколко недотам нормални (Русия, Китай, Индия и още няколко) не направят нещо – политическо по въпроса.
    Неотдавна в САЩ се вдигна доста голям шум (а и още се шуми) около това, че администрацията е оказвала натиск върху учените да не акцентират толкова върху климатичните изменения и за застрашителното им ускоряване и глобалното затопляне. Въпросът, значи, мисля аз, не е само в това всеки един да е „чист пред съвестта си“ индивидуално, но и обществото (явно не нашето, а именно „нормалното“) да се осъзнае и да окаже натиск върху необходимите политически решения, които единствено могат нещо да променят – или поне да забавят. Иначе следващите поколения все по-често ще изпитват на гърба си и ще чуват за наводнения, урагани, други природни катаклизми и все по-малко ще знаят какво е това пролет, меко приятно лято, дълга красива топла есен и приятна и празнична зима.
    С което никак не искам да кажа, че трябва да го ударим на безхаберие и на „след мен и потоп“ (и без това е неизбежен), напротив. Исках само да направя диференциацията. И моля за извинение за прекомерното разпростиране :).

  4. Gravatar Антония
    02:46:58 ч., 20.03.2006 г.
    4

    Съгласна съм с теб. Да, след като променим самите себе си и поведението си като потребители – трябва да окажем натиск и върху управляващите. Но не върху самите политици, а върху компаниите, които ги контролират. Защото като човек, който мъничко е запознат с политическите процеси, знам, че всъщност всички решения се взимат в името на една или друга икономическа кауза. Сам казваш, че САЩ не искат да се присъединят към протокола от Киото, защото това ще повлияе зле на икономиката им. Ако ратифицират пустия протокол големите компании ще трябва да ограничат разхода на енергия (защото най-големият ‘производител’ на парникови газове е енергетиката, нали така). Т.е. ще трябва да търсят нови технологии, да влагат средства в разработки, да загърбват know-how… все разходи/загуба на приходи. Пък и петролните компании ще бъдат прецакани. А те са огромна сила и не пускат парите и властта ей така. Въобще както и да го погледнеш – всички големи корпорации ще са недоволни.

    Според мен има един-единствен начин да се повлияе на неекологичните производства – с потребителски бойкот. Ако никой не купува електроенергия, произвеждана с твърди горива (най-мръсния начин), то кой ще тръгне я произвежда? Или пък всички изведнъж зарежат огромните SUV и предпочетат хибридни автомобили, дали Hummer ще продължават да харчат 35 на сто? За да се обяви такъв бойкот обаче хората трябва да знаят за вредите, които те косвено (като потребители на неекологични стоки, продукти или услуги) нанасят. И тук се връщаме към точка едно: човек да е информиран 🙂

    А по отношение на САЩ: копелета са, мамка им, няма какво да говорим по темата. Обаче днес прочетох, че през 2005 г. производството на енергия от вятъра е 9149 MW, а през 2004 г. е било 6831 MW. Т.е. значително процентно увеличение, макар и за мащабите им да е все още капка в океана. От друга страна пък губернаторът на Орегон Тед Кулонгоски обяви вчера, че до 2010 г. всички щатски/държавни агенции ще преминат изцяло към потребление на енергия от възобновими източници. И британското правителство е разработило програма, според която до 2010 г. 10% от произведената енергия ще бъде от възобновими източници. За Австралия хич няма и да споменавам – там алтернативните източници на енергия са на висока почит. Преди време бях писала структурата на енергопроизводството във Финландия – 22% са от въздуха, водата, слънцето… Значи – има светлинка в края на тунела. Дано само не се самозатрием докато я стигнем.

  5. Gravatar Орлин
    13:49:30 ч., 20.03.2006 г.
    5

    Да, така е. На бойкот обаче поне в обозримото бъдеще малко трудно можем да разчитаме 🙂 – прекалено ни е силно желанието да живеем в „идеалното консумативно общество“, в което максимално голямата кола и ред от сорта са основополагащи камъни :). Заради това лично аз разчитам на хладния научен анализ и студени научни данни, които белким най-сетне стреснат когото трябва – и политици, и корпорации, а и обществото, което също да помага, оказвайки натиск. Естествено, че за целта трябва да сме информирани 🙂

  6. Gravatar Антония
    14:35:13 ч., 20.03.2006 г.
    6

    Аз обикновено давам пример с моето семейство: и ние с мъж ми, и брат ми и снаха ми имаме достатъчно високи доходи, че да си купим нови коли от приличен клас. Да не споменавам, че мъж ми има право на служебен автомобил. Обаче сме направили своя избор: пътуваме с автобуси, маршрутки и таксита (най-често :oops:). Не купуваме продукти на компании, които са се компроментирали в нашите очи с неекологичността си. Опитваме се да поддържаме чисто не само у дома си, но и в околността (Тото снощи намери пластмасова бутилка, търкаляща се по стълбището, вдигна я и я изхвърли в нашия кош, не я остави за чистачката, която тази сутрин почисти входа ни). Сложихме енергоспестяващи лампи (макар че аз малко мърморя – искам ги по-ярки). От сайта на WWF научихме кои производители на тоалетна хартия са по-отговорни и вече взимаме само техни продукти 🙂 През декември не се свеня да кажа на всеки, мъкнещ отсечена елха, че е УБИЕЦ. И така… Тези наглед дребни неща са началото. Обърни внимание, че ние не сме някакви маниакални привърженици на Green Peace и/или Peta, няма да тръгна да се връзвам по дървета, нито пък ще престана да ям месо. Крайностите са ни чужди. Просто се опитваме да живеем колкото се може по-отговорно. А това не е никак сложно. Само трябва да ти пука.

  7. Gravatar turin
    15:44:30 ч., 20.03.2006 г.
    7

    Да, права си, че това с личното отношение е „правилният начин“. Лошото е, че не зная доколко наистина е „правилен“ – просто не е ефективен. Със всичко съм съгласен – и аз съм същият, и аз така се отнасям към нещата. И макар ние да нямаме възможност да си купим голяма кола, пак компенсираме, защото аз съм принципно против автомобилния транспорт. 😉
    Но исках друго да кажа в този разговор. Понеже цялото ми семейство (без моя милост) са електроинженери и са/бяха в родния бранш на енергетиката, имам малко по-конкретна представа (надявам се) от общоприетата. Дълго съм говорил преди години с баща ми за енергоспестяването, за възобновимите източници и за екологично чистите производства. Изводът, който винаги се достигаше беше, че съвременното общество чисто и просто консумира толкова огромни и чудовищни количества енергия, че и в най-добрия случай процентът на енергията от възобновими и екологично чисти производства ще е нищожен.
    Баща ми дори беше правил една вечер, при такъв разговор, подробно и дълго изчисление, тръгвайки от големия си опит и от многото си наблюдения на енергетиките на различни страни.
    Изводът беше, че е по-добре да се инвестира в пречиствателни станции и в подобряване ефективността на производството (1) и в образоване на обществото да се опитва да консумира поне малко по-малко (2), отколкото да се строят нови ветрени, водни, слънчеви и т.н. централи.
    Единствената съвременна и развита технология за добив на енергия, която се открояваше, беше тази на АЕЦ. Атомната енергия се оказва най-чистият екологично и най-евтин ресурс, който е и най-бавно изхабяващ се.

    Защото например да вземем водните електростанции. Понеже много хора казват „да построим ВЕЦ-ове, да построим ветрени централи и ще имаме чиста природа и много енергия“. Това е мит. В България, например, водните ресурси се експлоатират максимално вече десетилетия наред. Дори са построени язовири и цели каскади на почти немислими места. Всяка река, която може да задвижва турбина у нас, е „впрегната“. По подземни тръби са „преточвани“ родите на не една и две малки реки, за да бъдат вкарани в басейна на близък язовир. На много места малките планински реки по тази причина са пресъхнали и селата са логично запустели без водата.
    И въпреки това енергията от ВЕЦ-ове у нас се използва най-вече за компенсиране на пиковите часове. Защото ВЕЦ-овете са по-малко „инертни“, погат да се пуснат за минути. За разлика от ТЕЦ-овете. Нашите ВЕЦ са нещо като „аварийни акумулатори“ на страната…

    И заради тази водна енергетика са пресушени реки, подпочвените води са спаднали на много места, залети са цели села заради язовири, променени и разрушени са много екосистеми, пресушени са блата с редки видове птици и т.н. Язовирите при силни валежи крият опасност от наводнения при преливане. И могат лесно да бъдат заразени, оттам и стават опасни за големите градове, защото на всичко отгоре се ползват и за питейна вода.

    А за ветрените централи няма какво да говорим – бяхме пресмятали и това… Отчайващи бяха числата и за вятъра и за слънчевите батерии. Капка не в морето, а в океана…

    И знаеш ли кое е най-лошото в тази картинка… – ами това е затворен кръг. Защото стоките, които са биоразтворими, енергоспестяващи и екологично чисти, най-често имат енергийна цена на производството си в пъти по-голяма от другите стоки… А пък енергията за да се произведе, трябва да се пресушат планини, преградят ветрове, или да се изгорят купища въглища. Което пък прецаква природата директно…

    Такива размисли все ме връщат към атомната енергетика… Ако всички сметки показват, че е най-евтина, най-ефективна и в същото време екологично най-чиста, защо тогава има настроение срещу АЕЦ-овете?… Обяснявам си го със силното лоби на петролните компании. И на цялата индустрия, екплоатираща нефта и въглищата. Всъщност май наистина протоколът от Киото е най-доброто в тази сфера. Защото решава проблеми, възникнали от промишлеността и икономиката именно по икономически начин.

    Малко дълго стана, извинявам се 😉 Но ще ми е интересно да чуя мнения. Антония, мерси за повдигнатия въпрос 😉

  8. Gravatar Антония
    17:07:36 ч., 20.03.2006 г.
    8

    Оо, радвам се, че темата те интересува, определено 🙂 Не мога да говоря по точките с енергетиката, много съм далече от техническата част на проблема, признавам. Но има няколко неща, които ще ми е интересно знаещ човек да изкоментира:

    1. Във Финландия 22% от всичката произведена енергия е от възобновими източници, а страната е с една от най-запазените екосистеми в Европа. Знам, че развиват атомна енергетика (чийто почитател съм определено и никога не съм разбирала защо разни фанатици искат да я забранят; заради складирането на отработеното гориво ли?), но повече от 1/5 да е от разни екзотични неща като black liquor (kakвото и да значи това) и трици, останали от дърводобива и дървопреработването…? Бтв ВЕЦ-овете са само 2%, въпреки че Финландия е известна като страната на 1000-та езера. Или 10000 бяха? Не помня 🙄 Както и да е – идеята ми е, че renewable energy явно не е екзотика, нали?

    2. Защо не се полагат повече усилия за впрягане на слънчевата светлина? В Ню Саут Уелс 33% от енергията за домашно ползване е слънчева. И всъщност защо чак в Австралия те пращам – просто слез малко на юг и виж как в Гърция всяка къща си има слънчеви панели. Да, там времето е по-благоприятно отколкото в България, но все пак и тук има градове като Пловдив, Петрич, Сандански и т.н. дето кажи-речи цяло лято пече.

    3. Отново за Австралия ще кажа – до 2010 г. 10% от енергията им ще е от вятъра.

    4. В Холандия от 15 години май вече правят опити да добиват енергия от приливите. Последно преди няколко месеца четох, че цяло експериментално селце на крайбрежието живее изцяло с тази енергия. Но все още цената била твърде висока, защото разните му турбини и прочее джаджи били много скъпи. Прототипи и т.н.

    5. Тото ми подсказва, че и в Япония имат приливни електроцентрали, но трябва да потърся малко повече инфо по въпроса, не съм чела достатъчно.

    6. Отново в Япония преработката на битовите отпадъци е издигната в култ. Или точна наука 🙂 От битовите отпадъци добиват разни биогорива, които са много по-чисти от петрола, въглищата и природния газ.

    Буфф, мога да давам още десетки примери за единични инициативи, а всъщност въобще не съм чак толкова запозната с темата. Абсолютен лаик съм. Затова и ми е интересно: само политически ли са мотивите да продължаваме да дълбаем дупки в земята и да горим неща, които остави, че са на привършване, ами и замъсяват зверски? Има ли по университетите специалности като алтернативна енергетика? Учи ли се въобще нещо, свързано с renewable energy? И въобще – ако запитам някой наш народен представител какви са плановете за задоволяване на енергопотреблението в страната след като затворим и другите блокове на Козлодуй, а не успеем да построим Белене… ще може ли да ми каже и една дума? Или ще си мисли, че го поднасям, както ги изпързаляха с въпроса за българо-нубийските отношения?

  9. Gravatar turin
    17:55:38 ч., 20.03.2006 г.
    9

    Аз също не съм специалист, но предизвикателството ти е добро и ще опитам да помисля повече по въпросите ти. И ще ги задам при възможност скоро. Ще поговоря пак с баща ми, например 😉
    Но нека ти напомня нещо – всъщност енегрията не произвежда от нищото… Както със всяко друго нещо във вселената, става дума за преобразуване от една форма във друга.
    В този смисъл – всеки „добив“ на енергия прецаква нещо! Казваш за приливни електроцентрали – да, още навремето имаше статии в „Природа и знание“ по темата. Изобщо не е нещо ново, просто се „скатава“ по политически/икономически причини. Но и при приливните централи се разрушават екосистеми! Колкото и да внимаваме, всяка намеса на човека е катастрофална. Защото добивайки енергия, превъзмогваме себе си, излизаме от природната си роля на „консумиращи малко“. Излизаме от природността си и на практика работим срещу природата.
    Никой не може да изчисли с достатъчна точност какъв ще е отрицателният ефект върху екосистемите от една малка ВЕЦ дори, какво остава за нещо по-мащабно.
    Ветрените централи спират ветровете – строят се на силно ветровити места и след построяването им природата трябва да се приспособява към липсата на вятър „отатък балкана“. ВЕЦ-овете прецакват реките и екосистемите, градени с векове. За въглищата направо не искам да говоря – там е природен геноцид направо… Особено с откритите рудници, като около долината на Марица у нас. За приливните централи съм чувал най-малко, признавам си, но те са и най-слабо разпространени. Сигурен съм, че има хиляди фактори, с които трябва (и няма да могат) да се съобразяват – миграции на риби, области на корали или миди, изобщо всичко, всичко… В моретата е много по-навързано всичко, отколкото на сушата.

    Та затова си мисля, че единственият наистина читав източник е ядрената енергия. АЕЦ-овете са най-незасягащото природата производство на енергия. Наскоро казаха, че най-накрая в Китай (май) са започнали производство на прототип на система за студен синтез. Това сигурно ще е следващата революция в енергетиката, очаквана много десетилетия вече. Ядрен синтез и ядрен разпад – всичко друго замърсява и уврежда невъзвратимо природата.

    А за нашия АЕЦ в Козлодуй причината да го затворят европейците е ясна – АЕЦ Козлодуй е най-голямата мощност в Европа в момента, ако не се лъжа. И въпреки че е толкова мощен (може след последните закривания на малки реактори да не е вече толкова мощен…), отговаря на всички европейски стандарти за безопасност, че дори и ги надхвърля. Евро-инспекторите са им падали ченетата, като са гледали изпитанията за съвместимост…
    С две думи – яд ги е, че нямат такава мощност. Във Франция, която се хвали, че има голяма атомна енергетика, има много централи (май над сто, забравил съм колко…), но всичките са джуджета, в сравнение с „Козлодуй“.
    Никой няма да приеме в някаква „измислена“ страна като нашата, да се намира най-голямата атомна мощност в нова обединена Европа. И не само това, ами и цяла армия от специалисти, които „бълва“ ТУ.
    Другата причина е, че никой в Европа не е погребвал толкова голям реактор. Погребвали са учебни и други миниатюрни реакторчета, но никой все още не е погребвал голям реактор, като тези в Козлодуй. Те и старите, малки реактори пак са си големи за евро-мащабите 😉 Искат да ни използват като опитни зайци, за да видят как се погребва реактор, как се закрива АЕЦ. И да натрупат ноу-хау, за да знаят как те да си закрият след време техните.
    Не че има технологична нужда да се погребват реакторите на Козлодуй – напротив, напълно опиративни са си, и имат аванс на сигурността над евро-стандартите…
    Абе гадна работа. Но определено си заслужава обсъждане в публичността! 😉

  10. Gravatar Орлин
    10:02:04 ч., 21.03.2006 г.
    10

    Без да съм специалист (всъщност никакъв не съм, само – както казва домакинята 🙂 – се старая да бъде колкото е възможно „информиран“ човек), чувал съм, че голямо бъдеще имат т.нар. „горивни клетки“ (fuel cells) на основата на водорода (добиван от водата) и кислорода от атмосферата. Счита се, че до 10-тина (айде и 15-20 да са) години ще изместят напълно двигателите с вътрешно горене.
    На изкопаеимите горива (нефт, въглища, газ) им дават още максимум 30 г живот до изчерпването им, след което се вещае истинска и крайно драматична съдба на съвременната индустриална цивилизация. Явно е, че нещо трябва да се направи? Дали дотогава най-сетне термоядреният синтез (мин.г. най-големият световен експериментален реактор започна да се изгражда във Франция с международни усилия) ще може да бъде разработен до състояние на функциониране? Някои прогнози са, че това няма да е възможно до 50 г. Говори се и за хелий-3, които бил в големи количества на Луната, но дали и кога ще може да бъде използуван за производство на енергия?
    Така или иначе, всичко това е въпрос на бъдеще. И вероятно преходът от сегашните енергоизточници към новите такива на бъдещето няма да е рязък и еднократен процес. Следователно, и да има отношение към забавянето на вредното влияние върху климатичните промени, то ще е въпрос на доста далечно бчъдеще. А глобалното затопляне и последиците от него се случват днес (ето и сега в Австралия има ураган от мащабите на Катрина) и са резултат преимуществено на дейността на високоиндустриализираните държави, които продължават да пълнят атмосферата с въглероден двуокис (за да имат корпорациите максималната печалба, но и населението за да живее „нормално“, сиреч консумативно).
    От което пък на свой ред заключавам, че нещо друго трябва да се направи – и то скоро, и то ефикасно – защото очаквайки изброените пожелания, междувременно ще сме заживяли на една наистина разгневена планета. Кое да е това друго? Deus ex machina явно трудно можем да се надяваме да е. Индивидуалните действия, без да ги отричам ни най-малко, са повече въпрос на стремеж към „чиста съвест“, отколкото да са решаващият фактор.
    С една дума, не виждам друго, освен: 1/радикално напредване на науката в посока на разбиране на механизма и процесите на климатичните промени; 2/и като последица намиране на нов и ефикасен начин за влияене върху тях, основан на радикално нови научни методи; 3/плюс, разбира се, без малко късмет няма да се размине – например, надеждата, че природата (атмосферата, океаните, амазонската гора и т.н.) ще се окаже по-устойчива и по-мощна от зловредното въздействие на човека :).
    И връщайки се към темата на текста, към който са и тези коментари, очевидно е, че колкото повече информация има по въпроса и колкото обществото (и индивидите) са по-осведомени, толкова и повече обществото ще може да въздейства в посока разрешението да бъде намерено. Едно, че е необходима политическата воля, второ, че са нужни вечните пари – и двете трябва да бъдат намерени, за да може и да бъде постигнат наложителният научен пробив в тази посока.

  11. Gravatar zImage
    10:46:19 ч., 21.03.2006 г.
    11

    При много от коментарите на подобна тема (не само тук, а изобщо) забелязвам някакво безсилие. Отношение от типа „нищо не зависи от нас“, „трябва онези горе да решат“, като „онези горе“ са политици или пък управляващи на големи корпорации. Аз обаче не съм съгласен. Нали хората са тези, които избират правителства и са потребители на големите корпорации? Хората могат и да свалят правителства както и да бойкотират стоките на корпорациите, а какво е един продавач без купувачите си? Според мен решението на проблема е изцяло в наши ръце и най-трудната част е да се изключат хората от консуматорската матрица и да започнат да мислят самостоятелно и отговорно. Тази част за съжаление ми изглежда доста трудна, та може да се окаже все пак, че всичко е в ръцете на политиците и големите корпорации, които програмират матрицата 😐

  12. Gravatar turin
    11:38:18 ч., 21.03.2006 г.
    12

    Аз съм съгласен, че всичко зависи от хората, с две ръце съм „за“! 😉 Ако по-горе съм прозвучал по-мрачно, то е защото всичко зависи от хората, но не пряко. Пряко зависи от политиците и от големите пари. А обществото има нужда от посредници, от публицисти. Моята най-голяма надежда е блог-публицистиката, защото е чувствителна и динамична. И не е зависима.
    Така че прав си, да – трябва да се действа тук и сега и то да се действа лично. Аз от доста време не газя по малкото останали тревни площи в града и знам, че с това не променям голямата картина, но правя така, че „да има значение“. Поне за мен и за хората, които ме виждат…
    За бойкота – да, добра идея е. Това, което казвахте за бойкот на стоките, произведени със замърсяване. Или за закупуване на ток от чисти производства. С приватизирането на електроразпределенията и това ще стане възможно и у нас. Но аз например не зная какво да купувам и какво не – по етикетите не пише…

    Само трябва да пишем в мрежата за тези проблеми, да бъдем всички публицисти. В истинския смисъл – „посредници на публиката“. Затова казах, че по-ефикасното е да се образова обществото да консумира по-малко и в същото време да се разработват чисти технологии. Само едното от двете няма да проработи – трябва двете в комбинация 😉

  13. Gravatar Орлин
    15:25:34 ч., 21.03.2006 г.
    13

    Синдромът „от мен (нас) нищо не зависи“ звучи сам по себе си грубо и обидно (най-малкото, защото ни лишава от илюзията за свободна личност с право на своя свободна воля и свободен избор). Но здравият разум подсказва, че трудно можем да очакваме уяденото ямериканско общество да се откаже от 9/10 от символите си, които го правят мечтано уядено. Както впрочем и всяко друго, което и да е било общество. Според моето „имхо“ 🙂 индивидуалната отговорност е без съмнение важна, но решаващото е – това и тези (демек, науката и учените), които могат да намерят разрешението – да имат възможностите и условията за това. За целта, обществената подкрепа е решаваща, но само тя надали е достатъчна. Индивидуалните действия и протести (от рода на тези на грийнпийсовците или антиядрениците и т.н.) страдат от недостатъка на „фиксираността“ (в психиатричния смисъл на думата) и съответно загуба на представата за „цялото“ и „общото“ (а няма как – всичко е взаимозависимо, както отбеля turin) и единствената полза (има все пак някаква) е привличането на вниманието върху този или онзи проблем. Борбата за запазване (ако не за възстановяване) на сегашното макар и крехко, но все още съществуващо климатично равновесие изисква обаче съвсем друг и радикално различен подход: прекалено много неща са свързани и прекалено в едромащабен план трябва да се разглеждат.
    Във всички случаи, вниманието – и на публиката, и на отделния човек, и на властта, и на големите мангизи – трябва бързо, но пък много силно да се концентрира върху проблема, преди да е стаанало фатално късно.
    Ще ми се да вярвам, че не е невъзможно.

Leave a comment