За Япония
Вчера попаднах на една странно-забавно-познавателна книга, за един ден я изгълтах и веднага бързам да споделя. Става дума за Japan in a Nutshell – книгата, която професор Соломон написал за непознатата, традиционната, истинската Япония.
Далече отвъд морето се намира загадъчната Япония. Древни храмове, сумисти, Зен учители, хотели-капсули, Фестивал на смеха, птички-ясновидци, хайку поети, духове, щурци-свирци, майстори на чайната церемония, поклони, Фестивал на мъртвите, самурайски филми, роботи… всичко това накуп не прилича на нищо друго по света. Нека ви разкажа за Япония.
—Professor Solomon
Книгата се разпространява свободно. Може да я свалите от тук. Заслужава си, ще научите един куп неща. Като например:
Какво не бива да правите в Япония
1. По време на чайна церемония не искайте друга напитка.
Не, не може да помолите за плодов чай, кафе, безкофеиново кафе, газирана вода, кола, минерална вода, каквото и да е. Съгласно традицията ще ви бъде поднесена чаша зелен чай, приготвен по един и същи начин за всеки от участниците в церемонията. Приемете тази традиция и й се подчинете.
2. Сред нещата, които не може да правиш с пръчици за хранене, са:
a) ръчкане на храната и разстилането й по чинията;
б) забучването на пръчиците в купата с ориз (това се прави само на гробищата по време на церемонии за умилостивяване на духовете на умрелите);
в) захвърляне на пръчиците върху масата – трябва да ги положите върху салфетка и да ги завиете с нея;
г) поставяне на пръчиците на главата все едно са рога (е, ако всички на масата са злоупотребили с огромни количества саке… може и да ви се размине).3. Не заливайте ориза със соев сос.
Защото купата ориз е най-завършеното нещо на света и е свещена.
4. Не използвайте сапун в обществените бани.
Това е сериозен гаф.
5. Не обърквайте багажните клетки на гарата с хотели-капсули.
Без коментар.
И докато си на сайта на проф. Соломон – хвърли един поглед на ръководството му Как да намериш изгубени предмети. И помни, It Wasn’t You 😆
11:29:38 ч., 11.01.2007 г.
Утре събират японците в посолство им в София,за празнуване на тяхната Нова година.Ще ги разпитам по пътя как празнуват те:)
11:32:38 ч., 11.01.2007 г.
Ииии, разкажи след това, моляяя!
12:18:37 ч., 11.01.2007 г.
Ама що да не използвам сапун в банята?! 😕 И аз обичам оризеца ми да е със соев сос 🙁 Японците са лами! 😛
12:40:20 ч., 11.01.2007 г.
Да беее… А ей преди малко Тото ми чете за това, как пустите японци почти изтребили някакъв вид риба тон, защото я ловили без да се съобразяват с международните съглашения за риболова. Много са гадни.
12:47:27 ч., 11.01.2007 г.
Дали ще ни е толкова весело, ако професорът дойде в България и разкаже и за нас по същия начин? Или на него ще му е весело, ако прочете съвет от рода на това, че няма да е възпитано навръх Деня на благодарността, примерно, да поискаш от домакините вместо парче от пуйката да ти сервират БигМак или хотдог? Много смешно.
Както и да е. „Всеки с капризите си“, както казваше някой.
12:52:34 ч., 11.01.2007 г.
@illa: мисля, че бъркаш. Книгата не е подигравателна. Напротив, доста информативна е. Хвърли й един бърз поглед, ще се убедиш, че е писана с уважение и ако не с пълно разбиране – то поне с опит за обективност.
А специално точка 1 от списъка с нещата, дето не трябва да правиш в Япония, е по-скоро закачаща се с американците и навика им да носят културата си със себе си където и да отидат.
12:57:35 ч., 11.01.2007 г.
Антония,на пук на мен цяла зима не заваля повече от 5см сняг в Шипка.Мамка му и прасе!
Обаче казаха,че след 15.ти започва да застудява и се очакват превалявания от сняг.На пук на теб!Нях, нях, нях 🙂
П.С.:На 14.ти летя.Защо не завали утре още:(
13:11:18 ч., 11.01.2007 г.
@maumyh: хич не си честен! Тръгваш си и оставяш снега тук!!! Това не е никак по другарски пък… 😛
14:08:17 ч., 11.01.2007 г.
Антония,а случайно това ,че не заваля малко повече сняг какво е?
Аз за това ли стоях 7 месеца с надежда зимата да е студена и красива?
14:09:59 ч., 11.01.2007 г.
Чудя се,защо въобще донесох дебела блуза.Само по къс ръкав съм ходил.
18:04:36 ч., 11.01.2007 г.
Прекрасен пост:) Зариби ме да си сваля книжката да я прочета. А за зеления чай – имам една позната която учи в Япония и веднъж ни приготвя. Ритуалът наистина е много интересен…но за вкуса на чая не мога да кажа същото:)