След

Хубави дни бяха. Страшно много хора ми се обадиха и ми писаха, много светло ми стана. Благодаря ви! И да се извиня на хората, чиито позвънявания пропуснах. Съжалявам, по едно време бях спряла звука на телефона, нямаше как да отговарям. А исках.

Свещичките на тортата бяха много, изпоизгорихме си пръстите докато ги запалим всичките. Намислих си желание, усмихнах се на всички, поех дълбоко дъх и се опитах да ги загася. Дааа… ама те били от специален магазин – и се саморазпалват 😳 Сума ти време се мъчихме. Хем се съюзихме с Теда, пък и другите помагаха. Така се смеехме, че не знам как не паднахме по лице в тортата.

Страхът ми, че нещо лошо може да се случи около празниците, почти премина. Никога не съм била суеверна (всичко, свързано с „вяра“, ми е доста чуждо), обаче последните години по правило ме сполетяваха цял куп гадости именно на/малко преди рождения ми ден. От падането в трамвая, при което си разбих устните като студентка, през разни служебни неприятности та до разболявания – не знам защо така се концентрират в началото на май. Последната една седмица бях леко на тръни, периодически ме връхлетяваха паник атаки, сама почти не рискувах да излизам, по улиците се оглеждах непрекъснато (да не ме сгази някой, да не ме оберат, да не си счупя крак), по три пъти проверявах дали съм спряла печката, беше ми нервничко. Знам, че звучи лудо, ако преди някоя и друга година ми бяха казали, че така ще се притеснявам, щях да им се изсмея в лицето, обаче…

Вече ми поразмина, де, особено след приятния шопинг, който си спретнах днес. Е, не успях да си взема слънчеви очила, набелязаната като най-важна покупка, дето се опитвам да осъществя вече от няколко седмици, но пък придобих две много секси блузки. Бтв който е измислил модата на огромните пластмасови рамки – бял ден да не види дано! Подозирам, че ще си ходя със старите очила трета година наред. Почти не са издраскани и определено никога не са били топ фешън аксесоар, ама пък са много яки и като форма, и като цвят (кафяво-бежово-жълти стъкла), и като материал (първите ми очила, които издържат повече от 3 месеца!). Ще видим.

А временцето е точно както най-обичам! Грабваш книжка и на пейката в парка. Срещи с приятели, разходки, кръчми с дворчета… Ида!

Може и малко байкинг да си спретнем:

ВЕЛОШЕСТВИЕ
за велосипедни алеи, пешеходни зони
15.05.2007 г., 18:00 часа, Паметника на Съветската Армия

Улиците принадлежат не само на автомобилите, но и на велосипедистите и пешеходците.

През последните години автомобилният трафик в градовете нарастна дотолкова, че въздухът, който дишаме, има вкус, цвят и мирис… вместо да е просто чист. Зелените площи, тротоарите и обществените места все повече се превръщат в паркинги и бензиностанции… вместо да има повече пространство и възхух за хората. Улиците са по-шумни, опасни и задръстени с автомобили…

Можем да се возим по-малко и да се движим повече, можем да шофираме по-малко и да дишаме повече, можем да уважаваме всички на пътя и да живеем повече.“

Това е текстът от един флайър, разпространяван от момчета с велосипеди из центъра на София. Мисля да вадя байка и да отскоча до парка във вторник. Особено ако наистина има стачка на градския транспорт.

Публикувано на 13 май 2007, неделя, в 2:37 am, в категория Всекидневно.