Как да стигнем до Корфу: Настаняване 1

Когато за първи път решихме да ходим на Корфу естествената ми реакция беше да се свържа с туристически агенции. И познай какви оферти ми направиха? За отсядане в Хилтън или Дивани Бей (двата най-луксозни 5-звездни хотела на Корфу) с all inclusive опция срещу някакви си 80-90 евро на човек. Викам им, че искам в по-обикновен хотел да сме и да е само със закуска (много е скучно да се храниш в хотела си), а те „Нямаме оферти като за вас“. Нервирах им се ужасно и в рамките на три дни изрових сигурно двеста хотела онлайн, подбрах си тези, които ми допадаха най-много, изпратих им мейлове, от почти всички получих отговор, отсяхме най-добрите предложения, разгледахме отново снимки и отзиви от страна на туристи, отсядали при тях, и след една седмица имах резервация, която отговаряше на нашите изисквания.

На Корфу всички говорят английски. Може да е малко неправилен, със силен гръцки акцент, подпомаган от много жестове – ама го говорят. В това отношение няма да имате проблеми в комуникацията. Съветът ми е хич да не се занимавате с посредници от България, само ще ви натоварят в цената, а грам няма да се мръднат да намерят прилични предложения с изгодни за вас условия.

Най-добре си направете резервация преди да тръгнете. Не, че като отидете на място няма да може да намерите къде да отседнете, ама все пак е по-добре поне за първите ден-два да имате осигурен покрив над главите си.

Първо, решете какъв тип почивка искате. Дали се изкушавате от 4 и 5-звездни хотели, дали харесвате по-малки семейни хотелчета 3 звезди, дали не предпочитате по-голямата независимост на студиата и апартаментите, които се дават под наем, или пък сте любител на къмпинг туризма и ви трябва само късче земя, където да си опънете палатката. Освен това ще се наложи да избирате между голям град (той е само един, Корфу Таун), туристически център (много хотели, само туристи, без местно население в околността), малко селце с по няколко хотела само… Отново зависи от това какви са плановете ви: „ставаш, закусваш и отиваш на плажа“ или „ставаш, закусваш и се сурваш из острова да видиш колкото се може повече места, да поплуваш на всеки възможен плаж, да опиташ всички круизи с яхти, гмуркания, водни атракции“ 🙂

При първото си ходене на Корфу ние избрахме 3-звездния хотел Телесила в Контокали. Изключително чисто място, семеен бизнес, с отлично обслужване. Хотелът повече отговаряше на наши 4 звезди: климатик, сателитна телевизия, минибар, сешоар, прекрасна тераса, басейн и фитнес, ресторант… Цената през септември беше 48 евро за двойна стая с включена закуска на шведска маса. Контокали е малко селце с доста хотели (включително много луксозния Контокали Бей) на около 7 километра от Корфу Таун. Т. е. до него се стига със син автобус и билетче от 75 евроцента.

Недостатътък на хотела е, че е на Йонийското крайбрежие, където плажовете не са толкова красиви като средиземноморските, макар че все пак си ги бива. Пък и ние с Тото не си падаме много по хотелите по принцип. Предпочитаме по-независимо от обслужващ персонал настаняване – студио или апартамент например, където не си оставяш ключа на рецепцията и не се очаква да даваш бакшиш на човека, дето ти отваря (напълно ненужно) вратата за да влезеш.

Когато водите кореспонденция с хотелиер или турагент имайте едно на ум по отношение на разстоянията, които ще ви цитират. Ако според тях хотелът е на сто метра от брега на морето, то се пригответе за поне 500 метра отдалеченост. За Телесила твърдяха, че е на 200 метра от плажа, ама се оказа, че са 200 метра по права линия. А като тръгнеш по улиците, които доста заобикалят… поне три пъти повече излязоха.

При второто ни ходене избрахме стая във ‘вила на брега на морето’ в Месоги срещу 32 евро за двойна стая. Видяхме снимки на вилата, изглеждаше доста привлекателно, затова без колебание преведохме предплата за 3 дни. Пристигайки на място се оказа, че сме се минали. Първо, Месоги е начинаещ туристически център. Което ще рече, че има само хотели, ама дори те не са много. За да обядваш трябва да трамбоваш до съседното курортче Мораитика, което е на 2 километра път пеша. Автобусът беше от зелените и съответно беше сравнително нарядко, да кажем веднъж на час (за сравнение Контокали разчита на 4-5 автобуса на час). Вилата изглеждаше ОК отвън, имаше огромен басейн в задния двор, ама отвътре беше много подтискаща. Стаите бяха недобре почистени. Отначало ни настаниха в стая, чийто единствен прозорец гледаше към една стена на около 2 метра от него! След като се размрънках, че ще се тръшна с тежка депресия, ни преместиха в стая с гледка към морето. Което си беше някакво подобрение, но определено все още не беше цвете за мирисане.

Затова още при първата ни разходка към Мораитика връхлетяхме в квартирно бюро и попитахме за оферти. Предложиха ни студио в Беницес (бивше рибарско селце, настоящ корфуански вариант на Лозенец например) срещу 25 евро. Отидохме да видим мястото и бяхме очаровани: студиото беше на 4 етаж в сграда на около 50-60 метра от морето. Имаше огромна спалня с едно двойно и едно единично легло, гардероб, тоалетка, маса, столове, бе всичко, което си трябва; кухничка с хладилник, мивка, печка, абсорбатор, прибори, дори електрическа кана; баня и тоалетна; тераска с изглед към морето. Не се поколебахме да го наемем.

Въпреки че бяхме платили за 3 дни – стояхме само два в Месоги. Просто не ми издържаха нервите на теснотията и недобре поддържаната сграда. Не искам да кажа, че беше мръсно като в студентско общежитие например, няма такова нещо. Но след като си плащаш една немалка сума – имаш право да изискваш да бършат праха в стаята, нали? А не само да минават подовете с един парцал. Та… пренесохме се в Беницес и не съжалихме нито за секунда.

Ще се опитам да кажа по няколко думи за всяко място, където сме били и за което съответно сме придобили някакви впечатления. Няма да съм изчерпателна, разбира се, пък и не гарантирам, че ще съм напълно точна – все пак минаха 2 години от последното ни ходене на Корфу, всичко се променя твърде бързо в туристическия бизнес.

Началото на този разказ:

Следва:

Leave a comment