За много години!
2022 беше предизвикателна. Опитахме нови неща, които не винаги ни се получаваха, но бяха интересни. И ни научиха. Че можем преспокойно да живеем 5 месеца в държава, чийто език не знаем, че морето ни е в сърцето ама наистина, че не харесваме българското образование и валенсианския пазар на недвижими имоти, че ако внимаваме – всичко можем да постигнем. Или поне почти всичко. Защото понякога просто не зависи от нас.
Викам 2023 да е малко по-недраматична ако може.
10:18:04 ч., 05.07.2023 г.
– Звучи някак… интересно! Имали сте много промени през 2022, или поне… опити за промени?
Морето е и в моето сърце и сърцето на Ани. И не харесваме българското образование. 🙂
Но за валенсианския пазар на недвижими имоти не знам, нямаме достатъчно пари за да се замислим за малка къща с градина някъде, та било то и на място където цените на имотите не са толкова безумни, каквито са в България последните година-две…
Дано 2023 е малко по-„скучна“ обаче си пожелавам и аз – 2020, 2021, 2022, хич не бяха скучни, точно обратното. И то в глобален план, а не на локални нива! Имаше моменти в миналото, когато се чудехме, в коя евтина и приятна кръчма може да хапнем вечерта в петък, и на кой нов филм да отидем на кино. Пожелавам си някой ден точно това отново да са ни „грижите“…
P.S. Опитвам се да изтупам от прах моя си блог, и да започна да зареждам RSS четец с фийдове на приятелски и просто приятни блогове за четене. И почти спрях да проверявам Twitter – стана много неприятно (още по-неприятно!) място, откакто Илон Мъск го купи. Положението с блоговете не е розово – повечето хора или не пишат съвсем, или почти не. Забравили сме. Но може би това е поправимо? 🙂
22:18:29 ч., 05.07.2023 г.
Миналата пролет се натоварихме на колата барабар с котката и прекосихме Европа, па заседнахме 5 месеца във Валенсия и околностите. И хем ни хареса, хем имаше разни дребни дразнения и премеждия… Ама дребни. А тази година още не сме излизали от София 🙁 Училище на чавето, болести (и наши, и на майка ми), премеждия. Не върви добре 2023-та засега.
11:21:46 ч., 06.07.2023 г.
Пет месеца във Валенсия звучи страхотно! И като промяна, и изобщо.
Аз остарявам (не мога да го крия това, а няма и нужда хаха!) и в момента се чудя, много ли е луда идеята в един момент да си подредим нещата с Ани и да пробваме на ново място близо до морето за по-кратко или по-дълго време? Хем дори съм почнал да уча по малко и испански, и гръцки. 🙂
Но засега това е в мечтите – работа, грижи със здравето, грижи със семействата, и т.н. … 🙁