Една от най-големите травми от детството ми го нанесе дефицитът. На храна, на дрехи, на услуги, на всичко… Затова 30 години след 1989-та аз все още се презапасявам. В шкафа за макаронени изделия и варива трябва да има поне по 2 пакета от всичко. В момента, в който отворя препарата за пране, отивам да купя […]

Нито един от най-близките ни роднини и приятели: не пуши не пие Загорка и Каменица не купува Кока-Кола продукти не гласува за статуквото не мисли, че при Тодор Живков живеехме по-добре Балонът ни е съвършен.

Защо постоянно вкарват разни quirky герои по книгите и филмите? ЗАЩО!? Уж са роднини, уж са най-добри приятели, уж са добронамерени, но винаги пилят нервите на протагонистите. И мойте нерви. Като любящата майка, дето те буди в 6 сутринта, за да ти пожелае хубав ден, какво като на теб не ти е време за ставане, […]

Поне веднъж месечно майка ми започва телефонния ни разговор с: – Не ми работи компютърът, трябва да дойдеш и да го оправиш. Днес пак така. И понеже съм ѝ съпорт от 95-та година насам – знам какви въпроси да ѝ задам: – Ама компютърът ли не работи или нямаш интернет достъп? Йеп, майка ми смята, […]

Кожата ми е психопатка. Нездраво бяла психопатка, която е решила, че иска да е червена и използва всеки повод за това: слънце студ вятър полени притеснение радост гняв мръсен софийски въздух чист, но по-силничък морски бриз естествена вълна изкуствени материи прах твърда вода 99,9% от всичката козметика на този свят Списъкът на дразнителите край няма. […]