Дефицитно/вманиачено

Една от най-големите травми от детството ми го нанесе дефицитът. На храна, на дрехи, на услуги, на всичко… Затова 30 години след 1989-та аз все още се презапасявам.

В шкафа за макаронени изделия и варива трябва да има поне по 2 пакета от всичко. В момента, в който отворя препарата за пране, отивам да купя нов, за резерва. Като опаковам дрехи за пътуване – винаги взимам двойно повече от необходимото.

Но най-страшно е положението с тоалетната хартия. Като правихме проекта за новия ни апартамент – изрично настоях дизайнерите да предвидят шкафове за тоалетна хартия в двете бани. И ги напълних догоре. Всяко отиване до по-голям магазин гарантира, че ще се прибера с нова джъмбо опаковка Zewa. Ако случайно се заплесна и бройката рулца падне до само десетина, започвам да изпитвам лека тревожност. И взимам мерки, разбира се.

Та представете си как се чувствам когато чета ревюта на апартаменти в Малага, в които гостите са се оплакали, че имало само едно руло в банята! Как може такова нещо, бе! Ние имаме повече хартия в багажника на колата (да, и там складирам салфетки, кухненски ролки, влажни кърпи и т.н.). Мизерници.

Коментари

  1. Gravatar Антония
    14:58:12 ч., 20.03.2020 г.
    1

    Държа да подчертая, че този текст е писан ПРЕДИ тоалетната хартия и битките за нея по магазините да се превърнат в символ на пандемията и глупостта човешка.

Leave a comment