Левитация
Калинке-малинке, алена, шарена,
вземи ме, води ме леко, далеко,
да идем, да минем полета, морета,
да стигнем, пристигнем там, дето небето
огражда, прегражда морята, земята…
Там в златни палати цар-господар
живее, владее на приказки чудни
вълшебната книга…
Искам да го видя!
– Елин Пелин
Всъщност тази калинка води не до земите задморски, а до много по-странни (поне за мен) гледки.
[Физикът] Ксие и колегите му от Northwestern Polytechnical University провеждат опити с ултразвукови емитер и рефлектор, които генерират помежду си звуково поле. Емитерът създава звук с дължина на вълната приблизително 20 милиметра, което на теория означава, че може да левитира предмети на половината от това разстояние.
След като ‘пуснат’ ултразвуковото поле, изследователите внимателно поставят дребни животинки между емитера и рефлектора. И установили, че могат да левитират мравки, бръмбари, паяци, калинки и други насекоми на около сантиметър височина. Най-трудно било да се удържат буболечките вътре в невидимия капан. А когато левитирали риба и попова лъжичка, се наложило на всяка минута да добавят със сприцовка вода в полето.
Повече информация за опитите има на Live Science. За мен беше изненадващо да науча, че първите успехи в акустичното левитиране на малки предмети са още от 1987 година по време на проект, спонсориран от НАСА. На Live Science има видео от този опит. Впечатляващо.
