История с продължение. Продължението

От половин час седя пред компютъра и се чудя как да започна днешния постинг, какво точно да разкажа и каква част от чувствата, които ме тръшкат, да вложа в писанието. Затова просто ще дам няколко линка.

Започвам със сайта Българска народна библиотека. На заглавната страница стои следния текст:

[…]Основната задача, която си поставихме при изграждането на тази библиотека, е предоставянето на лесен достъп за четене на произведенията на българските и световните класици. Творби, които се изучават в българските училища и университети и които всеки би трябвало да прочете без да му се поставят излишни препятствия.

Библиотеката е некомерсиална и напълно свободна за употреба. Оптимизирана е за преглеждане с всякакви браузери, като произведенията са под формата на стандартни текстови файлове. Сървърът поддържа динамична компресия на страниците с цел намаляване на мрежовия трафик, а форматирането и графиките са сведени до минимум. Улеснение е директният достъп за четене във формат MIK (DOS кирилица). Това дава възможност на хора с увредено зрение, използващи синтезатори на говор без излишни усилия да имат достъп до литературните богатства.

Българска народна библиотека ви пожелава приятни мигове с литературните съкровища на България и света.[…]

Мисля, че този текст е показателен сам по себе си. Библиотеката е некомерсиална. И просто няма какво да добавя повече.

Продължавам с няколко автолинка. За правата и не само е първият от серията ми постинги, посветени на минискандала, избухнал около ИК Труд и битката им с Виктор Любенов, създателя на специализираната за незрящи библиотека Без монитор. Скандалът е мини, защото нито една медия не се престраши да го отрази и той остана изолиран в мрежата. А постингът ми разказва с картинки какво е отношението към хората в неравностойно положение в т. нар. бял свят. И напомня, че темата с авторските права отдавна не е чак толкова безспорна, колкото някои се опитват да я изкарат.

Продължих с текста Издател атакува електронна библиотека за незрящи, където дадох линк към публикация на BoingBoing, най-популярния англоезичен блог. Които, за разлика от българските медии, писаха за незаконното и неморално поведение на ИК Труд.

И веднага след това допълних публикацията на BoingBoing с Още веднъж срещу Труд.

И стигнах до новината на деня: този път ИК Труд се опитват да атакуват Българската народна библиотека. Само дето сега се изправяте не срещу човек в неравностойно положение, дето няма сили и време да се бори и за тези си права, господа (пре)издатели…

За пореден път ще се опитам да говоря с мои приятели, работещи в различни медии, за пореден път ще се опитам да ги убедя да заемат позиция по случая. Не вярвам да успея, уви, но въпреки това няма да жаля усилия. И от идеализъм, и от инат.

Публикувано на 27 септември 2006, сряда, в 7:03 pm, в категория Малки войни.