Харвард и околностите

Снощи връзката изведнъж умря. И все още я няма даже – пиша тази публикация в txt файл, ще я пусна утре от хотелския компютър. Оказа се, че без достъп до Google животът е невероятно труден. Например как да откриеш най-правилния маршрут за разходка из непознат град?

Сутринта се събудих с ярко червено лице, все едно съм изгоряла. А всъщност вятърът е обрулил кожата ми въпреки крема, фон дьо тена и пудрата, с които обилно се бях омазала вчера в отчаян опит да се защитя поне малко. Днес взех кремовете в раничката с мен и на всеки два часа горе-долу прилагах нова доза по всички открити части на лицето и ръцете – и въпреки това кожата ми беше толкова суха, чувствах я като хартия… Утре ще потърся в аптеката някакви по-подходящи за този ненормален климат препарати. Макар че се съмнявам, че ще помогнат. Струва ми се, че целият ми организъм се е сбръчкал един такъв – пия по литър и половина вода наведнъж и пак ми е драскаво на гърлото. Изсушено.

А иначе целият ми ден премина в моткане по улиците на Кеймбридж. Много красиво място, точно по мой вкус. Индивидуални къщи с остри зелени покриви и разноцветни стени (много наблягат на тухлено-червеното, но не пренебрегват и светло синьото, жълтото, розовото, т.н.), малки бели веранди, джобни градинки с гномове (замръзнали), миниатюрни оградки, по-скоро декорация, отколкото защита… Ей такива дребни, но уютни подробности, които те карат да обикнеш града. Или поне да го почустваш много-много близък. И хората – млади и усмихнати! Не видях някой да бърза, да е нацупен или груб. А доброто настроение е заразно. През цялото време се чувствах като леко напушена, усмихвах се на всеки и за всичко, беше ми мило едно такова. Въпреки режещия вятър.

Разхождайки се минах по кажи-речи всяка една от улиците, които обходихме когато се бяхме загубили първата вечер – и ми стана напълно ясно защо тогава се мотахме толкова 🙂 Лабиринтът на Крит пасти да яде. Тесни, криви улички, табелките най-често носят надпис One Way и са разположени наистина хаотично… живописна, но изключително трудна за ориентиране среда. И повтарящите се елементи от пейзажа: църкви, учебни заведения, книжарници. Да, книжарници – толкова са много! Влизах в първите десетина, купих си Thud на Пратчет, The Anansi Boys на Геймън, The Confusion на Стивънсън – по около $7 на бройка. Което като го сметнеш и се оказва, че в България книгите са даже по-скъпи. Мдам.

Обядвах в някакво текс-мекс заведение – поръчах салата и пилешко филе на грил. Получих един панер начоси с купа лют чили сос, около килограм салата от зеле, спанак и домати, с купа винегретен дресинг, половин кило пържени картофки, заветното пилешко с трета купа чеснов сос, огромна чаша с кола… Изядох месото и малко от салатата, въглехидратите хич и не ги подхванах, по груба преценка храната стигаше за 3-4 души. Отново разхищение? Или просто тук наистина ядат твърде много? По улиците хората изглеждат напълно нормални, не съм срещала от онези много страшно дебелите.

След обяда продължих с моткането. Заплануваното ходене по музеи не се състоя, някак бях успяла да се отпусна изцяло и хич не бях в състояние да се концентрирам. Мисля, че и утре ще пропусна познавателната част 🙂 Една от камериерките ме светна къде е най-близкия Circuit City, сигурно ще отскоча до него за лаптоп, камера, разни подобни джиджавки. По Weather Channel казаха, че щяло да има драматично подобрение на времето, очаква се температурата да скочи до 50оF. Дано. Защото планирам отново да пренебрегна градския транспорт и да ходя много пеш. Днес сигурно съм навътяла повече от 20 км и почти не се уморих 🙂 Само дето ми е малко самотно – Тото излезе за работа още преди 7 сутринта, върна се след 9 вечерта… Бърза да завърши задачите си, милият той, за да успеем да отлетим на юг навреме. Стискам палци да му върви и да не изскочи някой връткав проблем.

Слагам батериите на фотоапарата да се заредят, че е срамота да не съм направила нито една снимка досега. Просто не се прежалих да сваля ръкавиците, за да нащракам пейзажа. Пък и по всяка вероятност самият фотоапарат щеше да откаже да работи при този студ.

Публикувано на 9 март 2007, петък, в 11:59 pm, в категория По пътя.