Бостън и ветровете
Това е мястото с най-пронизителния вятър на света. Когато си на завет – времето ти се струва прилично, слънчицето грее приятно, подлъгва. В момента, в който проявиш глупостта да се покажеш на открито… Имаш чувството, че ще ти се обели кожата от лицето.
Станахме навреме за закуска – бюфет с яко въглехидратна храна (кифли, палачинки, гевреци, мюсли, захар на корем). Тото стисна GPS-a за врата и го подкара с Google Earth. Сега поне знаем къде се намираме 🙂
Тото отпраши към dаta center-a, а аз реших да се отдам на пазаруване. Няма смисъл от първия ден да хуквам по културните забележителности, я 😆 На 100 метра от хотела има мол – където с удоволствие пропилях половин ден. Най-вече защото при всеки опит да изляза ме връхлиташе една хала, която почти успяваше да ме издигне над земята. Жалко, че си нямах чадър, та да го докарам на Мери Попинз.
С голямо неудоволствие признавам, че първият ми обяд на американска почва се състоя в Макдоналдс. Обаче нямаше сила на света, която да успее да ме накара да вървя близо 300 метра до най-близкия ресторант! По-добре junk food, oтколкото изгубени от студ крайници.
В самия хотел има Старбъкс, откъдето се сдобих с парче канелен сладкиш, капучино и еспресо. Кафените продукти на Америка определено ме разочароват – разводнени, безвкусни, неароматни. В хотелската стая имаме кафеварка и някакви пликчета с кафе, смятам за закуска да се опитам да докарам нещо, което повече да отговаря на изискванията ни за добър старт на деня.
А вечерта я прекарах пред телевизора. Мисля, че все още не съм си отпочинала от пътя, часовата разлика, напрежението. Пък и студът определено ми действа изтощаващо. Затова трите HBO-та ми дойдоха добре 🙂
Дано да се пооправи малко времето утре, дано, дано, дано.
06:34:27 ч., 09.03.2007 г.
Ами добре дошли, значи!
Като се сетиш, прати ми някой телефонен номер, моля 🙂
06:35:17 ч., 09.03.2007 г.
А, и само за успокоение – в Чикаго вятърът е ОЩЕ по-пронизителен. Затова му викат и Windy City ;-).
06:46:30 ч., 09.03.2007 г.
Владо, това тука е некъф ужас, некъф ат. Можеш ли да си представиш жена, която доброволно се отказва от шопинг? И то заради един вятър…
А телефонът на стаята ни е 617.588.6412. Вие решихте ли се да наминете насам? Смятам утре да ходя до Harvard Museum of Natural History, a Аквариумът го пазя за уикенда 😉
06:57:02 ч., 09.03.2007 г.
Мога да си представя, да – и Бо сега се натиска в къщи и нийде не й се ходи… Много е студено. Точно погледнах – в Бостън е -13 (feels like -23) Целзий в момента, но за сметка на това максималните температури малко по на юг са все по 27-28 градуса за следващите 10 дена.
Трябва да ми кажеш кога е удобно да ви звънна да се чуем. Аз те дебнах днес в Скайпа, но ти си била навън 😉 Дано да можем да се чуем по някое време утре.
А иначе за студа – вчера четох за ситуацията на Mount Washington (един планински връх в New Hampshire, известен с многото си вятър), където било -39 Целзий и хората от кметеорологичната станция си правели експерименти… Кипнали вода в тенджера и я плиснали навън през вратата. Познай какво стигнало до земята – ами СНЯГ, разбира се.
08:27:33 ч., 09.03.2007 г.
Boston ми е любимият град. Завиждам ти, че си там. 🙂 Има безкрайно много за гледане и посещаване. Честно казано нямам думи да го опиша. New England rocks.
12:56:22 ч., 09.03.2007 г.
Йей, Бостън! Приятна разходка утре ;D
19:02:50 ч., 09.03.2007 г.
Vlado, evenings 20:00-22:00 h?
Jan, JollyRoger, vsichko e prekrasno, samo vremeto da ne beshe takyv ujas, mamka mu i vreme…
21:54:32 ч., 09.03.2007 г.
А обичаше лятото?
Защо замина толкова на север?:Р
Трябва да свикнеш малко и на студ:)
21:55:10 ч., 09.03.2007 г.
А обичаше лятото?
Защо замина толкова на север?:Р
П.С.:Трябва да свикнеш малко и на студ:)
23:28:21 ч., 10.03.2007 г.
Ти да видиш смях… Днес температурата се вдигна, стигна до заветната НУЛА. В резултат Тото спря парното в колата, а аз – духалката в стаята. В един момент даже си свалих якето и го носих на ръка! Още малко и ще стана истинска севернячка ли, що ли 😆
Айде, още малко студ остана. Другата седмица сме на морето, на слънчице, на плажа…