До Америка и назад. Ден 1

София – Лондон – Бостън за 17 часа и отгоре. От които час и нещо промъкване из задръстванията на София, още час висене на летището, два часа мотаене из Хийтроу и още толкова обикаляне из центъра на Бостън в отчаяни опити да зърнем табела на улица или насока къде, по дяволите, са мостовете за Кембридж. Да започна отначало.

Предишната вечер се замотахме яко (гладене, издирване на дребни, но важни джвъчки, уточняване на последните подробности по пътуването). За капак Тото се заигра с един GPS и в резултат сънят ни бе ограничен до по-малко от 6 часа. Движим се леко като зомбита из къщата, но все пак сколасваме да поръчаме такси навреме и в 12:30 часа да се устремим към летището. Почти, де. Заради безумното стълпотворение в центъра се влачим повече от час. За сметка на това чекирането е бързо и безпроблемно. Минаваме през вестникарския павилион и оставяме 20 лева, сакън да не останем без нещо за четене. Мотаем се из летището и умираме от смях всеки път, когато уредбата прогърмява. Най-скапаният английски на света! Ако се чудите какво означава процит с ударение на о-то – досетихме се! Според нас става дума за proceed.

Надсмиването над некадърния персонал ни се връща тъпкано веднага след като се качваме на самолета – с ужас установяваме, че почти не разбираме на какъв език говори екипажа на British Airways. Хващаме основната идея, но трябва да полагаме толкова много усилия, че направо ни се насълзяват очите. Стигаме 10300 метра височина и някакви си 850 км/час. А храната е смъртоносно гадна, прежалвам се само за едно черно бейгълче и малко масло. За щастие полетът е кратък.

Кръжим над Лондон. По Темза плуват корабчета, слънчево е и много зелено. London Eye се извисява над всичко. Тото се тръшка, че са ни забравнили да ползваме електроника и няма да можем да увековечим гледката. Накрая се поддава на изкушението и тайничко щраква няколко кадъра.

Кацаме. По ръкава, по ръкава, та право в терминал 1. Бързата пътечка е адски фън. Опашката за поредния тараш на багажа не е. Огромна е! След 20 минути висене, няколко ескалатора и един автобус се добираме до заветния терминал 4. Който също е огромен! Цялото летище София сигурно е два пъти по-малко. Шопингът не си струва, защото цените са впечатляващи. Няколко часа преди това чета статия в Дневник за класацията на най-скъпите градове в света и Лондон е на почетното четвърто място. Хич и не се учудвам. Харесала съм една Sonicare за приблизително $120. На Хийтроу, в безмитния магазин където се кълнат, че We beat Internet prices, същата четка струва 120 паунда!

Обменяме малко пари за по вода, сандвич, капучино от Старбъкс. След още половин час мотаене и 5 минути преди да обявят бординга за полета ни установявам, че съм затрила якето си с телефона в джоба. Тото се втурва назад по стъпките ни и след едни тежки 10 минути се връща с милата ми дрешка в ръка. Седяла си самотна на стола в Старбъкс и никой не й бил обърнал внимание. Relief.

Натоварихме се на Боинга. Голям, ей… Веднага разцъкахме копчетата по седалките, включихме мониторчетата и установихме, че ни предстоят 3250 мили (5246 километра) до Бостън. На пети канал дават Casino Royale, комбинирах с малко Cartoon Network и Animal Planet. Вечерята е доста добра като за самолетна храна, виното си е направо отлично. Седалката зад мен е празна, което ми позволява с чиста съвест почти да хоризонтирам седалката. Удобно.

Кацане, митнически процедури (лесно и бързо), багажът, shuttle до офиса на National Car. Взимаме compact car, очакваме нещо като Рено Клио, но се оказва, че по местните стандарти това е KIA с размери на такси 2121. Включваме GPS-a, вадим картата, обаче… Машинката почва да ни лъже къде точно се намираме, а картата е непълна. И в резултат минаваме поне три пъти по Beacon Street в търсене на отбивка към някой от мостовете през Charles River. С много мъка и въртене в кръг откриваме Harvard Bridge, пресичаме пустата река и се оказваме в Cambridge. Което въобще не означава, че сме стигнали до хотела, о, не. При един светофар Тото не успява да се престрои в правилната лента и се принуждава да завие наляво. Загубваме се за пореден път. С много въртене се озоваваме на заветното Масачусетс Авеню, само за да успеем да пропуснем отбивката към Конкорд Авеню. Спестявам си описанието на всички врътки из този чуден град с невероятно объркани, тесни и еднопосочни улици и почти пълна липса на табелки с имената им. Не само, че няма как да помня маршрута (през голяма част от времето така или иначе не знаехме къде се намираме), но и няма смисъл да повтарям писанията на сума ти други горки туристи, успели да се затрият по абсолютно същия начин 🙂 Бях чела оплаквания, че Бостън бил ужасно място за каране и въпреки това не бях подготвена за подобен лабиринт.

В резултат: навъртяхме повече от 30 мили и похабихме 2 часа за едно нищо и никакво 12-милно разстояние. Hotel Tria обаче се оказа приятно и уютно местенце – настанихме се за около минута и половина и почти веднага се сринахме в леглото. Напълно изтощени.

Коментари

  1. Gravatar doni
    10:34:38 ч., 09.03.2007 г.
    1

    Този GPRS, който споменаваш, сигурно имаш предвид GPS? 🙂

  2. Gravatar dzver
    11:44:22 ч., 09.03.2007 г.
    2

    жалко, че не сте взели Small car. Изненадата щеше да е по-голяма 🙂

  3. Gravatar Владо Георгиев
    16:26:47 ч., 09.03.2007 г.
    3

    Няма Small. Има Economy, което е Шевролет Авео – а това май отговаря на някакъв Хюндай в Европа.
    Хм, аз вече толкова съм свикнал, че се мръщя и на Intermediate кола под наем… Друго си е Full size 😉

  4. Gravatar dzver
    16:40:29 ч., 09.03.2007 г.
    4

    Може при вас да няма, но нас на летището ни попитаха „small car?“ и ние се съгласихме 🙂 Economy беше въпросната KIA, а компакт клас нямаше. Нашата small car беше Шевролет Кобалт с 2.6 двигател 😛

  5. Gravatar Владо Георгиев
    16:43:05 ч., 09.03.2007 г.
    5

    @dzver: Аха, ясно. Ми 2.6 си е малък двигател – за мен всичко под 2 литра е двигател за косачка или градинско тракторче 🙂
    Майтап – но наистина съм отвикнал…

  6. Gravatar Европа
    12:08:31 ч., 04.09.2013 г.
    6

    Хубаво е човек да има възможността да пътува и искрено ти завиждам за това, но много благодаря за историята. В скоро време и аз се каня да замина за Лондн и се радвам че ми казваш тези неща за цените, не заех че е на 4 място по скъпи магазини, явно там не е за голям шопинг освен ако целта ти не е да похарчиш всички изкарани пари които си изработил докато си в страната. Но пък живота е кратък и ако ни хареса нещо и искаме да го имаме нищо и никой не може да ни спре особено нас жените. Единствено ми е проблем като се замисля транспорта там, но ще се свикне.

Leave a comment