Разходка

Ходихме на гости в Люлин. Не ни се пътуваше с такси, за сметка на това пък ни се искаше да се поупражняваме с новия ни фотоапарат. И решихме да минем напряко през парка – пеша. Ентусиасти…

Тръгнахме към 5 часа от нас, термометърът на балкона твърдеше, че е 31 градуса. Разстоянието не е голямо, надали е повече от 6-7 километра, но за сметка на това има един-два доста неприятни участъка. Първата гадост са едни около 600-700 метра през полето. Слънцето пече, кьораво дърво се не види, даже бубулечките са се скрили, а ние пердашим през трънаците. И попсувваме, ама тихичко. Следват едни още по-гадни 800 метра през циганската махала. Блях. Местните са си построили къщи по 3 етажа с алуминиева дограма и декоративни кулички в стил „мутробарок“, ама канализацията им се е видяла твърде голям лукс. И са изкопали канавки покрай улицата. Отпадните води си текат ли текат, смърдят, ама на никой не му пука. Наслагали маси под дърветата на сянка, надули маанетата и лющат бира на метър-два от зеленясалите локви. Все едно нямат обоняние…

Както и да е – добрахме се до парка въпреки табуна коне, който преграждаше пътя (не одобрявам животни, които са по-големи от мен, плашат ме). И се размазахме от кеф. Съвсем тихичко, зелено, диво… Почти нямаше хора. Идилично. Само фотографирането не се получи много. На мен ми мина желанието да избирам красотийки и да се чудя как точно да ги цъкна ама много бързо. За сметка на това Тото се разснима – две цветенца, две алеи и около 30 Антонии 🙂 След малко ще ги upload-на в галерията ни.

Гостито мина горе-долу добре. За съжаление за пореден път паднахме в капана на чревоугодничеството. Въобще не мога да разбера защо и двамата не можем да отказваме храна. Е, аз поне успях да изоставя десерта, ама poor Toto си отнесе и една торта като капак на всичкото плюскане. Говорихме си за политика… за пореден път. Много ми е чудно когато зрели хора си мислят, че има политици, които са честни и които драпат да влязат в парламента за едната заплата и от желание да помагат на народа. Как пък не. Няма честни политици, бе, хора. Разберете го това най-накрая. Всички, ама всички крадат. Затова като ги избираме трябва не да мислим кой „няма да ни излъже“ (ха-ха!), а кой има знания и умения да свърши поне някаква работа. Anyway.

Снимах Ремиджера, моята 14-годишна сиамска хубавица. В продължение на часове спа по гръб с вирнати във въздуха лапки. И аз мога така.

Лека нощ от мен~

Leave a comment