След възгласите “Кво става там?”, “Стой!”, “Дръж!” и “Ах, майка му стара!” всички се втурнаха в суматохата.
Йордан Радичков разказва за Суматоха в интервю за Отечество, 1989 г.:
Ние, българите, може и да не сме измислили олимпийските игри, може да не сме дали барута или парната машина на света, но пък за сметка на това сме царе на суматохата. Едва ли има народ, който тъй талантливо и тъй пълно и всеотдайно да участвува в суматохата, като изразходва в нея цялата си енергия, знанията си, възгледите си, че и религиозните си убеждения. Че ние дори при произнасянето на самата дума суматоха настръхваме, аз самият настръхвам, докато я изпиша, и самата тя настръхва и набъбва в страницата, какво ли пък остава за редактора, когато я открие зад гърба на някоя дума.
Въодушевени от възникването на суматохата героите не само всеки посвоему вземат участие в нея, не само се различават в оценките си за суматохата, но я произнасят и по различен начин. Например: суматоха; сюматоха; соматоха; сумайтоха; схуматоха; сумахота; схимитоха; схюмитоха; сумутоха; сомейтоха; саметоха и т.н.
Туй е, което си спомних за суматохата, и ви го разказах със свои думи, както обичаше да се изразява нашият учител по литература. Той, нашият учител по литература, винаги тъй казваше: я разкажете сега със свои думи видено и чуто, а ние го разказвахме със свои думи – и виденото, и чутото, а той ни пишеше двойки. Но нека не се отклоняваме с учителя, а да се върнем към нашата си суматоха, защото справедливо изникна въпросът каква е тая суматоха и за какво ни е притрябвала суматохата?
Мигар аз знам за какво е суматохата! Та нали и аз за туй питам!
