Мистерията “Чебурашка”
Полунощ, средата на седмицата, юли. Кварталът е съвсем затихнал. Изведнъж прогърмява музика — детски хор изпълнява песента за рождения ден, дето бил веднъж годишно. Пиян мъжки глас се опитва да пее солото на много висок глас. Песента свършва, но не и концертът. Следват гръмки изпълнения на Високи сини планини, Чунга-чанга, Пусть всегда будет солнце и още цял куп детски песни. И така — около час. Мистериозно е, защото никой във входа няма гости. Пък и да правиш купон — би ли слушал и пял соц кid шлагери по нощите?
Полунощ, средата на седмицата, август. Кварталът е съвсем затихнал. Изведнъж прогърмява музика… Този път Тото се поразходи из входа и установи, че нарушителите са съседите над нас. Комшията си пийвал сам в къщи и по някое време му се допяло. Дали дискът с детските песни е бил най-близо… или пък човекът е решил, че те са най- като за маса… не знам… Ама в резултат целия вход се наслаждаваше на Питат ли ме дей зората в 1 часа сутринта.
Добре, че не го избива на чалга, де.
13:29:35 ч., 14.09.2005 г.
Да поясня малко защо толкова се стреснахме от нощните разпявки 🙂 От една страна живеем в блок на бивши военни. Силна музика, купони по нощите и разни други ексцесии са почти непознато явление просто. Вярно е, че така ни разглезиха 🙂 От друга страна пък… бе бая призрачно си е един единствен мъжки глас да пее Чебурашка. Да беше хорът на младия физик – нямаше да ни направи чак такова впечатление, честа дума! Ама соловите изпълнения винаги са доста разтърсващи.
13:28:33 ч., 14.09.2005 г.
Миналата Коледа се бяхме събрали цялата катедра във факултета. Ядохме, пихме, пяхме същите тези детски песнички… Може би, все пак, не е чак толкова ненормално сравнително зрели хора да си пеят за Чибурашка и Крокодила Гена. Или пък е? Между другото, ние сме физици – на нас доста работи са ни простени. Или поне докторът каза така…
13:28:56 ч., 14.09.2005 г.
Иииицаци
Ама вие поне сте били компания. Тоя сигурно ще се окаже някой несбъднат нобелов лауреат…