Началото
Посрещнахме 2006 година с много гръм и трясък. Поне 15 минути кварталът се тресеше, озаряван от фойерверките. Тото поснима от балкона, докато аз страхливо се криех в най-вътрешната част на стаята, зер да не стана зян ако на някой не му е точен мерника!
В семейството ни винаги сме раздавали подаръците на Нова година. И сега не изневерихме на традицията и не се подведохме по разни чужбински коледни изпълнения. Ето какво намери Антония под елхата:
1. Оптична безжична мишка Logitech V200 – абсолютната красавица! От Тото 🙂
2. Шапка с бягащи светлинки – втори ден си я нося!
3. Пуловер, две полота и жилетка
4. Слонче
5. Жълта пижамка (няма само January да я радват, я 😛
Със сурвачката опухах Тото (а той после си върна), след което на 1-ви вечерта понабих и родителското тяло, и семейството на брат ми. Само Тедата ми се опря – по-пъргава е от мене и знае по-дълъг вариант на „Сурва, сурва година!“. Наградихме я с подаръци, лелината кипра 😉
Като цяло – добро начало на годината, засега ми харесва.
13:12:26 ч., 02.01.2006 г.
Много ясно, пижами ще има за всички.. 😆
Абе тоя мишок много симпатичен, направо се замислям дали не трябва да се освободим от малко кабеляци вкъщи.
00:09:03 ч., 03.01.2006 г.
Мишката е един път, свикнах с нея за 2-3 часа – колкото и по-различна да е и по форма, и по движение от предишната ми. Препоръчвам горещо.
У дома останахме само с по един кабел на компютър 🙂 Ама просто няма как да избегнем захранванията на лаптопите. Иначе мишки, мрежи – всичко ни е wireless. И повярвай, много по-удобно и пригледно е. Че както по едно време се беше сплело от кабели из къщата… Побеснявах направо… Сега е едно подредено такова, спретнато 😆