Не пей ми се

И аз няма да изневеря на тона, царящ из българската блогосфера, и аз ще измрънкам срещу студа! Айде, стига зима вече, идвай лято, моренце, коктейлчета на алеята край плажа.. Не съм се вдигнала от диванчето днес цял ден! Седя си, завита до ушите, ровя из мрежата и почти нищо интересно не намирам. Проклетия някаква е урочасала курсора на мишката ми, та все на глупави линкове клика.

Затова реших да се прежаля, да преборя мързела си и да преведа един забавен текст от руски. Надявам се да е станал четивен, че в тази тегава обстановка… Малко ми замръзваха пръстчетата!

И да не забравя да напомня, че поредната сбирка на Лигата на разказвачите е в сряда, 25-01-2006 г., от 20:00 часа в клуб Грамофон. Този път темата е „Пътеводител на празнуващия стопаджия“. Заповядайте! И – това е. Have fun~

Скъпа редакция,

Аз съм Мария Петрова от град К. Пиша Ви, за да:
    1. се наплача;
    2. разбера своята грешка;
    3. получа съвет.

Със съпруга ми живяхме заедно цели десет години, но в деня на кръглата ни годишнина той ме напусна. Т.е. не просто ме напусна, а и ме опозори пред близки, приятели, роднини и даже колеги! А аз работя в училище като преподавател по литерaтура. Ако той ме беше напуснал:
    1. заради своя любовница;
    2. защото съм му изневерявала;
    3. защото сме водили лош живот;
щеше да ми е много по-леко и разбираемо. А той си тръгна без видима причина, ей така.

Най-обидното е, че за десет години ние нито веднъж не сме се карали. Живеехме тих и подреден живот. Аз давах всичко от себе си, за да му създам домашен уют. И никога не съм го карала да ми помага в домакинстването, защото:
    1. той така или иначе няма да направи нещата по правилния начин;
    2. на мен ми е по-бързо и по-лесно да свърша всичко сама;
   3. аз съм свикнала всичко да е подредено, а той така и не запомни къде стоят дори вещи, които употребява всеки ден (например с коя гъбка се мият чашки, с коя – чинии).

Освен това ми е обидно, че за десет години не допуснах битовите проблеми да смрачат всекидневието му, грижех се за него като за дете. А той, за благодарност, ме опозори пред всички. И пред колегите даже!

Ще разкажа всичко подробно как се случи.

Празнувахме десетата годишнина от сватбата ни тази събота. Приготвих всичко. Подредих къщата. Поздравихме се със съпруга ми. Подарих му зелени домашни пантофи, които подхождат на халата му. Той ми подари шал в някакъв невероятен цвят, който на нито една моя дреха не подхожда, въпреки че много го бях молила да не ми подарява нищо, тъй като няма елементарен вкус. Но тази съботна сутрин аз му благодарих, за да не развалям празника ни. Само дето… съпругът ми почувства, че съм недоволна и реши съвсем да ме ядоса: вместо комплект #6 той си облече комплект #4, който е по принцип само и единствено за четвъртъците. Сдържано му напомних, че е събота и трябва да облече комплект #6, а вечерта пък, като дойдат гостите – да се премени в празничен комплект #8.

Работата стои така: мъж ми няма елементарен вкус. И за да не се срамувам заради неговия нелеп вид аз веднъж завинаги подредих всичките му дрехи и аксесоари, разпределих ги по комплекти за всеки ден от седмицата като внимавах връзката да подхожда на ризата, ризата – на костюма, чорапите – на панталоните. Съпругът ми има комплекти за лятото, за зимата, за пролетта и есента. В комплектите влизат и долното бельо, и носната кърпичка, и ръкавици даже ако са необходими. А в джоба на ризата винаги му поставям бележка, в която точка по точка му обяснявам какво да направи след това. Аз съм много внимателна към детайла и изрядна, вярвам, че успехът във всяко едно отношение зависи от правилно съставения план. И затова аз винаги правех план на съпруга ми:
    1. с какъв афтършейв да се освежи след бръснене;
    2. кой комплект горни дрехи да облече в зависимост от прогнозата за времето;
    3. кой обувки подхождат на този комплект.

Онази сутрин обаче след моята забележка мъж ми ме попита дали случайно не можело да облече долното бельо от комплект #6 и горните дрехи от комплект #4, въпреки че е събота. На което естествено му отговорих, че не може да прави така – иначе в четвъртък може да възникне проблем с чорапите от четвърти комплект и обувките от шести. А съпругът ми отговори, че в четвъртък може да си обуе обувките от четвъртия комплект и така нямало да наруши шизофреничната ми подреденост. Точно така каза – "шизофренична"! След което ние се скарахме за първи път откакто сме заедно и до вечерта ние не си говорехме. Преди да дойдат гостите аз подредих масата, преоблякох се, а мъж ми седеше в комплект #4. Мълчах си и нищо не му казах, защото му бях сърдита. Естествено, мъж ми тръгна да се преоблича точно когато на вратата се звънна (гостите ни винаги идват точно навреме, знаят за моята любов към точността и реда).

А съпругът ми се преоблича твърде дълго. Всички бяхме вече седнали на масата. Аз нарочно не отивах да го видя какво прави в спалнята, защото бях обидена от неговото "шизофренична подреденост". И ето, седим си ние на масата – аз начело, всички роднини, приятели и даже колегите коло мен, чакаме. Стараех се да бъда весела, да се шегувам, казах, че мъж ми е подреждал масата, затова аз съм успяла да се преоблека, а той – не. И изведнъж идва съпруга ми. Не може да си представите как изглеждаше! Беше надянал по една част от всеки комплект, а не празничния комплект #8! Аз, разбира се, си дадох вид, че всичко е наред, но когато той седна до мен, му прошепнах: "Десет години живеем заедно и аз да не разбера, че си такъв злобен садист!".

И тогава съпругът ми стана от масата, застана посредата на стаята и извърши съвършено хулиганска постъпка. Свали си сакото и викна: "Сако от комплект #1, облича се само в понеделниците!". След това си свали вратовръзката, метна я на една страна и викна: "Вратовръзка от комплект #2, облича се само във вторниците!". И продължи така чак до неделята. Остана само по долни гащи. Ако беше спрял в този момент, може би щях да му простя, но той свали и гащите, метна ги в лицето ми и каза: "Гащи от празничен комплект #8, обуват се само на юбилеи, сватби, рождени дни и Нова година". След което съпругът ми взе ключовете и документите от колата и излезе чисто гол, даже не затръшна входната врата.

Ето затова Ви пиша, уважаема редакция! Не разбирам как може десет години да живееш с един човек и:
    1. той така да те обиди;
    2. внезапно да се промени;
    3. да изостави жена си без причина и без повод.

И най-важното: защо постъпи той така?

С уважение,

Мария Петрова от град К.

Публикувано на 24 януари 2006, вторник, в 9:00 pm, в категория Смях.