Що е то просия?

Робот-просяк подканя минувачите да му дадат милостиня.

Beggar 1 Малък робот с квадратни умилителни очи протяга към вас ръце. Не се усмихвайте, такава машина наистина съществува. Но не е създадена за развлечение. Поговорете с нея и ще разберете: всичко, което иска този робот, е пари.

Дизайнерът и скулптор Сашо Седлачек (Sašo Sedlacek) от Любляна е проектирал робота, построили са го Павел Седлачек (Pavle Sedlacek) и Юре Лешковец (Jure Leskovec). Просякът (Beggar на английски, Zicar на словенски) е изцяло от резервни части, събрани като волни пожертвования – лицето му например е екран на древен портативен телевизор.

За какво са му пари на робот? Всъщност целта му е много сериозна: събраните пари са предназначени за фонд за подпомагане на хора в неравностойно положение. Много от тях никога не биха просили за помощ, а имат нужда… Защо пък една машина да не го направи вместо тях?

Просяк стои на входа на скъп магазин или галерия в центъра на града, там където минават богати хора. И протяга ръка. Няма закон срещу просията от страна на машини и никой не може да му попречи да събира пожертвования. И той го прави. Събира по около 5 евро на час – може би не е твърде много, но все е нещо, нали? И Просяк става своеобразен ‘технологичен мост’ между света на богатите и нуждата на бедните. Събира пари за нуждаещите се, но и запазва техните анонимност и достойнство.

Проектът е осъществен с подкрепата на Министерство на културата на Словения и Отдел „Култура“ на община Любляна.

Beggar 2

Коментари

  1. Gravatar kiddo
    22:34:34 ч., 02.02.2006 г.
    1

    самата идея за робот-просяк ми звучи някак като извадена от.. ъмм, твърде болна книга..
    а това, че е реалност, не прави нещата по-хубави X_x

  2. Gravatar Антония
    01:13:55 ч., 03.02.2006 г.
    2

    А според мен събирането на пари за бедните чрез робот е много по-правилно отколкото да ме спират по улиците разни нахални, кресливи и изкуствено захилени ‘активисти’, дето не ги знаеш дали са истински или са мошеници. Първо, по-забавно е. А знаем, че когато нещо е забавно, то има по-голям шанс за успех. Второ, по-индиферентно е. Ако нямаш пари – не се колебаеш да подминеш машината, тя не може да те осъди. Така и на случайните минувачи не се бърка в мозъка и не ги карат да се чувстват виновни. Трето, привлича вниманието на медиите. И инициативата придобива нови измерения. Можеш ли да кажеш името на поне един български фонд, който се грижи за бедните? Не можеш. Защото са безлични. А аз съм сигурна, че всички в Любляна знаят за фонда на Просяка. Четвърто, дори и на технологично ниво си е яко – впрягаш резервните части в благородна кауза, даваш ‘човешко’ лице на роботиката, свеждаш науката до нивото на масите. Е, Просякът не е лъскав като Айбо, ама на мен даже ми е по-симпатичен такъв един очукан, направен от 4 стари РС кутии. А не да са хвърлили милиони долари за изработката му.

    Въобще – на мен инициативата много ми харесва. И с това, че е направена на доброволни начала от група ентусиасти (млади хора с много ум и хъс), и с това, че властите са я подкрепили (не са като нашите дерибеи, дето няма да си мръднат и малкото пръстче ако нямат пряка изгода от това). Съжалявам, че не се натъквам на подобни примери в България… Че от два дни основната новина по всички медии е убийството на две деца. Преди това гърмяха за катастрофа на два автобуса и камион. Още по-преди това пък беше отвличане на българин. И хората в Либия. И педофилът в Народното събрание. И липсата на лекарства за раково болните. И все едни такива деструктивни неща се случват тук. Мрън.

  3. Gravatar komrade
    10:50:17 ч., 04.02.2006 г.
    3

    според мен също е яко, като кафе машина, само че си купуваш чиста съвест…

Leave a comment